„Активна пропаганда“ и анархия в Словения

печат
aktivna-propaganda-_fmt

Интервю с Тине, вокалист на „Активна пропаганда“, за Свободна мисъл

Здравей, Тине. Кога и как точно решихте да създадете групата ?

Активна пропаганда беше създадена през 1999 година в окупираното място (скуот), наречено „Цукарно“. Това беше място, окупирано от млад анархистки и антифашистки колектив, хора, които са активни в тази сцена де факто създадоха групата и тя се превърна в нещо като медия за всички в този скуот.

Името ви звучи съвсем простичко и обикновено, но казва много неща, как го избрахте?

Да, на словенски „активна пропаганда“ означава също и „пропаганда на дело“, така че от една страна имаме предвид анархистката тактика, която е била използвана към края на 19 век и използваме това име, не защото подкрепяме тази тактика 100%, а защото мислим, че е важно да представим активистката част сред пънк и хардкор сцената. Винаги казваме, че в днешно време не поддържаме напълно тази тактика – „пропаганда на дело“, но също така, че през 19 век това е била една от тактиките на анархистите за преки акции срещу лидерите, правителствата и че днес, чрез музиката си, ние също казваме, макар и по различен начин какво мислим за същите тези неща. От друга страна на словенски „активна пропаганда“ може да означава същото и което вероятно значи на български – просто активна пропаганда.

На какви фестивали и концерти свирите? С какви групи колективи поддържате връзка?

Ние свирим вече 10 години, така че имаме контакти в почти цяла Европа и свирим на много концерти и фестивали във всички части на Европа, но за нас най-интересната част винаги са били Балканите. Два пъти сме имали турне в балканския регион – Хърватска, Сърбия, Румъния, Македония и Гърция, а също така сме свирили много пъти в Германия, Австрия, Швейцария и други европейски страни.

Къде сте свирили в Гърция и какви контакти имате там?

В Гърция сме имали досега три концерта – един в скуота „Стрийт атак“ в Солун, друг беше в скуота „Вила Малиас“ в Атина – това е много добър скуот с много анархисти живеещи там и наистина добро място, а също веднъж свирихме на един фестивал, наречен „Армия на желанията“, не мога да си спомня името на града. Имаме връзки с Антиавторитарно движение в Гърция още от 2003 година, когато бяха протестите срещу срещата на ЕС в Солун.

Какво можеш да кажеш за вашите отношения с анархистките групи в Словения и в други страни?

Аз съм част от Инфошоп колектива в „Метелкова“ и също от инициативата за анархистка организация. Опитваме се да развием и подпомогнем развитието на анархизма в Словения. Също сме във връзка с групи от други страни, разбира се на първо място с хора от съседните страни – в Италия, с Федерацията на италианските анархисти, с други по-малки групи, които са също част от ФАИ, като тези от Триест и Удине, които са близо до словенската граница. Имаме също контакти с други групи, които са част от Интернационала на анархистките федерации (ИФА) – например с Чехословашката анархистка федерация, с Анархистката федерация на Британските острови и с други, като се опитваме да създадем някакъв вид сътрудничество.

Може би е хубаво да дойдете и в България в такъв случай – ние от ФАБ също сме част от ИФА.

Да, абсолютно! Знам за това.

Какво мислиш лично ти за анархисткото движение в днешно време, най-вече тук на Балканите, но и въобще?

Простичко казано, мисля, че във време на криза на системата, това е голяма възможност за всички политически групи и течения да се опитат да представят различни алтернативи и в този смисъл смятам, че анархизмът има големи възможности не само да предложи алтернатива на съществуващага система, но и като метод на действие да бъде правилно използван. Много групи и колективи не се определят открито като анархисти, но използват същите принципи и методи и мисля, че това е важно за анархисткото движение. Не е толкова важно да кажеш „ние сме анархисти“, но ако използваш анархистките методи – това е анархизъм и това е бъдещето!

Какво мислиш за последните събития в Гърция?

Беше голям тласък за всички движения в Европа, също и в Словения. Показаха ни, че е възможно.

Какво ще кажеш на анархистите в България и на читателите на вестника?

Може би това, че трябва да имаме по-силни връзки. Бях в контакт с някои хора в България преди и мисля, че е наистина важно да изградим истински връзки и да си сътрудничим за в бъдеще.

СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *