Хардкор/пънк във Варна
В края на 1988 малка група хора вече беше започнала да формира някаква ъндърграунд общност. Някои хора имаха плочи, касетки и списания от Западния свят и те нямаха нищо общо с популярния метъл – ставаше въпрос за грайндкор, нойзкор, кръст, анархопънк, хардкор. Но това беше просто началото. Имаше истинска надпревара кой ще вземе повече плочи и списания от сцените в чужбина. Пишехме хиляди писма на месец с надеждата да получим отговор и може би фензин, плоча или касетка. Започнахме да разменяме водка или домашна ракия за музика с пънкарите от Западна Европа и Щатите или те просто ни изпращаха неща, защото осъзнаваха, че все още нямаме банди или зинове тук. Бих искал да благодаря на всички тези хардкор хлапета по целия свят, които оказаха подкрепа на несъществуващата хардкор/пънк сцена в България по това време. Ъндърграунд мрежата тогава е причината да има все още сцена в България в момента!
Една от първите банди, които положиха основите на сцената във Варна, а и в България като цяло, бяха Confront, свирещи анархопънк, звучащ като британските банди от 1980-те – Crass, Conflict, Flux и с UKHC влиянието на Discharge и Chaos UK. Те започнаха да свирят в мазето на мой приятел, където ние репетирахме с банда, наречена Incase. Беше чудесно малко място с барабаните между два гардероба и китаристът трябваше да стои в гардероба (това всъщност беше доста голям гардероб, като всичко, правено по времето на „комунизма“). Постепенно започнахме да се събираме в мазето, същите хора, които по-късно създадоха много банди. Всички тези неща ставаха тайно, само няколко души знаеха за тях, но това беше докато Васко не отвори легендарното Студио 33! Confront започнаха да репетират там, а по-късно и всяка варненска хардкор/пънк банда. Васко все още предоставя място на хлапетата да правят своя невъобразим шум там! Чудя се дали е започнал да го харесва след всички тези години.
Един от първите изцяло пънк (без метъл) концерти във Варна, който помня, беше през 1990 г. (първата година след падането на режима). Той беше в Хуманитарната гимназия. Нямаше никакви плакати или реклама на концерта, но за първи път видях малка общност от приятели да се събират заедно и създават някакви неформални връзки помежду си. Концертът беше на Incase, Confront, Maniacal Pictures и банда, чието име не мога да си спомня. Беше абсолютна катастрофа! Мисля, че само Maniacal Pictures направиха що годе добър сет, но енергията струеше от всички, беше диво и началото на нещо страховито. Прекрасна комбинация от пънкари и хлапета, изразяващи своите радикални анархополитически възгледи. След това бяхме изритани от там, както и от всяка друга зала в града, където може да се направи концерт. Мисля, че главният прецедент беше, когато Аборт свириха на място в непосредствена близост до циганската махала. Шоуто беше на открито – легендарната пънк-рок банда от Варна Аборт и една от най-популярните български банди изобщо – Хиподил. Мисля, че разни хора наоколо се обадиха на полицията и събитието се превърна в кървава баня! Появиха се повече от 50 ченгета, формираха линия пред сцената и брутално пребиха всяко хлапе, което беше дошло на концерта. Беше ужасна бъркотия! Това беше голяма новина по вестниците на следващия ден, за известно време споменаването на думата „пънк“ на публично място водеше до сърдечни пристъпи на всеки родител в града.
По-късно отвори Младежки дом – „Орбита“ и за известно време тя беше основно място за ъндърграунд концерти в България. Всяка българска хардкор/пънк група в България по това време е свирила в Орбита поне веднъж. Това беше времето, когато станах вегетарианец и започнах да правя флайъри и зинове против жестокостите над животни и да ги раздавам на концертите. След това издадох вестник, наречен „Freemind“ със статии на анархистка, социална и музикална тематика, интервюта и обзорни материали. Няколко години по-късно, моят братовчед Стоян (вокалист на BFH) използва това име за големия годишен хардкор фестивал във Варна, който той организира и беше спиран от полицията!
(следва)
