Литературна награда „Милош Зяпков“

печат
Милош Зяпков
Милош Зяпков

С решение на Общинския съвет на Община Ракитово от 27.06.2008 година се учреди Национална литературна награда „Милош Зяпков“. Тя е акт на признание и почит към приноса на Милош Зяпков за развитието на българската литература.

„В град Ракитово е роден и живял до трагичната си смърт поетът и писателят Милош Зяпков, чието творчество се нарежда сред най-достойното, създадено през втората половина на XX век в българската литература“ пишат в своето писмо до Общината съучредителите на Наградата.

Учредители и организатори на Наградата са:

• Община Ракитово

• Съюзът на българските писатели

• Сдружението на българските писатели

• Сдружение на писателите – Пазарджик

Наградата е за поезия, проза и сатира и се присъжда за публикувана книга през предходната година.

Присъжда се ежегодно в рамките на Празниците на град Ракитово.

Тя се съпътства от Конкурс, който се обявява между автори от Пазарджишка област и от конкурс между средношколците от областта.

Тази година ще бъде връчена за първи път на 4 юли в читалище „Будилник“ в Ракитово. Общинската администрация, читалищните работници и семейство Зяпкови желаят литературното четене на номинирани и наградени, както и връчването на наградата да се превърне в литературен празник.

От Община Ракитово са поканени 29 издателства, литературни съюзи, списания да предложат най-добрата книга за миналата година. Може да участват и неорганизирани поети и писатели.

Победителите в конкурсите ще бъдат оценени от петчленно жури, излъчено от учредителите на наградата. •

К. Зяпков

Милош Зяпков е роден на 18.01. 1940 г. в гр. Ракитово. Баща му, анархист, е лежал в лагера Богданов дол, което слага отпечатък върху трудния път на поета. Учи в Педагогическото училище във Велинград. Записва задочно педагогика и литература в СУ „Св. Кл. Охридски“. От 1957 г. до края на живота си работи в ТВУ „М. Горки“, Ракитово. От малък проявява артистични заложби – играе и рецитира в местното читалище, пише стихове и сценарии, режисира и ръководи кръжоци. Участва активно в демократичните промени след 1989 г. Умира при недоизяснен нещастен случай на 01.06.1990 г. Сътрудничил е в печата със сатирични и публицистични творби, по негови текстове са изпълнявани естрадни песни. Приживе на няколко пъти подготвя свои ръкописи, но негови книги със стихове, проза и сатира излизат едва след смъртта му – „Не исках да съм просто жив“ (1992), „Събрани творби“ (2000; 2003).

Остави коментар

  • страхотна идея ….чудесен човек който за съжаление вече не е между нас имаше още на какво да ни научи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *