Анархистите – най-сериозните активисти в Израел

печат

Публикуваме превод от седмичната колона на Ноам Шизаф за телавивската версия на списание Тайм Аут. Написаното е отговор към окачествяването на активисти от J14 като „анархисти“ от израелските депутати и журналисти. За първи път текстът е публикуван на страниците на сайта +972 (телефонният код за Израел).

 

Израелското дясно пространство е научило нова дума: „Анархисти“. Депутатката Мири Регев нарече лидерите на протестиращите от движението J14 „анархисти, които активно подронват устоите на държавата“, а икономистът – журналист от израелския десети канал Шарон Гал каза, че протестиращите били „вид анархисти“. Това са безсмислици, разбира се. „Движението за социална справедливост“ (наречено J14 заради датата 14 юни, на която е основано) е представлявано от израелската средна класа и между неговите представители, както и на организираните демонстрации, винаги са преобладавали обикновените израелци, а не някакви професионални революционери.

Нека обаче поговорим за самите анархисти: През последните две години пътувах и участвах с тях в най-различни демонстрации в Западния бряг, поради което съм научили някои неща от тях – предимно от членовете на „Анархисти срещу стената“. Няма да преувелича, ако кажа, че познанството ми с тях промени из основи моето политическо възприятие.

Първоначално бях ужасен от начина, по който анархистите отхвърляха събития, които изглеждаха много важни за мене, като например изборите за Кнесета (израелския парламент) или демонстрациите на площад „Ицхак Рабин“. Не след дълго обаче започнах да разбирам силата на техния политически активизъм. Един от неговите аспекти е политическото мислене за всеки избор, който правим: какво ядем; кого експлоатираме чрез своята работа и професии; как потискаме другите. От това следва обвързване с непрекъснати решителни политически действия. Техният активизъм не се изразява единствено в демонстрации. Анархистите сменят имената на улици в Тел Авив с имена на улици в окупиран Хеврон; те печатат лепенки и плакати, осъждащи действията на еврейски заселници срещу палестинци; те „върнаха“ на американския посланик каси с празни бутилки със сълзотворен газ, произведени в САЩ и използвани от израелската армия по време на демонстрации в Западния бряг.

Всичко това са предимно символични действия, насочени към повишаване на обществената осведоменост за извършваните „в интерес на обществото“ дела, само на 20-тина километра от Тел Авив. Фактът, че тази малка група хора се състои само от еврейски израелци (няма арабски или палестински израелци между тях), които са готови да се противопоставят на окупацията със сериозни действия, без да хленчат в някое кафене или по страниците на в. Хаарец, съвсем не е ласкателен за израелското общество.

Палестински, израелски и международни активисти развяват знамена пред камион на израелската армия, пръскащ воняща вода, по време на седмичния (петъчен) протест срещу израелската окупация в селището Наби Сале на Западния бряг.

Броят на анархистите е само няколко десетки, но тяхното влияние е огромно. Хиляди израелци посещават Бил’ин и за пръв път виждат израелската армия така, както я виждат палестинците – пред дулото на оръжието, а не зад приклада. Армията променя маршрута на разделителните заграждения в Бил’ин заради демонстрациите. Най-важното обаче е, че демонстрациите помагат да се информира цяло едно поколение за лицето на окупацията.

Борбата в Шейх Джарра се ражда от действията на анархистите. Дори протестиращите за социална справедливост са научили нещо от нея, като нямам предвид чупенето на прозорци на банките.

Повечето от обвиненията, приписвани на анархистите, са лъжи. Присъствал съм на десетки демонстрации и нито веднъж не съм виждал анархист да хвърли камък или да атакува войник или полицай. За разлика от глобалните анархистки движения, израелските анархисти ограничават своя активизъм в гражданско неподчинение и ненасилие – отказ от служба на армията, блокиране на пътища, бойкот и доброволно задържане. За тези си действия те плащат тежка лична цена.

Дори когато не се съгласявам с тях и техният догматизъм ме затруднява, аз оставам сигурен, че анархистите са най-сериозната група леви активисти, които Израел е виждал от десетилетия. След броени години мнозина от онези, които сега мучат срещу тях, ще твърдят, че винаги са подкрепяли анархистите. Както един от активистите (Игал Левин) наскоро написа във Фейсбук (в страницата „Единство“): „Ако анархистите бяха толкова, колкото твърдят идиотите от Кнесета, тогава щеше да има далеч по-малко идиоти в Кнесета“. •

Превод: Самуел Йосифов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *