Анархията не е утопия

печат
Много пъти, докато агитатори анархисти излагат своите виждания за бъдещото устройство на обществото, слушателите и най-вече опонентите измежду тях реагират с една дума: “Утопия!“

Анархизмът е мироглед, който не се примирява с клишета. Клишираното реагиране означава закърняло живо мислене. Закърняла способност за мислене – това е мечтата на всеки властник, независимо от сорта власт, която притежава и упражнява – политическа, административна, идеологическа или икономическа, – защото над немислещи хора се властва по-леко и сладко.

„Утопия“ се използва за щяло и не щяло като синоним на „невъзможно“. Някои речници посочват това значение като второ, но първоначалният смисъл гласи: „място, което не съществува“.

Всяко нещо някога е било нищо, не е съществувало. Затова, когато някой заяви, че е анархията е утопия, той просто констатира факт, независимо, че навярно желае да отрече изобщо всякаква вероятност анархическото общество да се реализира. При това, очевидно поради невежество, често агресивно невежество, такъв човек хабер си няма, че отделните анархически практики ги е имало от зората на човечеството, че те съществуват и сега, мнозина ги използват и прилагат сред свои близки и приятели, макар малцина да ги признават като такива.

Анархизмът възниква именно от събирането на тези практики на свободна воля и действие, на съгласие и сътрудничество, взаимно уважение и стремеж към справедливост за всеки, каквато я заслужава с делата си спрямо околните. Идеологията на анархизма е събиране на всичко най-добро от човечеството и обобщаването на това добро в единна обществена система – да, точно така, – в една „утопия“. В нещо, което сега го има само във вид на проблясъци и фрагменти.

Как изглежда анархоко­мунистическата утопия?

Приблизително по следния начин, с поправката, че всяка една прогноза за бъдещето рискува да се окаже бледо подобие на реалността, наивна мечта, подобна на опасенията на учения Менделеев, че основният проблем на градовете през ХХ век ще бъде конската тор:

Териториални сдружения, които отговарят за стопанисването на земи и природни ресурси, уреждат битовите и комуналните взаимоотношения между хората на тази територия. Тези сдружения се управляват от общи, прякодемократични събрания на всички живущи в границите на сдружението, а границите, както и координацията и взаимопомощта между отделни територии, се уреждат чрез федерации на териториалните сдружения. Териториалните сдружения формират доброволни структури за реагиране при бедствия и аварии, контролират дейността на стопанските обекти и инфраструктура, подсигуряват съществуването на звена за медицински услуги и образователни заведения. Материалните потребности на жителите на сдруженията и техните федерации се формулират от потребителски съвети, които образуват собствена федерация – тя контактува с федерациите на производителите на потребителски продукти и услуги, контролира качеството на продукцията, нейното количество и срокове за изпълнение.

Собствеността в тази утопия, освен лична, е изцяло обществена, тоест нито териториалните събрания, нито потребителските съвети притежават земи и съоръжения в днешния смисъл на думата. Те само ги стопанисват и ползват – в интерес и по волята на всяка личност, а оттам и в интерес на обществото (в смисъла на „споразумението“ между хората). Същото се отнася и до производствените предприятия – техен „собственик“ е цялото общество, но разпореждането става със силите на трудовите им колективи. Производителите получават поръчки от потребителските съвети, като на свой ред се обръщат към други производители, които да ги подсигуряват с всичко необходимо за изпълнение на поръчките. По този начин стопанството на федерациите е планово, то не пилее ресурси в конкурентна надпревара, не укрива информация под формата на „фирмена тайна“, а значи всичко е видимо и прозрачно, оставено да го оцени всеки един човек.

Производители, потребители, териториални съвети – това са едни и същи хора, обединени от общи интереси, взаимно обвързани, но не и зависими, неподвластни един на друг.

Така изглежда анархическата „утопия“ в обозримото бъдеще.

Тя обаче надали ще остане в този вид за дълго. Неограниченият достъп до информация, липсата на йерархични структури логично ще доведе до бурно развитие на технологиите, които едва кретат в менгемето на капиталистическата система и оковите на държавността, без да могат да развият пълния си потенциал.

Най-предвидимият ефект би бил съкращаване на работното време до изчезване на наложената нужда от физически труд. Може някой да изсумти нещо в смисъл, че ние, анархистите „утописти“ всъщност изповядваме някаква религия на прогреса. Религията е безкритично следване на неоспорими догми, което е диаметрално противоположно на научното предвиждане на бъдещ резултат на основата на редица предишни, чрез логично доказване – то приветства всякакви съмнения и спорове, за да намери истината – да я отдели от илюзиите. Нека това обаче свършат самите опоненти – тъкмо ще имат повод да извършат едно полезно упражнение по творческо мислене.

Няма да ги заболят главите от това. Може и да им хареса, а защо не и да се превърне в полезен навик. •

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *