Възвание към ФАБ и анархистите

печат

Като начало искам да спомена няколко думи за моя изминат път на идейна и организационна борба, надежди и мечти за свободно равноправно общество.

Роден съм на 1 януари 1931 г. Започнах стръмния път на анархизма 6 месеца, преди да започна 15 години, ученик в гимназията в гр. Пет­рич през 1944 г. След завършването на гимназията, наместо университет, арестуваха ме при погрома на анархистическото движение в България на 16 декември 1948 г. в родното ми село Капатово. Оттам през Петрич и Благоевград. Прекарах 22 дни на на нечовешки, болшевишки инквизиции и изпитания. Временното освобождаване ми отвори три пътя: на морално падение – да стана болшевик, да поема към лагерите на смъртта или бягство в изгнание. По неволя избрах последния път – бягство в Гърция. Един месец по гръцките затвори, 2 месеца в лагера на емигрантите в Лаврион. За да се спаси от глада малката ни група, се наложи да стана ваксаджия. Бяхме трън в очите на гръцките власти и се наложи преждевременно да заминем на другия край на земята – в Нова Зеландия.

От бунтовното народно анархистическо движение в България, за нас, в изгнание, остана само носталгията. При всичките морални и материални мизерии, вечни спътници на всеки изгнаник, ние, анархистите най-малко на брой в чужбина бяхме най-добре организирани около Парижката организация и нашата трибуна, списанието „Наш път“, изразяващо принципите на ФАКБ.

С течение на времето нашата организация и в емигрантство пострада, както всички други. Средата, в която живеехме и се движихме, и днес още е напълно противна на нашите хуманни идеи, благодарение на всемогъщия долар. Държавният октопод със своите специални инструменти – медиите – ежедневно убива всякаква вяра на човека в себе си или пък надежда за някакъв идеал на пълна свобода, солидарност и независимост между хората. Най-голямата цел на всяка държавна власт без изключение е била и днес още е пълното унищожение на най-човешкия идеал – Анархия – или по нашему – Безвластие.

Нашият идеал постоянно се обявява за страшилище и система на безредие. Така е втълпено от векове в мозъците на простите хорица, жертви на административни и религиозни йерархии. Цял живот се мъча и с малко успех да обяснявам истинското лице на анархизма – свободно федеративно общество с демократично самоуправление върху фундаменталните принципи на идеала Анархия – СВОБОДА, СОЛИДАРНОСТ и ВЗАИМОПОМОЩ. На всички е повече от ясно къде се крие силата и възхода на държавата и капитала (пари и власт) – монополи и експлоатиране на народа. Властите са успели да втълпят на народите, че единственият път е тяхната фалшива и извратена държавна демокрация. Историческите социални движения, анархокомунистическите идеи и принципи на Бакунин, Кропоткин, Малатеста, Толстой и много други вдъхновители на потиснатата класа от 18 и 19 век, подквасени още от древногръцките философи Зенон, Демокрит и други, бяха тежко зашеметени от лъжливия руски болшевизъм и след това от италианския фашизъм и немския нацизъм. Неусъвършенстваният още капитализъм в онзи период беше поставен на колене в своята предсмъртна агония, но успя в своите манипулации да дезорганизира и тласне работника по глухата улица на бездействието. Този последен стадий продължава и днес, с бясно реакционно развитие и собствени кризи, напомнящи края на робската Римска империя с безбройните бунтове за истинска човешка свобода. Бунтовете по света станаха част от нашето всекидневие, един от най-забележителните близо до нас е този на анархистите в Гърция.

Ето защо аз апелирам към ФАБ и всички анархисти:

Времето е дошло за нови преки организирани и стратегически действия, да се подготви народът за идващата Социална революция и новото утро на напълно свободното и равноправно общество.

1) В най-скоро време трябва да излезем със специално подготвен манифест-програма към народа, кои сме ние, анархистите и за какво се борим.

2) Ясно и категорично, на народен език да се обясни един път завинаги самата дума анархия и анархокомунизъм.

3) Принципите на анархизма и тяхното успешно прилагане – приложени най-добре в революционна Испания (1936-1939). Това нека бъде като доказателство за невярващите, които още мислят че анархията е безредие и утопия.

4) Брошурката (тази малка библия) да се издаде в хиляди екземпляри и да се разпрати по всички посоки, да стане достъпна във всеки дом, книжарница, заведение, читалище, училище, университет и работно място.

5) Приятелите от ФАБ да подготвят и изпращат другари, както се практикуваше в миналото, в провинцията и различните градове и да организират революционни ядра по места, да водят дискусии и дебати в тясна връзка с горната брошура за реализиране на анархизма.

Поговорки има доста за подобни работи, една от тях гласи: „Каквото направиш, това ще вземеш“. Ако посадим, ще наберем, иначе – край.

6) С първата крачка от организационната работа, след като се опознае и разбере реалната същност на анархизма, ще се отвори пред нас широко поле към неговото осъществяване, иначе ще тъпчем на място. •

Винаги ваш другар,

Златко Златков

Остави коментар

  • Не е справедливо да бъдат обвинявани всички. Проблемът е глобален.Загадките съществуват сред много хора, взаимно се обвиняваме за изречени думи и мислим че всички са врагове.Не по-малко се запитват и хора от разузнаването във всички държави,как така пазим тайна а всичко се научава и започват да се обвиняват взаимно.Някой много отдавна е установил, че може много лесно да се получава информация от хората, ей така и без те самите да знаят.Започват да се усъвършенстват, създават технологии които да им служат и научават всичко, спъват те преди да си предприел нещо или те убиват , ако преценят че си твърде опасен.На обикновен език, има два вида хора и нищо повече;едните имат малък мозък другите го нямат, не че нямат вътре пълнеж-имат но не изпълнява функциите на малък мозък.Трудно се откриват.Факта,че са изминали толкова много години,означава че и най-добрите спец служби не могат да се справят.Проблемът е и малко деликатен. Например, какво бихте направили, ако установите че едно от вашите деца е такова. Вие градите програми за справедливост, а твоето дете ще казва всичко каквото сте замислили и ще се научава от тия,които искат да управляват цялата Земя.Ще го убиете ли!? Има моменти,при определена среда около нас, почти всички предават информация.Тя ще е добра , ако служи като ориентир за разузнаването.Но ако е спонтанна, чисто информационна, тя вече е издайническа,издава се информация за хора и събития.В момента е една каша в света, но всичко постепенно ще се възстанови.Трябва да сме оптимисти и да не забравяме, че и враговете ни искат да живеят,особенно ако са в капан.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *