НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ ПО СВЕТА Интервю: Кристи от „Крайова анархо фронт“

печат

Няколко думи за анархисткото и активистко дсвижение в Румъния като цяло? Кога и как започна всичко?

Всичко започна в средата на 90-те. В началото движението беше много по-ангажирано политически, правеха се много акции на улиците, а също и пънк концерти, разбира се. Още от самото начало полицията и тайните служби бяха силно заинтересувани от нас, меко казано. Не знам точно защо, но ми се струва, че това беше своеобразна посткомунистическа носталгия – полицията и тайните служби просто се нуждаеха от нов враг, нещо срещу което да реагират и съответно в моя град Крайова следяха всеки анархист. Там започнахме още в средата на 70-те – бяхме 6-7 приятели и създадохме група, но по това време тя не беше много политическа. Решихме, че за начало е по-добре да направим зин (самиздатско списание – бел. ред.), в който да пише за музика основно, но също така и да представя анархистките идеи. Започнахме да говорим за тази наша идея и незабавно станахме много подозрителни за тайните служби – започнаха да ни тормозят в училище, да подлагат на натиск родителите ни – като имаш предвид, че по това време повечето от нас бяха деца, ясно, че не беше трудно да ги сплашат. Полицията започна да следи отблизо нашите акции – навсякъде имахме проблеми с полицията. Дори и сега това продължава – постоянно ни заплашват, но не го казват и правят „официално”, а просто искат да ни уплашат, да използват тези практики от миналото и трябва да ти кажа, че работи – заради тормоза движението в Крайова е почти мъртво днес, само няколко души са все още активни в анархистката сцена там.

Защо гледат на вас като на голяма опасност за обществото?

Не знам! В началото нямахме почти никакви акции. Струва ми се, че на спецслужбите беше дадена грешна информация за нас още в началото, защото преди 1989 година така работеха службите – с много информатори, обикновените хора трябваше да дават информация за всеки подозрителен на полицията и на тайните служби и досега продължават – кръжат и слухтят около нас. В известен смисъл това е добре, защото започнахме да се борим срещу тази система. Този постоянен тормоз направи много от пънковете политични – в началото ние наивно си мислехме, че това не може да се случи в едно общество, което нарича себе си демократично – Румъния след така наречената революция – така че много от нас станаха по-ангажирани в политическата сцена, но други бяха много уплашени и просто се скриха по домовете си.

Какви са главните проблеми на обикновените хора сега?

Всекидневният живот е огромен проблем. Преди 89-та хората мислеха, че са загубили своята индивидуалност и повечето си мислеха, че след така наречената революция ще си възвърнат личната свобода и такива неща, но това не се оказа вярно. Мисля, че това е голям проблем сега, защото в това общество от нов капиталистически вид хората изгубиха себе си по същия начин и да, сега са много по-индивидуалистични, но по много сбъркан начин – те не се интересуват от другите и такива неща като солидарност, взаимопомощ не са нещо нормално в румънското общество днес – хората се мразят. В същото време доста хора забогатяха, а другите не са прекалено бедни – свързват двата края, но това силно ги отчуждава. Хората не живеят както преди 89-та година – на хляб и вода – сега имат цветни телевизори и са благодарни за тези неща на новите собственици, на бизнесмените, на новите политици и в същото време точно тези хора, на които обикновените хора благодарят, стават все по-богати и експлоатират бедните още по-жестоко и се получава така, че бедните благодарят на своите собствени експлоататори и това е много лошо за румънското общество – хората просто не искат да разберат тези неща.

Очаквахте ли да се случи това, което стана по време на срещата на НАТО в Букурещ през април 2007?

Не. Очаквахме да бъдем следени навсякъде, но не и това, което се случи. Моето лично мнение е, че просто някои офицери са дали доста погрешна информация на полицията за масови безредици относно така наречения „анархистки тероризъм” и затова техните полицаи реагираха толкова жестоко срещу нас. Те явно не очакваха да видят в сградата, където се бяхме събрали, толкова обикновени хора – момичета, жени, момчета и мъже с всякакви политически идеи, които са против НАТО, не само анархисти. Никой от нас не беше терорист, разбира се, всички искаха просто да изразят своят протест срещу милитаризма като цяло и срещу НАТО в частност, а и да покажем на света, че не абсолютно всеки в Румъния е за НАТО. Много хора всъщност мразят НАТО, защото румънците очакваха американците да дойдат незабавно след 45-та година, когато Червената армия дойде тук. Хората мислеха, че американците ще дойдат да ни спасят, а те така и не дойдоха. Дойдоха през 2000 г., но хората не ги харесваха вече. Имаше случаи американски войници да убиват хора по улиците с огромните си коли, защото те карат тук като на война, не им пука за пешеходците. Бият се с румънци в баровете заради жени, защото са „янки” и мислят, че са повече от нас и смятам, че заради това поведение те не са много желани тук, но румънските медии не показват това.

Какво ще кажеш за национализма в Румъния през последните години?

Да, за съжаление усещам, че крайнодесните екстремистки идеи се загнездват дори в съзнанието на така наречените нормални хора, които не са пряко политически ангажирани, защото някои крайно десни политици използват страшно много пропаганда и говорят за всичко ляво като за продължение на Чаушесковия „комунизъм”. Затова е много трудно да си ляво ориентиран тук в Румъния, защото хората мразят това и го свързват с режима преди 89-та година и започват да харесват някои консервативни идеи, които са почти крайно десни – всички тук мразят циганите, защото примерно „циганите крадат”. Ако погледнем в румънските затвори – там има повече румънци, отколкото цигани, а и в края на краищата румънците са мнозинство тук… Както и да е, тъпо е да се приписваш всички кражби на циганите, но това е трудно да се разбере, защото всекидневният живот на румънския народ е много тежък и политиците използват това. Хората се обръщат лесно към популистките лозунги и фашизмът настъпва, защото хората започват да харесват такива идеи. Някои румънци дори започват вече да се страхуват от идване на индийци, афганци, китайци и други хора от Третия свят, защото мислят, че те ще им вземат работата и дори плашат децата си, че ако не си изядат яденето в чинията, ще дойде някое китайче и ще им я изяде – това е типичен пример за един откровено расистки урок за децата.

Накрая, няколко думи за днешния протест (9 ноември)?

За мен това почти не беше протест – бяхме около 50 души, обградени от също толкова цивилни ченгета и около 100 полицаи за масови безредици в автобусите. Затова не се чувствах много добре там, меко казано.

Защо се случи това при положение, че бяхме шепа хора и не правехме нищо „опасно”?

Заради полицейското мнение за нас и заради това, че след срещата на НАТО, полицията и тайните служби поставиха под натиск много хора – обаждаха се на родителите им, ходиха в училищата или на работните места и затова мисля, че днес много хора бяха изплашени и не дойдоха на протеста.

И за полицията в Румъния е нормално да прави това в едно така наречено „демократично общество”?!

Да, но това не е демократично общество, в никакъв случай! В Румъния вие виждате една типична полицейска държава. Едно време, преди 89-та година, ако полицията е срещу теб, хората започват да мислят, че си бунтовник и те харесват – дори и да не са солидарни с теб от страх. Сега обаче, когато така наречените обикновени хора ни видят по телевизията и медиите ни представят като терористи, хората започват да ни мразят и мислят, че е хубаво това, че полициятареагира по такъв начин, защото мислят, че е добре за сигурността, и за нас е много трудно да им обясним. Страшно трудно е да направим демонстрация против фашизма и в същото време да обясним на хората, че не сме терористи или носталгични болшевики, най-вече заради медийната пропаганда и нейното влияние. Трябва да се борим на много фронтове, а сме малко хора и затова имаме много проблеми. Трябва да пътуваме от един град в друг, за да подкрепяме приятели на протести или политически концерти. Но все пак направихме нещо показахме на фашистите, че сме против тях, че сме антифашисти и ще бъдем на улицата, въпреки всичко! И освен това е важно да им покажем, че анархистите сме навсякъде! •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *