Анархистките в САЩ в навечерието на ХХ век

Ема Голдман

Родена в Русия през 1869 г., израства в САЩ, за да се превърне в една от най-ярките фигури във феминисткото движение. Радикализиращ момент в политическата ѝ дейност е обесването на анархистите след демонстрациите за осемчасов работен ден в Чикаго през 1886 г., дали начало на Деня на труда, 1 май.
През годините се бори за правата на жените, в това число репродуктивните ни права. По време на Първата световна война протестира срещу задължителната военна служба на мъжете и излежава затворническа присъда за протестите си. Прекарва остатъка от живота си в изгнание.
В Русия става свидетел на Октомврийската революция, но бързо се разочарова от авторитаризма на болшевиките и новосформираната Съветска държава. Протестира срещу жестоките репресии от страна на Ленин спрямо анархистите, регистрира се като анархист, депортирана е от Съветския съюз и се озовава във война едновременно с СССР и САЩ.
След избухването на гражданската война в Испания Голдман заминава там, за да подкрепи Революцията.
Дайте ни доброволно каквото ни принадлежи, а ако не ни го дадете ще си го вземем със сила.
Най-непростимият грях в обществото е независимото мислене.
Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.


Маргарет Сангър


Волтерин дю Клер

Родена през 1866 г., Волтерин дю Клер е сред първите анархистки писателки в САЩ.
И тя като Ема Голдман се запалва по анархизма след потушаването на работническите бунтове в Чикаго през 1886 г.
Яростно критикува обществения ред, правителството, капитализма, застава срещу брака, държавата, редовната армия и обществения и религиозен контрол над женската сексуалност и налагането на стандарти за женска красота.


Луси Парсънс

Родена в Тексас през 1853 г., Луси остава в историята като първата цветнокожа активистка срещу държавата и капитала. Участва в различни движения, като критикува расизма, сегрегацията, Гражданската война и ерата на Джим Кроу.
Убедена е, че правителството трябва да бъде разрушено, а капитализмът – унищожен на всяка цена. Бори се за расова, икономическа и полова справедливост. Омъжва се за Албърт Парсънс, с когото участва в организирането на протеста в Чикаго през 1886 г., останал в историята като Аферата от Хеймаркет.
Албърт е сред екзекутираните в тези събития анархисти, а Луси продължава да се бори за свобода и да пише за анархизма до смъртта си. •


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *