Анархизмът е неподчинение срещу ограничените хора, които злоупотребяват с властта
Как се запозна с анархизма?
Като понятие съм срещала думата „анархия” много пъти, но като идеология се запознах с анархизма чрез музиката, която слушам. От текстовете на групи като , Crass и много други започнах да се интересувам по-задълбочено от историята на анархизма и от основните принципи и теория. Колкото повече научавах, толкова по-близки ми ставаха тези виждания. Осъзнах, че противно на всеобщото мнение „анархията” не е „безпорядък” и „хаос”, а неподчинение на ограничените хора, които злоупотребяват с властта в своя полза, от което страдат само обикновените граждани.
Кое те привлича в анархизма и кое те притеснява?
Както повечето хора виждам десетки икономически, политически и социални проблеми, които стоят на пътя ни към по-добър живот. Виждам как другите ги виждат, как управляващите ги виждат, и виждам как никой не си мръдва пръста, за да ги реши, а само печално повдига рамене. Това ме влудява, защото знам, че може да се промени, просто трябва своевременна реакция срещу всеки проблем. Принципът „Direct action gets satisfaction” („Директното действие носи полза” – б.р.) е това, което ме привлича в анархизма. По-малко празни приказки и повече действие – това е рецепта за промяна. Харесва ми идеята, че, помагайки на себе си, всеки човек помага и на колектива. Всеки трябва да има правото да се бори срещу ограниченията, а ако не правото, то поне волята. Притеснява ме фактът, че колкото и искрени и чисти да са нечии идеи, когато попаднат в ръцете на повече хора се изменят спрямо нуждите и вижданията на всеки отделен човек. Така в крайна сметка има една идея, която всеки разбира по свой си начин, и малко или много я размива. Ако идеята за анархия се преекспонира, понеже вярвам, че много хора биха я приели като своя, то тогава те ще я изменят в посока, в която ще е практически приложима, но теоретически няма да е анархия.
Какво мислиш за дейността на ФАБ?
България определено има нужда от ФАБ. Мисля, че има дълъг път пред федерацията и че дейността тепърва ще се разраства и разнообразява, понеже има доста проблеми за решаване. Мисля също, че за да се популяризира сред по-младите трябва да се набляга на акции като тази срещу цената на билетите в градския транспорт. Тези стикери са наистина много добра идея и определено привличат вниманието.
Кои са най-наболелите проблеми в нашето общество според теб?
Безброй много са, ако разделим обществото на възрастов принцип, за всяка възраст ще се намерят поне по пет основни проблема. Но това, което е общо между всички тях е, че за да се решат, трябва да има гражданско общество. Поради постоянната смяна на политическите модели, националните и културни ценности вместо да се развиват като традиции, се отричат от всеки следващ, който започва да гради такива от нищото. Хората започват да изпитват съмнение към всичко, което правят, защото това, което им е показано като правилно, сега е посочено за грешно. Оттук се ражда чувството за несправедливост и недоверие към обществото, никой на никого не вярва, защото всеки е потенциален враг. За да има гражданско общество, което да се подкрепя и защитава, трябва да има една всеобща, всенародна идея, която обаче липсва.
Какво трябва да направят хората, на които им пука за тези неща? Какви акции би подкрепила с лично участие? Как да се борят с несправедливостите хората днес?
Всеки трябва да разбере, че ако сам не си помогне, няма кой да му реши проблемите. Колкото и трудно да е, трябва да си отстояваме позициите докрай. Бих участвала във всяка акция в подкрепа на учители, медици, опазване на околната среда, или протести срещу поредното поскъпване на цените. Има много начини за борба – някои са по-крайни, а други са по-умерени, но независимо кой от тях ще избере, човек трябва да повярва, че мнението му има значение и ще бъде чуто. Ако покажем, че с действия се постига промяна, ще ни последват много хора, които искат да повярват, че тази промяна е възможна. •
