„Къща от карти“ разбива илюзии

Непълните ми познания по английски език бяха достатъчни, за да изгледам първите два сезона на сериала „Къща от карти“ без субтитри. С нетърпение очаквам третия сезон.
На български език сериалът се излъчва по bTV. По времето, в което други телевизии излъчват „филми за възрастни“. Може би в bTV са преценили, че българският зрител не обича да разбиват илюзиите му.
Сериалът разказва за американския конгресмен Франк Ъндърууд (Кевин Спейси) и неговия път към президентския пост на САЩ. Пътят му е изпълнен с мошеничества от всякакъв род, измами, корупция, заплахи, дори убийства. В образа на конгресмена трудно може да се намерят черти, които да наречем положителни. Негови почитатели биха станали само онези зрители, които безкомпромисно следват желанията си, без значение какви са последствията за другите. Такива хора има достатъчно и сред нашите политици. Не сме свикнали обаче да ги виждаме на Запад. Това е първата разбита илюзия – в страната на свободната конкуренция, САЩ, боклукът успешно изплува на повърхността.
Франк обаче не е изключение. Хората около него – политици, чиновници, бизнесмени, журналисти, НПО-агенти – несъмнено се ръководят от личната си изгода. Всякакви скрупули и алтруистични чувства изглеждат неуместни и по правило се оказват слабост. В редките случаи, когато някой ги прояви, глутницата го принуждава да си плати прескъпо. Всяко подценяване на чуждия егоизъм убива. Всичко това разбива втората илюзия у зрителя – че средата, в която се движат висшите политици и бизнесмени, търпи хора с мотив, различен от егоизма. Напротив, те биват поглъщани толкова бързо, че едва намират място на екрана.
Третата илюзия, която филмът прави на пух и прах, е, че образите са художествена измислица. Сериалът не само е направен с майсторски реализъм, но се рекламира като адаптация върху книгата на Майкъл Добс, аристократ и член на Горната камара на парламента на Обединеното кралство, която претендира за изключителна автентичност. Самите събития във филма печално напомнят за актуалните събития в света и може би най-важното – развитието на същите процеси, които наблюдаваме в действителността, изглежда много по-естествено обяснено чрез крайно егоистичните образи от филма, отколкото чрез образите на добронамерени идиоти, с които обикновено политиците ни се представят.
Веднъж един приятел ми каза: „Най смислено ми се вижда да ги изобличаваме, да показваме цялата мръсотия на политиците. За да спрат хората да се надяват на тях. От друга страна,… виж House of Cards. Сами разказват истинските си истории по най-майсторския начин и никой не се впечатлява“. Може би четвъртата и най-голяма илюзия е, че хората се интересуват от това кой ги управлява. •

Наблюдател