Еволюция или революция – подвеждащата дилема

Революцията трябва да се планира като „нежна“, но с готовност да приложи точно пресметната и прецизно насочена сила срещу реакционерите.

Анархизмът, като социално-икономически модел, алтернативен на държавните системи, почти от самото си начало се е самоопределял като революционна идеология.
Всеки човек има определени навици, според които действа и даже мисли. Същите тези навици, разширени до обществото, съставляват обичаи и традиции. До голяма степен именно благодарение на навиците ни и традициите („така са живеели дедите и бащите ни“) властната система съществува с минимум усилия, без да упражнява извънредни репресии, макар че без репресивни мероприятия държавата не е способна да изкара и ден. Навиците и традициите са нещо консервативно и устойчиво, но не безнадеждно неизменно. Иначе не бихме постигали развитие, ако не променяхме навиците си, още щяхме да подскачаме по дърветата.
Смяната на навиците е „революция в умовете“. Но чисто теоретичната промяна на мисленето не води до резултат, ако не е привързана към практиката. Човекът, обществото имат нужда от реален стимул, за да поемат по пътя на промяната, на отказа от традициите, като ги заменят с нови традиции и навици.
В този смисъл реформизмът, еволюционният подход изглежда най-разумен. Малки промени в сегашната система, стъпка по стъпка ще доведат до един наистина справедлив строй.
Дали това е така?
Не. Достатъчно показателно е, че дори самата еволюционна теория на Дарвин е революция в науката. Когато манипулаторите я „прилагат“ към общественото развитие, те удобно изпускат от внимание факта, че малките промени в посока към свободата се компенсират от контрапромени, извършвани от поборниците на системата. Държавата непрекъснато се стреми да ограничава граждански права и свободи, да разширява своите пълномощия и регулаторни функции. Когато не срещне съпротива, го постига. Когато се натъкне на народно недоволство, предлага „компромис“. И така, в рамките на един политически мандат, го прави системно, последователно и осъзнато. Всяка наследяваща властта политическа партия може да отмени някои второстепенни подробности от въведенията на предишните управляващи, но не посяга към ключовите моменти, върху които се държи властничеството.
От друга страна, движението отдолу за повече свобода е по-хаотично, „на парче“, непоследователно. Освен това, като цяло, еволюцията сама по себе си не е целенасочен процес, а стихийно запълване на всички достъпни възможности, при което оцеляват най-приспособените към дадените условия. Сиреч, в случая оцеляват традиции и навици, адекватни на моментната ситуация. Еволюцията в крайна сметка води до големи промени, но без предвидима посока и траеща повече от един човешки живот.
Революцията пък е драстична и целенасочена промяна, която се извършва в срок, сравним с живота на едно поколение, а понякога и много по-кратък.
Следователно, доминиращото малцинство непрекъснато провежда една контрареволюция (също достатъчно целенасочен процес) срещу останалото общество. При това властта без умора придумва народа да се движи по еволюционни пътища. Уловката тук е очевидна: предлага ни се да играем по правилата на игра, която не само не можем да спечелим, но дори нямаме надежда да постигнем равен резултат.
Дори да си представим едно успешно реформиране с малки стъпки, в един момент ще опрем до твърдия гръбнак на системата, до принципните положения, които в корена си противоречат на естествените човешки потребности и разбирания за свобода и справедливост, но без които властническата система и капиталистическото стопанство ще загинат начаса.
Това налага извода, че с реформи или без, промяната няма друг формат, освен революционния. „Твърдият гръбнак“ на властническата система – това са жизненоважните интереси на доминиращото мнозинство, което се състои от политици, бизнесмени, чиновници, техните семейства и приятелски кръгове, т. е. всички пряко облагодетелствани от системата, включително и организираната престъпност. Та нима мафията не е по същество бизнес групировка с малко по-откровени и по-брутални методи за удържане на пазари и извличане на печалба? Да не забравяме и корупционните връзки на мафията с „легитимната“ власт, възникнали още със самото ѝ раждане у нас. Никакви реформи няма да откажат тези лица от присвоеното и награбеното, защото ако изгубят властта, ще им бъде потърсена сметка за стореното.
Наивно е да се смята, че безвластието ще настъпи, без да срещне съпротивата на това малцинство. Напротив, то отдавна – с измама и подкуп– провежда мобилизация на част от онеправданите граждани, така че техните ръце да бранят системата от „посегателства“.
Революцията може и трябва да се планира като „нежна“, но с готовност да приложи точно пресметната и прецизно насочена сила срещу реакционерите.
Шаркан