ФАТАЛИЗЪМ

печат
10 април 2011

Рилското село Сестримо. Свлачище. Заплашени от срутване в реката са няколко къщи и цял участък от пътя. Под бетонните плочи кънти на кухо. Пукнатини зейват навсякъде. Земетресение? Не, зле свършена работа. Сочат за причина обилните подпочвени води, ерозионното действие на реката и потоците дъждовна вода, но истинската причина, повтарям, е смайваща небрежност. Преди доста време е имало проект за укрепване на стръмния и висок склон, което било изпълнено на една трета. После, през 2005-а започнали да се проявяват сериозните симптоми на предстоящото бедствие. На което държавните институции “реагирали” бързо – пратили специалисти на оглед, създали комисия, тя направила нов проект… който не получил финансиране. А сега вече е неприложим поради променената обстановка на терена.
Днес, през 2011-а, положението става критично. Живущите над пропастта хора чуват как пукат зидовете им, гледат как пълзят пукнатини по тавани и подове, как се измятат врати, порти, прозорци. Реакцията на общинските власти? Нямаме пари и няма откъде да намерим. А да евакуирате хората? Общината не разполага с оборотни жилища.
Колко трогателно.
Реакцията на по-висшите институции? Пак същата – проточи се върволица чиновници, чака се свикване на “междуведомствена комисия”, която да състави проект въз основа на сондиране, което ще се извърши от специалисти “в най-скоро време”.
Представете си, че някъде под жилищен квартал цъка брояч на бомба. Неизвестно кога ще детонира. И сапьорите, вместо да се втурнат да я обезвредят, шеста година седят по комисии и хленчат за средства… Абсурд? Не, нормален режим на функциониране на бюрократичния апарат в рамките на икономиката на печалбата. Защото, ако на мястото на застрашените къщи се ширеше свободен скъп парцел, моментално щяха да се намерят пари (от фондове или от бюджета, известно е как се отклоняват средства) за цяла китайска укрепителна стена. Обаче… държавата няма мотив (тя има “процедури”), а т.нар. бизнес – няма изгода.
Подчертавам, ситуацията е ТИПИЧНА. Да се очаква друг тип поведение от държавата би било проява на наивност, да не кажа малоумие. Пострадалите от земетресение в Попово и Стражица през 1986-а така и не дочакаха “мерки”, някои и досега живеят във фургони. Или просто са напуснали родните си места.
Но стряскащото и удивителното в тази случка не е (без)действието на властите (потретвам, това е нормално). Плаши ме реакцията на хората, чиито къщи ще се сринат под нозете им и ще се срутят върху главите им всеки момент.
Те не правят… нищо. Не желаят и да се евакуират (то и няма къде). Каквото ни е писано, ще стане…
Никога не съм бил в Сестримо. Знам само, че там има ВЕЦ. Значи, има поне един обект за блокиране в знак на протест. Но… няма протести, няма блокади, няма окупации, няма подпалени или барем надраскани министерски лимузини.
Апатия? Овчедушие? Какво? Не знам отговора. Застрашена е само малка част от селото (едва 18 семейства), останалата безучастно наблюдава.
… В същото време, ученици в Русе правят протестно шествие с искане медицинските администратори от Фонда за лечение на деца и Фонда за трансплантации да отпуснат и без това отделените за такива цели пари, за да спасят болно от левкемия малко момиченце.
Което ще рече, че поне една малка част от населението в тази наша странна страна не са фаталисти и чувството за солидарност не им е чуждо.

Шаркан

ПП. Фондът за трансплантации отказа да спаси живота на малката Габи.
Лекарският съюз иска списък на лекарските грешки да влязат в Наказателния кодекс.
Формализъм, формализъм и още веднъж формализъм.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *