[ БОЛШЕВИШКИТЕ ПОТАЙНОСТИ ] Забранената дума – от Ботев до днес

печат
Христо Ботев

Къде и кога е роден Ботев? Всеки що-годе грамотен български гражданин би трябвало да знае отговора на този въпрос – на 25 декември (стар стил) 1847 г. или на 6 януари (нов стил) 1848 г. в подбалканската паланка Калофер. Бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков – е родом от град Карлово и в периода 1840-1869 г. учителства в Калоферското килийно училище. През 1846 г. този безспорно високообразован за времето си просветител и книжовник се оженва за калоферката Иванка Стойкова Дрянкова и младото семейство се нанася в едно от помещенията на старото килийно училище при църквата „Св. Богородица“. Училището отдавна не съществува, но там е поставена мраморна плоча с надпис: „Тук живя и учителства даскал Ботьо Петков и се роди Христо Ботев“. По-късно даскалът се преместил в дома на тъс­та си, където израснали децата му. Къщите са изгорели по време на Руско-турската война 1877-78 г., но през 1942 г. домът на Ботьовия тъст Дрянков бива възстановен по отдавнашни писмени спомени на очевидци, където сега се помещава къщата-музей „Христо Ботев“. Горецитираните данни за месторождението на Христо Ботев бяха настървено оспорени от карловската общественост през 30-те години на 20-ти век, най-вече чрез местните краеведи Н. Славчев и Н. Начев, бомбастично лансирали тезата за Христоботевото раждане не къде да е, а в Карлово. Съображенията им се основават на прастари махленски възпоменания, третиращи патриархални традиции и някои църковни канони. Приоритетно се изтъквал аргументът, че даскал Ботьо през 1847 г. живеел фактически под покрива на Калоферската църква „Св. Богородица“, а според църковните канони абсолютно недопустимо било под черковен свод да се извърши раждане. Ето защо даскал Ботьо уж преместил родилката в бащината си къща в Карлово, където се родил и неговият син Христо. Подир няколко дни първескинята се завърнала в Калофер. Контрадоводите на калоферци по този епохален въпрос също не страдали от логична обосновка, защото за какъв чемер лехусата ще я мъкнат чак в далечното Карлово, вместо тутакси да я отведат при майка ѝ в Калофер, която би помогнала на дъщеря си при раждането?! В ожесточения спор се включил и Ботевият брат – тогавашният запасен генерал-лейтенант Кирил Ботев, който в едно свое писмо, публикувано в пловдивския вестник „Южно ехо“ през 1933 г., пише между другото: „Майка ми е разправяла пред много хора, журналисти, биографи и пред децата си подробно, кога и где и при какви обстоятелства нейното първо чедо Христо се родило в Калофер, в старото килийно училище, на Коледа, и затова е бил кръстен Христо.“ След като чесането на езиците по кардиналния проблем за мястото и деня позатихва, иде ред на също толкова ярос­тна полемика за годината. Накрая, през 1969 г. в румънските архиви е открит напълно автентичен формуляр, попълнен лично от Христо Ботев, когато бил учител в град Измаил – 1870 г. В него е фиксирано, че Ботев е на 22 годишна възраст и е роден „на 25 декември 1847 г.“

Що се отнася обаче до основния въпрос в „ботеведението“, който несъмнено нарочно не се разисква под никаква форма от байганювската академична общност, а именно дали Христо Ботев е първият български анархист, щом творбите и цялата му дейност свидетелствуват недвусмислено за това – тук титулуваните интелектуални мекерета се възползват неизменно от Хамлетовия завършек: „Останалото е мълчание“.

Безгранична е болшевишко-комунистическата наг­лост при изопачаването и премълчаването на историческите факти, за което говори и друг очебиен по-скорошен пример – честването на 90 години от рождението на популярния български анархист Георги Жечев – бележит поет, публицист и преводач. Ознаменуването на събитието се състоя в родния град на Жечев – Хасково и беше проведено от Съюза на преводачите в България, Окръжния и общинските съвети за духовно развитие, Дружеството на съюза на българските писатели и хасковския Дом на литературата през април 1987 г. – времето на гласността и перестройката. Присъстващите на културното мероприятие обаче изобщо не чуха дали някога Жечев е бил анархист. Напротив, натрапчиво се създаде впечатлението, че той е един от най-ярките апологети на съветския обществен строй и на съветската литература. В брошурата, издадена по повод юбилея, на поместената снимка (единствената, освен индивидуалната фотография на Георги Жечев) за организираното от хасковския анархист и личен приятел на юбиляра Делчо Василев гостуване на Жечев, Багряна и Хаджимарчев в Хасково през 1946 г., името на Василев не се цитираше в надписа под фотоса, тоест присъствието му на организираното от самия него мероприятие беше безцеремонно инкриминирано! Не бе допуснато изказване за живота и дейността на Георги Жечев от хасковския анархист Панайот Манахилов, който в знак на протест напусна тържеството. И така, според устроилите жечевия 90-годишен юбилей, юбилярът се оказва активен участник в Деветосептемврийската революция през 1944 г. и неуморим строител на социализма и комунизма в България. По-нататъшен коментар е напълно излишен и нездравословен за всеки горе-долу нормален човешки разум! •

МАКАР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *