Почина Петко Василев
На 25.01.2011 след тежко боледуване, прикован на легло, почина нашият незаменим приятел и другар Петко Василев Петров. Той е роден на 18 март 1927 г. в с. Сладък кладенец, Старозагорско.
Средно образование получава в Стара Загора. В гимназията непосредствено след 09.09.1944 се установява голяма анархистка група от младежи ученици, които организирано проповядват идеите на безвластието. Между тях ще спомена някои от най-известните като Димо Канев и братовчед му Каню Канев.
Петко в идейно отношение се изгражда като анархист и последовател на класиците Михаил Бакунин, Пьотр Кропоткин, Нестор Махно, Христо Ботев, Левски и др. Вдъхновява се от подвига на Парижката комуна от 1871 г, от подвига на Солунските атентатори-анархисти от 1903 г., известни в историята като „Гемиджиите“. Борческият дух на Михаил Герджиков, Георги Шейтанов, Тодор Дързев, Петър Мазнев, Васил Икономов, Христо Несторов – „Ицата“, Иван Рачев Иванов, Дончо Караиванов, Мильо Иванов и други.
След завършване на средно гимназиално образование Петко кандидатства за набиране на земеделски работници за Чехословакия. Заминава за там, нелегално минава чешко-австрийската граница и се установява в град Грац. Австрия става негова втора родина. За българската ДС Петко носи званието „родоотстъпник“, „враг на народа“ и т. н. След като се установява и стъпва на краката си, той се свързва с познатите си другари, пръснати по различни страни на Западна Европа. Така той подпомага материално и морално бягащите от Югославия емигранти. Свързва се с неговия учител и другар, установил се в Париж. Тук, при „бай Иван“ беше първата ни среща и запознанство с Петко, който дотогава ми беше известен под псевдонима „Волни“.
От тогава започна нашето непрекъснато общуване, което продължи цели 50 години. В Австрия Петко завършва висше образование като строителен инженер – като такъв работи до пенсионирането си. Успоредно с това работи и като алпинист-спасител и природозащитник.
След промените на 10 ноември 1989 г. за първи път след напускането на България той се завръща в родния си край, за да види близки, роднини и другари. Въпреки всичко Австрия остава неговата родина, която му предостави възможност за живот и развитие.
Вечна слава и признание на верния другар Петко Василев Петров!
от братя Славейко, Радко и Кръсто Павлови
