1939 – свършила ли е Войната?

печат

1939_optТри четвърти век ни делят от 1939 година, станала съдбоносна за света. През януари след тежки боеве републиканската армия в Испания губи Барселона. Това поражение е резултат от побеждаващата в редиците на „антифашистите“ контрареволюция. В същия ден във Вашингтон на научна конференция е съобщено за важно откритие – деленето на урана; след 6 години човечеството ще разбере значението му, когато за секунди в пламъците на атомните бомби изгарят стотици хиляди хора. През февруари 1939 г. Великобритания и Франция официално признават правителството на Франко, което не след дълго постановява връщане на земята на едрите земевладелци. През март немските войски нахлуват в Чехословакия, „решавайки“ по този начин т. нар. Судетска криза, като съпротива им оказва само една рота в град Мистек. Франкистите превземат Мадрид, на 1 април Гражданската война е обявена за приключена. През същия месец Франция се опитва да преговаря с СССР за съюз срещу Германия. През май започва сблъсъкът между съветските и японските войски в Монголия – пример за блицкриг с концентрирани танкови и авиационни удари. Сраженията предварят хитлеристите, които скоро демонстрират такава стратегия в далеч по-меките географски условия и по-големите инфраструктурни улеснения в Европа. Лондон и Париж продължават преговорите с Москва на ниво военни представители, докато не идва август: пълен разгром на 6-та японска армия, подписването на пакта Молотов-Рибентроп – пактът, който окончателно развързва ръцете на Хитлер, и на 1 септември германците започват война срещу Полша. Само съветските вестници окачествяват войната като световна, защото Сталин вече усилено се готви за война, а и влиза в нея на 17 септември. Япония обявява неутралитет относно „европейските събития“, а Франция се отказва от настъпление в територията на Германия, въпреки че основните сили на Хитлер са далеч. Вместо това забранява вестниците на Комунистическата партия, изземва имуществото й и започва арести на активистите й, включително депутатите в парламента.
През декември Сталин напада Финландия и утвърждава за масово производство успешно преминалия изпитания щурмови самолет Ил-2 – първият в света изцяло брониран летателен апарат, предназначен за унищожаване на танкове и артилерия от ниска височина с помощта на ракети.
В онзи момент правителствата на всички „големи“ държави искат война, всяка шайка управляващи по свои причини. Последните вълни на революционния период от 1917 г. като че ли са укротени, олигарсите на „Великите сили“ бързат да се възползват от нестабилността на световната икономическа криза, за да прекроят границите на „сферите на влияние“, а тоталитарният съветски режим, солидно спомогнал за поражението на Испанската революция, понеже била „незряла да победи като социална“, се готви за имперско разширение на запад.
Подведомственият на НКВД Коминтерн разпраща директиви до всички компартии да спрат да говорят за антифашизъм. Чак когато през юни 1941 г. Хитлер изпреварва Сталин с първия удар, кремълските вождове отново се сещат на антифашизма, войната става „отечествена“ и „патриотична“. Чърчил заявява, че ако дяволът се изправи срещу нацистите, ще се съюзи с дявола… Все едно той и нему подобните са били ангели белоснежни.
Molotov-Ribentrop-Zora-29-08-1939_optБългарските вестници от онова време с възторг пишат за съветско-германското съглашение, печатат снимките на Сталин, Молотов, министъра Рибентроп и посланика Шуленберг. След две години ще пълнят страниците си с дописки за разкрити анархокомунистически заговори и присъди по Закона за защита на държавата, а редом с тях – вести за „справедливо“ разпределение на хляба за населението, за дажби грис за децата.
Nakov-Dnevnik-16-12-1941_optСветът не е имал шанс да запази мира, нито да превърне империалистическите войни в масови въстания на трудещите се срещу алчните си правителства и работодатели. Народите не обръщат раздадените им пушки срещу богаташите, а покорно тръгват да се избиват един-друг, като всяка тяхна капка кръв на фронта се превръща във финансова печалба за управляващата класа в дълбокия тил.
Втората световна война формално завършва през август 1945 г., но поражда рояк локални войни, продължава като Студена, по време на която няколко пъти застава на ръба на „горещ“ ядрено-ракетен конфликт. Доскоро ни внушаваха, че днес опасността от Трета световна е минимална, но от самото начало това внушение е било лъжа. Може да няма вече СССР, но съществува Путинова Русия, която отнема съседни територии и подклажда кръвопролития. Китай не е изчезнал от лицето на Земята и е несравнимо по-силен от времето на кормчията Мао. Разделеният на мюсюлмани и хиндуисти индийски народ дебне самия себе си през индийско-пакистанската граница със заредени ядрени оръжия. Иран се бори за лидерство в Близкия изток, държавното ръководство на САЩ отново развява лозунгите на „антитероризма“, за да не изпусне ролята си на световен джандар и контрольор на ресурсите на „спасените“ от него страни. Светът продължава да тъпче край опасната черта на Апокалипсиса, на прага на Третата световна. Освен ако не сметнем, не без основания, че избухналото през 1939 г. още пламти, просто на някои места е приело нови форми.
Дали обаче живеем в „тиха“ Трета световна, която всеки миг може да стане „шумна“, или не сме приключили още Втората, не е толкова важно. Преди 75 години е имало Испанска гражданска, организирани борци с оръжие в ръка, опити за „заговори“, но с какво разполагаме днес? „Социалният мир“ струва на страни като днешните България и Испания толкова жертви на самоубийства от отчаяние и липса на достъпно за всеки здравеопазване, колкото явната гражданска война в Сирия. Световна финансово-стопанска криза е налице, броят „излишни хора“ расте, варварското плячкосване на природните ресурси ожесточава междудържавната конкуренция, пришпорва политически амбиции. Вихрят се религиозен и националистически фанатизъм. Твърде сходна ситуация с 1939 г. Имаме ли поне план как да се противопоставим на „съкращаването на ненужните“? Имаме ли организационни структури да се опълчат на свръхорганизираните държавни и корпоративни институции? Имаме ли поне капка готовност за отпор? Нещо наистина повече от площадни протести и искания към властта?
Дано отговорите на тези въпроси се появят, преди да е станало наистина късно. •

Христо Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *