Група анархисти подкрепя правителството?
Целта им е да спъват разпространението на нашите идеи и да ни попречат да критикуваме фалшивия социализъм на автократа Уго Чавес.
Наскоро в сайта www.alasbarricadas.com прочетох, че във Венецуела е създадена Революционна федерация на анархистите във Венецуела (РФАВ). Тази новина беше предшествана от кратко уводно изложение към т. нар. „Манифест“ на РФАВ, който е изпратен и публикуван в цитирания по-горе сайт и с който въпросната „организация“ излага своя устав.
Първото, което ме изуми (след като прочетох това кратко уводно изложение и разбрах за „Манифеста“ на организацията), беше съдържанието на устава на РФАВ. В него се казва, че идеологията на РФАВ представлява смесица от „идеите на последователите на Бакунин от времето на Първия Интернационал, идеологията на революционерите-махновисти, схващанията на анархосиндикалистите по времето на Испанската Революция, идеите на пролетариите от FORA, убежденията на партизаните от Федерацията на анархистите в Уругвай, тези на мъчениците от Чикаго, както и тези на Флорес Магон и неговата Мексиканска либерална партия…“
Недоумението ми беше свързано с факта, че след като съвсем ясно изтъква своята анархистка принадлежност, тази странна „Революционна федерация“ не съобщава нищо за останалите политически течения, които противоречат на анархизма, но също са част от нейната идеология и фигурират в точки 5. и 6. от споменатия вече Манифест: „Като радикални активисти на Социалната революция, ние подкрепяме, макар и с критики, Боливарския процес. Ние сме за отварянето на нови политически, социални, икономически и културни пространства след този процес (…)“
Напълно нормално е такъв пропуск да ме изуми, защото подобно изповядване на политически убеждения е повече от противоречиво спрямо анархизма, от една страна, и политическите партии и държавата като институции, от друга. По този начин се оказват компрометирани и оклеветени истинските венецуелски анархисти, които твърдо отричат псевдореволюционния популизъм на Уго Чавес и неговото „боливарско“ правителство. Активистите от РФАВ обаче твърдят съвсем друго: „Ние не сме против боливаризма, нито против политиката на Уго Чавес. Противник на боливаризма и на Уго Чавес е именно буржоазната опозиция в страната. А ние, като анархокомунистическа организация, се противопоставяме на попадането на който и да е сектор в ръцете на империалистическите фактори; в това число ние сме против псевдоанархистките банди, които отричат класовата борба, и чийто „анархизъм“ им служи единствено и само за прикриване на техните неолиберални намерения.“
Как е възможно да си анархист и да подкрепяш (макар и „критично“) президент и правителство?
Като първи опит да дам някакво обяснение за този парадокс, бих могъл да предположа, че евентуално става въпрос за някакви неграмотни „другари“, чието съзнание е промито от псевдореволюционната и псведосоциалистическа демагогия на нашия военен президент и на неговата „боливарска“ партия. Когато прочетох целия манифест на РФАВ обаче, веднага ми се изясниха всичките реторични манипулации, които активистите на РФАВ използват, за да прикрият своята подкрепа към президента и към неговото правителство; веднага ми се изясни фалшивият анархизъм на членовете на РФАВ и тяхната истинска цел. Ако редакторите на манифеста на РФАВ наистина бяха анархисти и ако тяхната „критична подкрепа“ спрямо президента Чавес беше мотивирана от желанието венецуелската общественост наистина да смята РФАВ за достоверен защитник на Социалната революция, то тогава би било логично РФАВ да се опита да убеди и останалите анархисти да подкрепят тяхната (на РФАВ) кауза, вместо да измисля и да разпространява лъжи и клевети по адрес на истинските анархисти във Венецуела.
Но това не може да е така и Манифестът го доказва. Целта на РФАВ е да прокара объркване и смут в средите на анархистите, за да премахне силния ефект от анархистките действия и от пропагандата на нашите другари от „Ел либертарио де Венесуела“. Целта на РФАВ е да спъва разпространението на нашите идеи и да ни попречи да критикуваме фалшивия социализъм на автократа Уго Чавес (политическият режим на Уго Чавес е известен още и като „социализмът на XXI век“).
Такива машинации са нещо нормално – още повече, че във Венецуела скоро ще има избори и „анархистите – защитници на държавната и на политическата власт“ от РФАВ също ще участват в предизборната кампания. •
Октавио Алберола
www.alasbarricadas.com,
28 октомври 2011 г.
Превод от испански език:
Ирис Ким
