Бърз поглед в Бангладеш
Няколкостотин текстилни работници започнаха циклична гладна стачка пред Националния Прес Клуб в Дхака вчера, с искания за изплащане на заплатите в пет предприятия и компенсации за съкратените работници в четири предприятия.
Гладната стачка бе организирана от Националната федерация на текстилните работници (НФТР) и последвана от меморандум към Министерството на труда в правителството на Бангладеш.
Според стачниците от месец Август насам повече от 2500 души не са получили заплати и надбавки. 157 души са уволнени, без да им бъдат изплатени полагащите им се обезщетения.
Кратка новина от стачката: 3 от 5-те фабрики тези дни ще си изплатят задълженията.
И в Белгия не пасат трева:
Брюксел. Белгийски работници държат заключени шестима изпълнителни директори от международния стоманен гигант „Арселор Митал” в техните офиси за втори пореден ден, докато настояват за пускането на доменните пещи, предаде АФП. Около 150 протестиращи попречиха на ръководството да напуснат офисите си в южния град Лиеж, след като преговорите бяха прекъснати, каза говорителят на компанията Етиен Ботън.
„Условията са ужасни. Трябва да спим на пода и редовно ни будят. Вчера поръчахме пици, но кутиите пристигнаха празни”, казва той.
Членовете на ръководството не са били физически нападани и им е било разрешено да закусят във вторник, допълва той.
Синдикатите настояват наново да бъдат пуснати две от пещите и да бъдат запазени на работа 300 служители, от настоящите 3000. От „Арселор Митал” искат да оставят на работа само 200 работници.
300 от 3000, вместо 200 не е ли малко съмнително? Защо си мисля, че отново синдикатите отстояват интерса на тези с парите, а не на работниците и че „Арселор Митал” ще се съгласят на „исканите“ 300.
Вярно, че примерът е важен, но крайния резултат ще е пагубен за 2700 души.
О, едва ли можем да критикуваме оттук. По-любопитното е „престъплението срещу личността“ на управителите.
Вярно, не са яли пица 🙂 А сладурите от „Арселор Митал” не бяха ли същите индиици, които купиха за малко Кремиковци?
шибан реформизъм.
Илюстрация какво не трябва да се прави.
Да, реформизмът цели да „поправи“ системата, а тя е непоправима. И все пак примерът на работниците и отношението им към „менидйърите“ е нещо положително – трябва да се дава гласност на подобни прояви, но не трябва да се разчита на синдикатите!! Искания за „невъзможни“ условия от корпурацията, да кажем, запазването на 2800 работни места и повишение на заплатите с някакъв %. Следствието е ясно – несъгласие от страна на корпурацията и властта се „притичва на помощ“. Това би бил начин да се покаже на народа, що за демокрация проповядва държавата и кого е в комбина..евентуално.
след като са могли да задържат мениджърите, а не им е хрумнало направо да превземат завода, не намирам причини да им аплодирам.