Искрата „Тунис“

На пръв поглед Тунис е доста благополучна страна. Смята се, че 60% от 9-милионното му население спадат към „средната класа“; никъде другаде, освен в Турция, жените не са толкова еманципирани; образованието, за което се харчат до 30% от данъчните приходи, е безплатно и общодостъпно. За сравнение 68% от 80-те милиона египтяни живеят под или на чертата на бедността. 96% от територията на Египет е пустиня, а Кайро е градът с най-висока плътност на населението в света.
Двете страни разчитат основно на туризма, на гурбетчийството, на селскостопанския износ, а производството на петрол е незначително спрямо Алжир, Либия, Кувейт и Саудитска Арабия. Световната криза предизвика свиване в тези области. Започнаха да растат цените на хранителни продукти, нарасна безработицата.
Всички арабски страни се характеризират с икономики, базирани върху ограничен брой отрасли, предимно добив на суровини. Всички те се управляват от авторитарни режими, семействата на президенти и шейхове владеят огромни богатства, упражняваната от тях власт дава привилегии на бюрократи, верни на режима военни и бизнесмени, ограничава свободата на словото и други граждански права.
Шаркан