Корените на Кронщат – Наргенската република

По време на Февруарската революция в Русия населението отхвърля царската власт, а през декември се обявява за „Съветска република на моряци и строители“. Осемдесет военни моряци и около двеста местни жители организират живота си според принципите на безвластното самоуправление, издигайки черно-червеното знаме на анархокомунизма.
Комуната не просъществувала дълго – през февруари 1918 г. войските на кайзерова Германия превземат естонската столица, правителството на Ленин търси начин да сключи мир с Берлин, така че войната да продължи да „революционизира“ Европа. Като преценяват силите си, комунарите решават да се евакуират с броненосец на Балтийския флот. Черно-червеното знаме над Нарген е спуснато на 26 февруари и прибрано от моряка Степан Петриченко. Курс към Хелзинки, оттам – в островната крепост Кронщад, която прикрива Петроград, преименуван от Петербург в началото на Първата световна, за да звучи „по-патриотично“, докато царят воюва с немците.
Три години по-късно знамето на анархокомунистите се развява над Кронщат, а сред активистите на въстанието през февруари-март 1921 г. срещу болшевиките е същият Степан Петриченко. Немалка част от опита на Наргенската република в народното самоуправление е приложен в Кронщат, анархия в действие, рязък контраст с натрапваната от болшевиките диктатура.
Днес островът е достъпен за цивилни, след като дълги десетилетия е бил закрита военна зона. Земя на развалини и камари ръждясали корпуси на морски мини.
Владимир Безпутин