За какво се борим

Краткият отговор: за успешна социална революция. Такава революция, която ще установи определен обществен строй. Целта на този строй е да отстрани всякакви препятствия пред свободата на личността – на всяка личност. Свободните личности образуват свободно общество, а свободното общество гарантира свободата на всекиго.

Революцията установява определен строй, но той не е “завинаги“. Още с раждането си той ще започне да се самоусъвършенства, което означава, че хората ще го преправят съобразно нуждите си и с оглед на бъдещите си планове. Новият свят ще се роди от сегашните зародиши, които сега не могат да се развият заради отровната за тях среда, но все пак покълват насред диващината на капитализма и държавността, дават в повечето случаи уродливи или склонни към деградиране фиданки. Той обаче ще се роди именно революционно, помитайки пластовете гнусотия, наслоявани векове. Без това начално разчистване, всеки “мирен“ опит за акуширане на бъдещето се преобръща на повод за обезкуражаване на революционерите и в “аргумент“ в полза на реакционерите.
Оттук следва да се разбере, че не се борим за “установен моментално идеален свят“. Идеалните неща съществуват във въображението ни. Идеалното не може да се подобрява, защото това е смисълът на понятието “идеално“.

Някъде преди 6-7 хилядолетия развитието на човешкия род е кривнало и оттогава носим последиците на тази кривина. При все кретането обаче, хората още не са се самоунищожили, което дава надежда. Кривването, просто казано, се състои във възникването на държавността – система на господство на безсъвестните над всички останали. Човек без съвест – това е клинично описание на психопат. Случва се, както по вродени физиологични причини у известна, сравнително неголяма част, така и като резултат от сметкаджийски избор: да имам съвест или да се радвам на привилегии над останалите, дето имат задръжки пред това да сторят всякаква гадост?
Революцията е нашият отговор, мярка срещу господството на психопатите, срещу заразяването с психопатия, развращаването на нормалните човеци.

Но това са общи приказки! – ще каже някой скептик. Добре, да видим конкретното – какъв е този строй, който ще се роди в хода на революцията. Строй, който ще подобряваме всички заедно и всеки отделно, така че да започнем да пишем истинската история на човека като действително разумно същество.
Преди всичко, в революционното общество няма да съществува понятието “частна собственост“. Всичко принадлежи на всички и съответно изисква грижата на всеки от нас за себе си.
Също толкова важен е механизмът за приемане на решения, който сега е привилегия и монопол на държавния апарат в съдружие с богаташите. Революционният начин няма да има нищо общо със сегашния – заради различната структура на обществото.
Така всяка общност (териториална, потребителска, производствена и друга) се ръководи от Общо събрание на своите членове. Събранията разглеждат текущите задачи, евентуалните бъдещи проблеми, плановете как да подобрим живота си. Когато някакво решение бъде прието, с координирането на изпълнението му се нагърбва Съвет – група отговорници, които могат да бъдат лишени от пълномощия във всеки един момент по преценка на общността. Съветът се занимава с реализация на решенията на Събранието, подготвя дневния ред на следващото Събрание, поддържа връзка със съветите на близки и далечни общности, информира за това своята общност. Съветът не може да заповядва нищо, освен ако Събранието не го е упълномощило например да нарежда на поелите даден ангажимент хора да си спазват обещанието. Съветът затова се нарича “съвет“, защото е предназначен да превръща идеите в предложения, които подкрепя с разчети на специалисти, така че, ако Събранието ги одобри, предложенията да стават “работни планове“. Съветът ще отговаря за изпълнението на тези планове, като помага с организацията на дейностите.
Всяка общност не живее сама сякаш е база на чужда планета. Тя съседства и даже се преплита със съседни общности – чисто физически граници между териториалните комуни, допирни точки между различни производствени сдружения, начини за диалог между потребителски кооперации с производителите и помежду си, линии за сътрудничество и дискусии между различни клубове по интереси и т. н. Много от задачите и проблемите ще засягат множество общности. Взаимодействието между тях се нарича ФЕДЕРАЛИЗЪМ, обратното на централизма и бюрокрацията. Схемата е същата: Координационни съвети предлагат на федерацията планове за решаване на даден въпрос, всяка общност одобрява, редактира или отхвърля предложенията. Одобрените се реализират при съдействието на Координационния съвет, отхвърлените биват или забравени, или минават преработване, докато не убедят хората, че са най-доброто в случая.

Сред всичките решения централно място заемат стопанските. Всеки производствен колектив или “едноличници“ съставят списък какво им е нужно за работа. Всеки човек съставя списък с потребностите си за живеене. Съветът на потребителите на общността сумира поръчките и ги предава на Съветите на производствените колективи, така че производството да се съобразява с поръчаното. Така разбираме ПЛАНОВОТО стопанисване. В сегашния свят конкурентният пазар води до разточителство: вече официално е признато, че в световен мащаб повече от половината хранителни продукти се изхвърлят, а от промишлените изделия между една трета и три четвърти също отиват на боклука. В режимите на държавния капитализъм (упорито наричан “социализъм“ както от привържениците, така и от почти всичките си противници) производството е под контрол на бюрокрацията, която съставя “планове“, практически несъобразени с потребностите на населението.

Анархокомунистическото общество няма нито да пилее ресурси и продукция, нито ще допуска недостиг или несправедливо разпределение, защото така е конструиран механизмът на производството и потреблението – и той е в ръцете на всички хора. Всеки човек, изпълнявайки поръчката от потребителите в ролята си на производител, ще се старае като за себе си, а с това приканва познати и непознати му хора да проявят същото отношение към неговата поръчка в ролята му на потребител. Никакви усложнения, никакви разходи на сили и време за пресмятане на “печалба“. Печалбата е една и е очевидна – всеки да има това, което му е необходимо.
С напредването пък на роботизацията, с прилагането в пълния ѝ потенциал, и то за благото на всички, производствените възможности ще нараснат още повече.
Известно време обаче ще има определени дейности, които не са привлекателни, но трябва да се свършат. Затова в началото ще съществува задължение на всеки човек да полага общественополезен труд, да дава дежурства за опазване на реда в отряди за противодействие на бедствия, аварии и агресия, като тези отряди ще бъдат на подчинение на Съвета на общността според заръките на Събранието, а общо взаимодействие ще постигат чрез федеративни щабове.
Когато новият начин на живот се превърне в навик, в обществена традиция, задълженията на личността към обществото ще отпадат, остава чистото доброволчество. Ще важи само една единствена повеля: постъпвай с другите така, както искаш те да се държат с теб при подобни обстоятелства. Тогава ще можем да кажем, че комунизмът е настъпил – благодарение на общите ни усилия, не по нареждане на партийни върхушки.

Ето за такъв свят се борим. Ни повече, ни по-малко.

Николай Теллалов


print

(2) коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *