Един тревожен интернет-сонет

печат
Последен „писък моден” – телефоните
и „скайп” по обезжичен интернет
така жестоко отчуждават хората,
превръща се екранът в „мироглед”.

И вместо да общуват ЗаЕдно
в „общности”,
докосвайки се насред свят голям,
всеки е „онлайн”, трака си самотно,
заврял лице във своя „телекран”.

Потънал във потока от „новговор”,
от кльомби, смайлове и спам,
повярвал, че е станал „много дµбър”,
но „по-добєр” дали е той, не знам…

Навред жестоко впримчила е мрежата
стандартните тела и умове
и все по-рядко сещат те копнежите
на „Робинзон” и „Дивото зове”.
Играят ли децата ви на „жмичка”?
На „пускам кърпа” или „на шише”?
Или седят си вкъщи те самички
и виртуално трепят зверове?

Така се губят мимики и жестове,
и липсва отразен в очите плам,
дъха си топъл рядко вече сещаме,
нюансите на дързост или свян,
когато на ухо шептим горещо,
тъй както Джейн шептеше на Тарзан,
а „ябълка” напомня ни за нещо –
марка софтуер, подмамила Адам…

Превръщаме се в орган на машината,
във ферма за „човешки материал”
и лъжем се, че тъй е само зимата.

Прониква в нас двоичен идеал,
от който губим „Лиско” и делфините…
Всеки е сам в глобалния квартал.
Патилан420

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *