Антифашистки акции в Румъния
На 9 ноември – международният ден за борба срещу неофашизма и антисемитизма – в румънската столица Букурещ активистки групи, сред които анархисти и участници в различни НПО, се опитват да организират протест и шествие. Общината отказва да им даде разрешение с идиотския довод, че нямало достатъчно място в огромната румънска столица в неделя. Един от активистите заварва в общината един от лидерите на „Ноуа дрепта” – румънската крайнодясна група, приятелчета на нашите бенесарчета – в топла дружеска беседа с властите в общината – нищо чудно, че решението е отказано. Протестът все пак има. В него освен групата от активисти от Букурещ участие взимат и групи от други румънски градове като Крайова, хора от република Молдова, както и 9 души от България – музиканти от известната анархопънк група „Битов терор”, които предишната вечер изнасят концерт в Крайова, а също и други членове на Федерацията на анархистите в България. За мен малко изненадващо се оказа огромното полицейско присъствие на събитие, на което присъстваха най-много 50 души. Освен формените, наоколо се щураха и маса цивилни ченгета. Аз и мой приятел бяхме спрени от униформи още преди да стигнем градинката, където трябваше да се проведе събитието, и бяхме попитани за целта на нашето посещение в Румъния. След като им отговорих, че не се нуждая от някаква специална причина да посетя съседна на България страна, която е също в Европейския съюз, те чинно записаха данните от личните ни карти. След това всички бяхме заведени на мястото, определено за протеста, където цивилните и останалите ченгета да можеха да ни снимат на спокойствие. В градинката има паметник на убитите от румънските фашисти евреи и хора от други народи по време на Втората световна война, пред който хората запалиха няколко свещи в тяхна памет и след това бяха произнесени речи по мегафона. След 1 час разбрахме, че десетина пънкове от друг румънски град са били спрени и арестувани, докато са се опитвали да дойдат при нас, само защото изглеждат различно и защото ченгетата видели нашивка със задраскана свастика върху якето на един от тях! След като им взели пръстови отпечатъци ги пуснали и те след това се присъединиха към нас. През цялото време полицията ни разправяше как били около нас, за да ни предпазят от румънските фашисти и след това ни съпроводиха до музикалния клуб, където предстоеше да антифашистки концерт. Концертът беше прекрасен и за щастие нямаше никакви проблеми в началото. Към края обаче, точно когато българската банда Битов терор” изпълняваше песен, наречена „Антифа”, разбрахме, че няколко нацисти са пред клуба и ни чакат – когато излязохме отпред, тях вече ги нямаше, но полицейската кола беше паркирала пред клуба вместо тях. Някои от румънските приятели попитаха ченгетата защо са отново тук и получиха отговор, че за тях ние сме обществени врагове и че не им пука за нас, а единствено ги интересува да не се наруши общественият ред по улиците през нощта. След това концертът продължи и свърши без повече произшествия някъде след полунощ. Когато се прибирахме, полицейските коли продължиха да ни съпровождат по улиците.
В заключение трябва да отбележа, че дори за човек от България като мен, където тайните служби все още работят под друго име, всичко, което видях в Румъния, беше прекалено изненадващо. Разбрах, че за активистката сцена е наистина много трудно да действа и че активните хора в Румъния са постоянен обект на тежки заплахи и арести. Вече знаех за срещата на НАТО в Букурещ през април 2007, когато мнозина мирни активисти бяха бити и арестувани никакви протести по улиците не бяха позволени, но си мислех, че това е особен случай заради новите господари от НАТО. Но от различните разговори и интервюта, които проведох с румънските активисти разбрах, че държавните репресии за всекидневие за тях. И ако един абсолютно легален протест, като този който се състоя, посветен на нещо, с което би трябвало повечето хора да са съгласни, а именно спирането на възраждащия се фашизъм, им струва толкова много проблеми и огромно полицейско присъствие, не мога да си представя какво би се случило, ако другарите там се опитат да организират нещо по-радикално.
Ако това е лицето на новата румънска (и българска, а всъщност Европейска, с главно „Е”) демокрация, то не мога да виждам особена разлика между диктатурата на Чаушеску и тази на „демократите”! •
Иво
