ЩЕ ОСЪДЯТ ЛИ ЦАР КИРО?
Със сигурност не и преди да минат изборите.
После съдът ще бъде фарс. Защото ако го съдят за всички злодеяния, не нарушения на закона (законът бди за интересите на привилегированите, облагодетелствани от „прехода“ – та нали те са ги приели), а причинени беди, щети, мъка и смърт на обикновените хора, неизбежно ще се наложи да разплетат цялата мрежа от връзки на Кирил Рашков. Благодарение на тези връзки той дерибействаше на воля повече от 20 години. Наред с него дерибействаха и държавниците. Сегашният главен секретар на МВР, без да се усети, че си вкарва автогол, заяви тези дни, че „във всеки български град има по един такъв местен феодал“ като цар Киро.
Нима държавата е била толкова слаба през тези години? Домъкналият сe в размирната Катуница президент Първанов не мисли така, а по въпроса той знае какво говори: „Държавата винаги е по-силна от престъпните групировки“. Има си хас да не е, след като държавата сама е престъпна групировка поначало, като такава е възникнала в зората на човешката история и като такава е продължила до наши дни, усъвършенствайки единствено камуфлажа си, за да мяза по-малко на разбойническа банда. Когато една държава е слаба, тогава се случват революции. Когато една държава не реагира на грозни обществени явления, това значи само едно – няма интерес да го прави. С причинителите на грозното я свързват множество взаимоизгодни далавери, обикновено наричани „корупция“. Внушават ни, че корупцията е отклонение от „нормите“, но ако беше така, досега да са ги коригирали тези норми така, че корупция да не възниква. Само че това е невъзможно. Хранителната среда за корупция са неравенството, властта, привилегиите – тоест нещата, върху които се гради държавността, благодарение на които функционира капиталистическата система. Корупцията е неразделна част от държавата – това го признават и „нормалните“ (чужбински) държавници, казвайки, че тя може само да се контролира, но не и изкорени.
Та ако Кирил Рашков застане не пред съд на назначенци, а пред пряко избрани от народа арбитри, ако разследването стане не според лабиринта гласувани от корумпирани политици закони с безброй вратички за измъкване и тромави процедури, а според здравия смисъл и елементарните разбирания за справедливост, тогава като съучастници на цар Киро ще се наложи да докарат под конвой половината от държавния апарат (сегашни и предишни длъжностни „лица“), немалка част от „добре облечените бизнесмени“, както и колегите на подсъдимия – същите „местни феодали“, за които говори полицаят номер едно на републиката, без да се изчерви поне за пред хората, че дерибеите са му известни, а той нищо не предприема.
А и не може – ще отреже клона, на който седи.
И ако един такъв истински народен съд (не партиен трибунал като болшевишкия, като нацисткия Фолксгерихт, не като продажните магистрати на „думокрацията“) седне да разплита цялата мрежа, тогава цялата сегашна и минала българска власт ще трябва да увисне на бесилото.
Защо бесило?
Ами нима ще предпочетем да ги храним в затвора, политкоректно спазвайки „правата им“, след като те са потъпквали и смазвали нашите, при положение че и сега ги храним, а те живеят зад високи дувари и с охрана? Да храним и пазачите? Да храним пазачи на пазачите?
Когато един паразит не се унищожи, организмът загива. Паразитът държава от векове се мъчи да създаде симбиозна зависимост за народа към себе си, и има слоеве от населението, за които наистина държавата е майка-кърмачка, но огромното мнозинство от хората се оправят без нея, но не успяват да живеят „като хората“, защото властта им пречи – и пряко, и като ги предава на произвола на дребни и едри мутробизнесмени.
Но твърде много народ все още храни илюзии за „добра държава“. Не му стига куража на комитите от Възраждането, а и тогава те са били малцинство.
Затова държавата ще съди цар Киро.
И със сигурност може да се твърди, че цялата истина няма да излезе наяве. Прокурори гръмогласно ще обвиняват подсъдимия за неплащане на данъци (а с какво те се отличават от рекета на мутрите?), адвокати ще мърморят за тежко детство и дискриминация (сякаш има сиромах в тая страна, без разлика дали е българин, турчин, циганин, арменец, дето е раснал със сребърна лъжичка в устата и не е бил дискриминиран заради чедата на партийни големци и новобогаташи).
Накрая съдиите (някой от нас да е гласувал пряко пълномощията им?!) ще отсъдят наказание, което ще е подигравка с чувството за справедливост. И то само по деяния, в които няма да припознаем злините на държавата и гнусотиите на капитализма.
Главният виновник и съучастник на царкировци ще се измъкне от отговорност.
Ха сега гласувай, народе!
Мамка му, адски трудно е да заявиш подобно нещо сам на себе си, камо ли да го отстояваш.
„Но твърде много народ все още храни илюзии за „добра държава“. “ – не е така, твърде много народ мачка подсъзнателно, гореспоменатата истина. Не може един трезвомислещ човек, да заявява, че нашата държава е лоша, а американската или която и да е западноевропейска, не, при положение, че мизерстващите и там са повече от останалите – абсурд. В някои разговори, когато събеседника вече е стигнал до извода в главата си, че няма държава , работеща за хората, се изстрелва репликата на онази английска свиня – Чърчил, че по-добро не било измислено и това ме кара да си мисля, че насадения страх и желанието за безпроблемно съществуване надделява и те живеят с лъжата в покой… което, по-дяволите не ги ли убива?
Да де ама анархистите са против смъртното наказание… или греша?!
Аз не знам, обаче нашите политици бих ги заклал до един, но може би сега съм доста афектиран, за да съдя когото и да било. Виж, ако падне държавата, едва ли ще изпитвам тази нужда, да коля 🙂
Друга буза,
може би си прав за причините. Резултатът обаче е този – упование, че може да има „нормална държава“.
Златко,
по време на гражданската война в Испания анархистите с хартиени фунийки ли са стреляли?
Против сме, да. Но аз не бих седнал да разубеждавам народа, ако гласува за ликвидация на паразитите.
А и това не е актуален въпрос, не отклонявай темата.
Причината е за поправяне, в случая за лекуване, защото говорим за страх, а не резултата. Демек, да обясняваме, че държавата не може да бъде нормална, ще е грешка..
о, не, разбира се, че държавата МОЖЕ да бъде нормална. Ама нормалността – ето я, пред очите им. Друго няма. Това е положението. Това е истината.
Не, не, нямах предвид, че държавата може да бъде нормална, а че трябва да се изкорени страха у хората, за да стигнат те сами до този извод…или по-точно да го заявят сами на себе си. Да не обясняваме, че държавата е мафиотска структура и че по-добра форма не може да има, а да търсим обединяващ фактор, които да подейства в/у психиката им…друг начин на пропаганда, знам ли.
Иначе, четейки коментарите в твоя блог, само потвърждавам тезата, че хората умишлено избягват разговора за алтернатива на държавата и „вярват“ че някой си, щял да се бори за нящо си – страх, ама от непознатото ли или от държавата?
През уикенда гледах един репртаж за рибарските кораби в Черно море и капитана на кораба, на който се беше качил телевизионния екип, каза, че докато в писането на законите, които се отнасят за тях (рибарите), не учавстват самите те, този бранш ще изчезне (изказването беше провокирано от факта, че все повече ограничения им налага държавата и те едва ли не са абсолютно нелегални) – дано има още подобни моменти в ефира, та да стигне до повече хора.
Също така, момчетат казаха, че когато има делфини наблизо, те им били като ориентир, че там има риба, освен това, когато намерят риба в мрежите си, която не отговаря на поръчката, за която са излезли, те я мятаха на делфините. Това е във връзка със статията за разстрела на делфини, където като основни заподозрени бяха нарочени рибарите, а не тузари, отишли на морско сафари, което на мен поне ми изглежда доста по реалистична версия..не че на властите им е особено належащ въпроса, ама аз все пак да си кажа.
май единственият обединяващ момент срещу страха е контрастрах.
И защо да премълчаваме очевидното (че държавата е банда)?
и аз го гледах. Това са самосиндикалните рибари. А има и риболов с постоянно поставени мрежи – в тях загиват много делфини.
Освен това, ако не знаеш, има си пазар (търсене) на делфини за „изискани ястия за платежоспособни господа“.
Колцина устояват на изкушението?
мутрите са си мутри, не ги коментирам. Акцентът ми в онази статия е, че икономическата принуда води до оскотяване.
Разправяха ми как един във влака – пролетарий „отвсекъде“ – разкъждавал, че циганите „само Аушвиц ще ги оправи“.
Щом даже у интелигенцията робското съзнание трудно се разгражда ( http://www.gatchev.info/blog/?p=1269, http://www.gatchev.info/blog/?p=1275 ), прави си сметка…
работата не е да плашим хората, а да им казваме истината, а тя е страшна.
„И защо да премълчаваме очевидното (че държавата е банда)? “ – не да премълчаваме, а да използваме и друг похват, както казах, не знам точно какъв, но само с казване, че дъжавата е банда, сам виждаш к’ви отговори получаваш – имало било хора, дето таковта..еми няма да стане. Под контрастрах, не разбирам какво визираш, а честно да ти кажа, май и не искам. С една дума, трябва друга стратегия, за по-голяма успеваемост в агитацията.
„А има и риболов с постоянно поставени мрежи – в тях загиват много делфини.“ – сигурен съм, че има, ама онези, които изплуват по плажовете са разстреляни!!
контрастрах: страх от държавата се преодолява със страх от това, което държавата наистина може да направи (и го прави), обратно на илюзиите.
Може би трябва друга стратегия – добре, предложи такава.
Най-успешна е демагогията, обаче върши работа на властниците.
Да разправяме за предимствата на безвластието? – видял си отговорите, и то отговорите на човек, който блестящо беше доказал, че „свобода или сигурност“ е подвеждаща дилема. Най-меката реакция е „утопия“.
кой знае, когато (не „ако“, а именно „когато“) диктатурата с очевидни белези на фашизъм в ново издание настъпи, на мнозина ще им дойде акъл в главата.
Само че за куп хора този акъл ще дойде колкото да я изправи тая глава миг преди да му я отсекат.
Друга буза, не отричам участието на мутрите. С тях всичко е ясно. И някой ден ще нахраним рибите с тях.
Ами въвлечените и покварени от системата хора какво ще ги правим? Това за мен е главният въпрос.
🙂 Майната им на мутрите, те са част от властническата пирамида – без власт, която да ги инструктира и пази, те са пътници.
За друга стратегия и аз не съм много наясно – подобно организиране на съсловия и натиск в/у държавата, за участие в „писането“ на законите, точно както каза рибаря, но трябва да е масово, нещо такова.
Ако един човек не може да се откаже от привилегиите и благата, в голямо количество, за сметка на други хора, той трябва да бъде лекуван. При евентуално сваляне на властта и децентрализиране на управлението с пряко участие на всички граждани, нали не очакваш, всичко да завърви като по вода 🙂 Проблеми ще има от всякакво естество, но те трябва да бъдат решавани, а не подминавани или маскирани. Нали това е основата на самоуправлението – разбирателството м/у хората?
натиск върху държавата за какво – да върши благодеяния? При успех (който винаги е частичен и временен) на подобно начинание само затвърждаваме илюзията за „нормална“ държава, т.е. тъпчем на място.
Участие в писането на закони – апологетите на представителната демокрация (принципно различна схема от пряката, въпреки общата дума „демокрация“!) много аргументирано могат да ти докажат, че и сега е така – народът участва в писането на законите чрез своите представители. Само, ще добавят апологетите, трябвало да се изберат „правилните“ хора… пак същата приказка, пак отказ от революция и затъване в блатото на реформизма и сътрудничеството с държавата.
А тя НИКОГА не те смята за партньор, независимо от демагогията. Тезисът за сътрудничество между власт и население е един от ключовите моменти на доктрината на Бенито Мусолини.
от привилегиите малцина се отказват, но това не е патология, а адекватна реакция според каноните на системата.
От благата – защо да се отказваме? Хроничните кризи на свърхпроизводство доказват, че съвременните технологии могат да осигурят блага за всички.
Не говоря за „децентрализиране на управлението“. Различно е от „безвластно самоуправление“.
Проблеми ще има, но налице ще е и механизъм за тяхното адекватно решаване и/или преодоляване (в това число и превантивно).
боя се, че си представяш погрешно това всенародно управление, отново на едро. А то не е такова. Малки групи, малки общности ръководят живота си, но всяка една такава общност има общи участници с друга общност, а когато се налага специална координация, за това се формират ситуационни съвети. Когато трябва пък да се реализира някакъв проект, той става със силите на заинтересовани хора и групи, които се превръщат във временна общност за осъществянане на проекта. Така че това „всенародно“ практически никога не заприличва на един грамаден събор на всички граждани, които да спорят и да се препират дали да се направи читалище в село Долно Запетайково община Апостроф или не…
А когато отделните съсловия, опитвайки се да си защитят интересите, чрез натиск и заплахи към държавата, се убедят, че тя, държавата, не е склонна да се съгласи с тях, поради простата прична, че няма изгода за нея, няма ли тогава хората да съберат смелост и да признаят, че системата не е добра, че трябва да бъде премахната? Няма ли да помогне подобен подход? Трябва, обаче исканията да се отстояват докрай, а не да се приемат лъливи обещания за по-малко. Това исках кажа, а не да „постройм“ една „по-добра държава“ – наясно съм, че такова чудо няма, не може и да има, но трябва да се тръгне от някъде.
Въвлечените и покварени от системата са свикнали да разполагат с много, много повече блага, отколкото са им нужни и аз работейки и изкарвайки добри пари съм най-пресния възможен пример, а представи си такива, които получават в пъти повече от мен – става въпрос за огромно разхищение, при това съзнателно.
„Така че това „всенародно“ практически никога не заприличва на един грамаден събор на всички граждани, които да спорят и да се препират дали да се направи читалище в село Долно Запетайково община Апостроф или не…“
Стига 🙂 чета си поста и не виждам, кое те кара да заключиш следното?
всъщност отделните съсловия и сега го правят – борят се да ангажират държавата чрез партии, корупция, договорки да защитава техните интереси. И при това се конкурират, доста остро, с други съсловия. Т.е. привличт държавата на своя страна за сметка на другите. Такова боричкане има променлив успех за отделните играчи и всъщност само укрепва системата.
Теоретично ОТДАВНА вече би трябвало да се проумее, че самото участие в такава игра е на загуба, но понеже все пак отделни групировки успяват да се уредят (повтарям – за сметка на други), илюзията се обновява отново и отново.
наясно съм, че пазарната икономика е прахосничество. Но правилата на конкурентната игра са такива – или печелиш, няма значение дали в пъти повече от реалните ти потребности, или пропадаш.
Ако имаше алтернативно общество и избор на модел на поведение, тогава можем да говорим за лудост (според мен). Примерно ако един банкер въпреки доходи те си не купува луксозна кола и вила, а се свира в панелка и ползва градски транспорт, „колегите“ му просто ще го бойкотират, той ще фалира и тогава няма да има друг изход, освен панелката и трамвая… Трябва да е много богат и влиятелен (т.е. да разполага и с извъникономически лостове за въздействие), за да си позволи да бъде екстравагантен до такава степен (да се държи като обикновен човек).
(примерът е теоретичен, разбира се; скромните богаташи обикновено съществуват само в романтичните комедии)
заключението ми идва от формулировките, които използваш, все пак не говорим очи в очи, за да избегнем на момента недоразуменията.
просто няма как да намерим „лесния път“. Необходимо е осъзнаване на нещата, и то тъкмо защото перспективите за развитие даже в близките десетина години никак не са хубави. За т.нар. „народ“ нещата ще се влошават, ако не се опита да противодейства. И ефективно противодействие може да има само като решително се загърбят всички практики за сътрудничество с държавата и бизнеса, както и подражаването им в „частен“ мащаб.
Осъзнаване на нещата, стигнахме до извода, че в нормален разговор, изпълнен с безброй очеизбийни доказателства от наша страна, не е постижим или поне не масово – хората отказват дори да допуснат до себе си, идеята за премахване на държавата. Значи остава въпроса, как иначе да се действа за по-висока ефективност.
добър въпрос.
Идва ми ония виц с патката, дето мислила, мислила и накрая умраяла и дори не и става смешно…ако все пак роди нещо моята тиква, ще се чуе 🙂
„развитие“ по случая:
автомобилите на „царя“ – конфискувани; къщите – нарочени за събаряне.
дебилизъм + келепир.
„Каруците“ ще се продадат (кой ще изкяри? риторичен въпрос).
Но какво се печели с порутването на къщи? Някой чиновник е решил, че това ще „утоли жаждата за справедливост“ на страдалите от дерибейството на Рашкови?
Нима в тази страна ВСЕКИ има приличен покрив над главата си, че можем да си позволим да разкарваме булдозерите насам-натам?! Като с онова митничарско селище и едно друго, на известна строителна фирма…
Вода се гази, а мнозина колабират от обезводняване…
впрочем, решението за събаряне щяло да бъде обжалвано. Значи, може би имотите все пак се предвиждат за нечий келепир.