Анархизмът в Аржентина
Интервю с Хуан Мануел от Безвластническата федерация на Аржентина, (Federacion libertario Argentina)
Какво е настоящото положение в Аржентина, какво става с бедните хора там, особено с окупираните фабрики и също така и с движението на безработните-пикетеросите?
Положението се промени много от 2001 година – все още има окупирани от работниците фабрики, но не са толкова много, колкото тогава. Движението на безработните – пикетеросите също бележи отстъпление. Част от него участва в местните власти и дори в централното правителство, което е нещо като социалдемократическо в момента, говори революционно, но само залъгва хората. Като цяло в момента средната и висшата класа са против правителството и се опитват да преговарят с него, защото правителството в момента атакува някои от селскостопанските корпорации, обществото е разделено в тази борба и тя поражда особен вид расизъм – не расизъм спрямо имиграцията, а културен расизъм, основаващ се на различията между класите и ние го отразяваме в нашия вестник. Що се отнася до анархисткото движение, има известно развитие и растеж за последните 3-4 години. Нашата федерация създаде няколко нови групи наскоро – извършваме различни дейности. Най-активните в нашата федерация в Буенос Айрес са около 60 души, имаме контакт и с друга група анархисти, която има известни различия с нас, но и много общи, споделени идеи. Така че сега сме по-силни, отколкото допреди 2 години. Иначе анархисткото движение в Аржентина е много по-голямо, има и много други групи извън нашата федерация. Има различни групи в различните части на страната и ние винаги сме солидарни помежду си, разменяме си публикации, идеи, книги. Безвластническата федерация на Аржентина има редакция и доста книги и публикации – често обикалят различни места и групи в Аржентина.
Колко фабрики са все още окупирани и контролирани от своите работници?
И 2 или 3 фабрики, които са останали като символ – „Занон” например – за тази фабрика даже е направен документален филм. В момента има не повече от 20-30 такива фабрики, но мисля, че опитът от 2001 година остана в работническото съзнание и беше хубав стимул в опита и развитието на работническата класа.
Какво можеш да кажеш за репресиите на държавата и капитала в момента?
В момента репресиите не са особено тежки, защото политиката на новото правителство, което е на власт от 2003 година, е да няма репресии срещу пикетите и въобще леките форми на протест – просто не си е поставило за цел да се конфронтира с пикетеросите и техните асамблеи и въобеще селските протести, защото за него е много важно да се възползва от таксите за износ върху земеделските продукти. Разбира се, има много форми на контрол, но те са типичните за целия съвременен капиталистически свят, не само за Аржентина. В последните години има страшно много полиция по улиците, защото нуждата от сигурност е най-тиражираният от медиите лозунг в момента. Средната и богатата класа постоянно говорят за несигурността по улиците и държавата реагира, като увеличава полицейското присъствие. Има и много процеси срещу военните от бившата диктатура и някъде от година и половина насам дейността на нелегалните въоръжени групи ако не спря, то поне намаля, което също е деликатен момент, защото това доведе до намаляване и на социалната активност като цяло, колкото и странно да звучи.
Какво е отношението на вашата федерация с ФОРА (аржентинският анархосиндикат)?
ФОРА беше голяма и силна федерация до 1930 година. Оттогава досега различни групи преминаха през тази организация и в днешно време може да се каже, че тя е загубила много от предишната си синдикална мощ. Това е така, защото някои от различните групи, които преминаха през нея, свършиха доста лоша работа. Имаше една пънк група, която продаваше издания… В последните години обаче се създаде нова група във ФОРА и тя е много добра, работи здраво и заедно с една друга анархистка група от Аржентина се опитват да активизират отново ФОРА и да ґ вдъхнат нов живот.
Колко анархистки организации и групи има в Аржентина в момента?
В доклада казахме какво е положението, но няма как да бъда точен. Знаеш – появява се една група утре и след 1 година вече не е активна. Бих казал, че има около 10 активни анархистки организации в Аржентина, които са се доказали във времето, а има и други, които ние не познаваме, защото за нас е важно да се създават групи, които да бъдат трайни.
Какво мислиш за филма на Наоми Клайн „Завоюването”?
Честно да ти кажа, не съм го гледал. Има няколко добри местни филми за окупирането на фабриките през 2001 и не знам какво би могла да ми каже една американка за това, което ние сме направили. Може би за останалия свят е интересно – за тези, които не знаят какво става в Аржентина, но не и за нас. Мога да ви дам връзки към много други наши филми за това движение, които предполагам ще са и много по-добри от този на Наоми Клайн.
Интервюто е направено на конгреса на ИФА в Карара през юли 2008
