Акциите срещу Г8 в Италия

печат
На 8, 9, и 10 юли 2009 година президентът-господар на италианската демокрация подслони срещата на „големите 8 на планетата“. Този път превантивните мерки срещу сигурните протести бяха взети много по-сериозно. Берлускони не можеше да си позволи нова Генуа. Срещата се проведе в крепостта на Държавните полицейски сили, в Копито, градче, разположено много близо до Л’Акуила, градът, който беше най-тежко разрушен от земетресението на 6 април тази година. Вероятно Берлускони – символ на пълното сливане на милиардите и политиката – е искал да даде за пример природното бедствие на своите по-бедни съвождове – „ето така се действа срещу хората – бързо, ефективно и без сантименти“.
Протестите започват още с дежурните арести в понеделник, 6 юли, два дни преди началото на срещата 21 души от Торино, Падуа, Болоня и Акуила са затворени – предизвикват вълна от университетски окупации в цяла Италия – в Рим, Неапол, Торино, Пиза, Палермо, Болоня и Парма студентите окупират ректорските канцеларии.
На 7 юли сутринта група от Рим поставя огромна преграда на магистралата А24, разпъва транспаранти и издига плакати.
В същото време 500 души от групата „Стратегия В“ напускат университетската окупация, за да блокират главната улица в централен Рим. Разпръснати са от части за борба с масовите безредици и граничната полиция. Седем души са арестувани по време на тази блокада, включително четирима чужденци. В 12:00 де провежда демонстрация за освобождаване на арестуваните. Арестувани са 35 души, сред които 9 чужденци – четирима от Швеция, двама от Чехия и по един от Полша, Франция и Швейцария. Рим и Л’Акуила се превръщат в обсадени градове.
В сряда, 8 юли, 300 демонстранти се събират пред един от римските затвори, където са задържани десет активисти, участвали в демонстрацията срещу Г8 предишния ден. Демонстрацията за солидарност е атакувана от полицията, която преследва протестиращите през целия град. Още 36 души са арестувани.
В четвъртък, 9 юли, се организира демонстрация пред претъпкан център за задържане на нелегални имигранти, разположен близо до Рим. В нея участват около 600-700 активисти. Когато активистите започват да губят битката с полицията и охраната на лагера, самите имигранти вътре се опитват да общуват с тях и започват да горят различни предмети от оборудването в този „център“. Делегацията от журналисти и адвокати не е допусната да влезе вътре. Последните италиански закони позволяват задържането на имигранти повече от 6 месеца, преди тяхното експулсиране. Условията в този затвор са особено тежки – когато задържаните поискат някакво лекарство, просто им бият инжекция приспивателно. На 10 юли има демонстрация в Акуила от около 5000 души, но Федерацията на италианските анархисти не участва в нея. В други италиански градове демонстрациите се разрастват, много университети са окупирани и се извършват акции „за проветряване“ на банки.
За разлика от Г8 в Генуа през 2001 година, репресиите от страна властта са много по-тежки, като особено се набляга на превантивните. Полицията се обажда по телефона на много от активистите в някои италиански градове и ги заплашва още преди започването на срещата на Г8. Още на 6 юли 21 от най-активните студенти са арестувани предварително по обвинения за миналите сблъсъци в Торино на „Университетската среща на Г8“ през месец май. •
по материали на ИФА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *