Анархия в аудиторията – „Шейтанов и неговите идеи“ в НБУ

Георги Шейтанов е петото дете от седемте в семейството, три от които умират невръстни. Роден в месеца, когато в Клондайк, Аляска, се разразява „Златната треска“, и израснал през периода, известен в Западна Европа като „Бел Епок“ – десетилетия, които изглеждат „хубави“ само в сравнение с последвалата Първа световна касапница. Светът от онези години вече придобива повечето черти на модерността, в която живеем днес.
Цари, поне от днешна гледна точка, усещане за оптимистично безгрижие, възлагат се големи надежди на Втората индустриална революция.
Наред с това „Бел Епок“ е арена на изостряща се класова борба. Раждат се социалистически движения, в отговор на държавното насилие срещу работници и селяни САЩ и Европа са поразени от т. нар. „Анархистки терор“, който с десетина години надживява „хубавата епоха“. По планетата бушуват войни; воюват САЩ, воюват и европейските правителства, даже и помежду си – в колониите. Англо-бурската война (1899-1902), започната заради откритите в Трансваал богати златоносни находища. Тази война предрича облика на следващите: от униформите в защитен цвят до концлагерите за цивилното население.

По този начин Шейтанов е не просто „син на времето“, а един от най-добрите представители на своята епоха. Повече от половината от теорията и практиката на анархизма в България дължим на Шейтанов. Тъкмо поради същата причина не ще премълчаваме днешните опити Шейтанов да бъде „приобщен към пантеона“ на т. нар. антифашисти – било за „нов ляв проект“, било за реанимиране на БСП, било за частна и корпоративна самореклама, превръщане на революционера в безопасен портрет на стената, портрет, който не хапе, под който се замислят и вършат мръсни дела – тъкмо такива, срещу които Георги Шейтанов е насочвал и перото, и пистолета си.

Тези неща се опитах да разкажа на студенти от Нов български университет на лекция на 14 януари.
Споменах, че биографи и есеисти често наричат Шейтанов „идеалист“, сякаш го оправдават, сякаш извиняват убежденията му. Е, мерси, няма нужда от подобна снизходителност – анархизмът нито е романтика, нито мечтателство, а обобщение на човешкия опит по здравомислие.

За съжаление, при все благоразположеността на организаторите и публиката като цяло, недостатъчният ми опит на лектор не ми позволи да се вместя в рамките на отпуснатото време, така че да остане място и за въпроси, за дискусия, каквито навярно имаше, но на които ще отговарям на страниците на „СМ“.

Помъчих се да представя живота на Шейтанов на фона на световните събития – геноцидът в Конго, Руската и Мексиканската революции, болшевишката контрареволюция, установяване на диктатурата в Италия, впечатляващите постижения на науката и техниката, българските размирици и трагедии.

Вземам си бележка да не повтарям грешката да натъпча в една лекция факти до пръсване.
Вероятно ще има още поне една среща със студенти и преподаватели в НБУ, на която ще се постарая да си взема поука от проведената на 14 януари.

Николай Теллалов