АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

(продължава от миналия брой)

Партия „Австрия напред!“ събира 20,5% на избори, а протестиращата италианска групировка „Петзвездно движение“, водена от бившия комик Бепе Грило – 25,5% от гласовете. Във Франция расте влиянието на фашизоидния „Национален фронт“. Водещата го Мари Льо Пен, повтаря след Сорос, че ЕС ще рухне като Съветския Съюз. Изборите за европарламент през май 2014 г. са своего рода плебисцит за ЕС на фона на спадащата активност на избирателите – от 62% на 43% за четвърт век. Заплаха са и изборите в Шотландия, чиито избиратели могат да решат да се отделят от Кралството. Това важи също за Каталония в Испания и за Фландрия в Белгия.

Още по-голям проблем за ЕС е безработицата, особено младежката, чиито мащаби – особено в европейския Юг – приемат застрашителен характер и първи стават причина да се заговори за „изгубеното поколение“. По данни на Евростат в Гърция безработните до 25 годишна възраст са 59%, а в Испания – 56%. В Италия и Португалия този показател е 36,6%, а в Германия – само 8%.

ДАННИ ЗА МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА В СТРАНИТЕ ОТ ЕС са публикувани в майския брой на Свободна мисъл за 2014 година. Като цяло в Евросъюза тя е 23%, обхваща осем милиона души и по данни на Европейската комисия, струва ежегодно 150 милиарда евро, тоест средно почти по 20 000 евро за всеки млад човек – такава е цената на „социалния мир“. Фиаското на европейската младеж на пазара на труда в повечето случаи не се дължи толкова на недостатъчното ниво на квалификация, а е свързано с дефицита на работни места и отсъствието на трудов опит, който няма къде да бъде получен и никакво образование не гарантира възможността да се излезе от този затворен кръг. Някогашната схема на живота на средностатистическия млад европеец – добро образование, успешна кариера, семейство – е претърпяла авария. Защо тогава да се хабят силите за получаване на диплома, ако получените знания и навици няма да намерят приложение? Защо да се създава семейство, ако няма увереност, че ще можеш да го изхраниш? Защо въобще да правиш нещо и да се стремиш към нещо, ако успехът е малко вероятен и твоята съдба е бедност и социална изолация? Довчерашните ценности се обезценяват. Какво може да излезе от „изгубеното поколение“ и какво ще завещае то на потомците си, е трудно да се предсказва. Мартин Шулц счита, че в някои страни на ЕС безработицата е стигнала мащаби, които заплашват да разрушат социалните структури на обществото. “Ако всеки втори млад човек – включително и висшистът – няма работа поради кризата, за която той няма никаква вина, то това е проблем, който изисква незабавно решение. Безработицата сред младите е опасна, защото винаги е водила до безредици“.

На среща на европейските лидери през м. юли 2013 г. е решено да се отделят за борба с младежката безработица в ЕС смехотворните 8 милиарда евро (на фона на трилионите за банките), докато необходимата помощ за младите безработни се оценява на… 500 милиарда евро. Заедно с това, господата разглеждат като решение повишаване на качеството на професионалното образование в Португалия, Испания и Италия, на първо време чрез внедряване на германската „двойна система“ с два дни седмично в общообразователните училища и три – в цеховете на производството в течение на три-четири години, след което изпращане на стотиците хиляди португалци, испанци и италианци във Федералната република. Германските работодатели обаче се отнасят твърде скептично, ако ли не и неприязнено към подготовката, трудолюбието и навиците на Зюд-арбайтерите. Голямата част от тях няма да могат да си намерят работа нито в своите страни, нито зад граница. Поради това имащите опит считат, че тази програма не е в състояние да промени положението на безработната младеж на пазара на труда, поради което „социалната бомба“ не може да бъде обезвредена.

През 2013 г. в САЩ е проведен анализ на информациите и статистическите данни, събрани от службите им. Заключението на авторите е, че за бъдещето на ЕС се очертават три алтернативни варианта: КРАХ, ПОСТЕПЕНЕН УПАДЪК или ВЪЗРАЖДАНЕ. Разпадът на най-крупния световен пазар с половин милиард консуматори от 28 страни и БВП от 18 трилиона долара, който би бил световна катастрофа, според американските шпионски служби не е водеща сред очертаващите се тенденции. В своето списание „Глобални тенденции“, в което са публикували резултатите от анализа, те са на мнение, че „вероятността за колапс на ЕС, при който биха претърпели крах еврото, единният европейски пазар и гражданският мир е ниска“.

В отчета службите на американското разузнаване твърдят, че ЕС преживява период на „бавен упадък“ и го наричат „новият болен човек на Европа“, очевидно, намеквайки за „стария“ – СССР, като отбелязват, че за пета последователна година ЕС изостава от САЩ. Вариантът „ренесанс на ЕС“ не е разглеждан от анализаторите, но е включен, защото първите два са прекалено песимистични – те вещаят началото на края.

Професорът по икономика в Нюйоркския университет Нуриел Рубини счита, че „ЕС е изправен пред депресираща перспектива: унищожение на еврозоната и крах на Германия. Според него започналата вълна на кризата в южната периферия скоро ще залее и самия център (Германия).“

Сметките са прости: след изтощителните пазарлъци, антикризисният фонд на ЕС едва ли ще стигне набелязания максимум от един трилион евро. Само външният дълг на Гърция е достигнал вече 167% от нейния БВП и възлиза на 340 милиарда евро. Международните заеми, които гръцката държава е получила досега, са 240 милиарда евро и тя е далече от излизане от кризата, въпреки наложената драстична „рестриктивна“ политика и ударите върху социалните пера на бюджета. Тепърва пред гръцките „сили на реда“, на които ще бъде заповядано „да запазят гражданския и социален мир“, предстоят изпитания от сблъсъците с гладните и безработните от растящото по численост „изгубено поколение на Петото съсловие“.

Дълговата криза в ЕС обхваща все повече и по-крупни страни. В Италия събитията се развиват практически по гръцкия сценарий, но нейният банкрут би означавал икономическа катастрофа за ЕС и заливане на Европа от „хаоса“. Това не е филм на ужасите. Застрашените от следващата вълна на кризата Ирландия, Португалия, Испания и Италия имат общ БВП от три трилиона евро, докато външните им дългове спрямо БВП са съответно 1008%, 223%, 167% и 108%! Опитите да се съкратят бюджетните разходи увеличават безработицата и минират „социалния мир“. Погасяването на дълговете със собствени сили е невъзможно, а международна „помощ“ няма да има – никой не иска да дава заеми на фалирали клиенти. Техният фалит обаче означава крах на еврото и разпад на ЕС, а Германия живее за сметка на еврото. Нейното мощно икономическо развитие през последното десетилетие се дължи главно на факта, че германските капиталисти могат да продават стоките си в страните от еврозоната. Ако те се върнат към националните си валути, първият губещ ще бъде Федералната република. Затова, редица германски експерти убеждават Меркел, че помощта за Гърция е в интерес на Германия: ако не помогнем и еврото рухне, след година кризата в Германия може да бъде по-тежка и от гръцката. За германските стоки просто няма да има купувачи, защото „силната марка“ ще направи техния експорт невъзможен! Последиците от такова развитие ще се почувстват не само в ЕС, но и в целия свят.

Небезизвестният финансов спекулант Джордж Сорос заявява открито, че ЕС може да повтори съдбата на СССР. Той счита, че опитите да се съхрани еврото ще изострят политическите и социалните проблеми, които заплашват Съюза с унищожението му.

Икономисти на CEPR (Център за икономически и политически изследвания във Вашингтон) са изследвали социалната нестабилност в Аржентина през 2001 г. и в Гърция понастоящем. Те са установили тясната зависимост между съкращенията на бюджетите и практикуваните от ЕС през последните години рестриктивни мерки в социалната сфера и „безредиците“, стачките, протестите и други вълнения. След това са разширили обхвата на своите изследвания върху всички демонстрации, безредици, терористически актове, правителствени кризи и опити за революции в цяла Европа за периода от 1919 г. до 2008 г. Цифрите сочат, че ако при дадено ниво на бюджетните разходи за социални нужди индексът на дестабилизиращите събития в една страна е 1,4, то при съкращението им с 1%, той нараства на 1,8, а при съкращение на разходите с 5% за годината, в страната стават 3 и повече крупни дестабилизиращи събития. Ако бюджетните икономии надхвърлят 3% от БВП на страната, броят на демонстрациите се увеличава рязко.

С това експертите от CEPR обясняват такива прояви на гръцката младеж като хвърлянето на бомби или палежите и грабежите на банки и супермаркети. Те призовават лидерите на Европа да се замислят за връзката между програмите за икономии и „анархията“, последиците от която могат да бъдат катастрофални, но спестяват тези свои съвети на щатските властници и финансови магнати, чиято система на социално осигуряване не е оставила никакви други възможности за оцеляване на американските бедняци, освен нарушаването на законите. Очевидно те са предоставили решението на социалните проблеми на полицията и съда, които са изпратили над три милиона души зад решетките в щатските затвори, чиито режими могат да се конкурират със сталинските…

Чакалите на недоубития московски империализъм, които очевидно не са научили нищо ново и не са забравили нищо старо, също очакват разпада на ЕС, за да се опитат да възстановят изгубените си позиции в Прибалтика и Източна Европа, като убеждават управляващите там, че ще намерят „взаимноизгоден“ пазар само в Русия. Проф. Михаил Делягин, член на съвета по външна политика на Руската федерация и ръководител на Института по проблемите на глобализацията, в своята концепция, предназначена за държавното ръководство на РФ, пише: „Съзнавайки неизбежността на краха на ЕС, е необходимо да засилваме всестранно връзките си с неговите нови членове за използването им в качеството на канали за икономическото ни и политическо проникване в най-развитите му страни и за укрепване на нашите позиции в тях. Трябва да откъснем Източна Европа от Евросъюза и да я върнем в руската орбита… Трудно е да прогнозираме кога Русия ще се върне там, но ако действаме последователно и ако съумеем да използваме ефикасно кризата в ЕС и зависимостта на всички страни от европейския континент от нашите енергоресурси, ако съумеем да завоюваме доверието на политическите елити в Източна Европа, ние задължително ще станем влиятелна сила там…“

Очевидно Европа е на кръстопът. Решение на системната криза за сметка на увеличаване на вътрешното потребление е невъзможно – европейските стоки, произвеждани от по-високо заплащаната работна ръка, са твърде скъпи и не могат да се конкурират с китайските, турските или тези от други „развиващи се страни“. Изходът ще се търси в икономическата експанзия, но тя също е безперспективна и ако се окаже невъзможна, което е най-вероятно, като че ли на ЕС остава само… военната, защото „перпетуум мобилето“ на войните е изпитано средство и „необходимост“ при „разрешаване“ на кризите на капитализма: като се разрушат производствените мощности, социалните „мрежи“ и жилищата, ще се създадат „нови работни места“ за последващи ги… „възстановявания“, както това става и днес в „миниатюрни“ мащаби в Ирак и в Афганистан. За целта обаче „джуджето трябва да порасне“ и да се превърне във военен гигант. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *