Изберете българското?

печат

Тези дни в НДК върви едно изложение с название „произведено в България,” подобно на безумното изложение-базар „Изберете българското.”

Първите, които започват да използват такива лозунги и да натоварват икономиката с патриотичен заряд, и то в силен анти-семитски контекст, са Съюзът Българска родова защита (СБРЗ). Според изследователя на фашизма в България Николай Поппетров, СБРЗ (основан 1924 г.) е първото ясно-изразено фашистко движение в България с подчертан култ към миналото (изразен в термини, ритуали и идеология, кореспондиращи с „мистичното” минало на България, както БНС, които като западните нео-нацисти ползват древни руни и символика, за да заявят „непрекъсната” връзка с „предците”), силна йерархичност, подчертана враждебност към демокрацията и човешките права, силен патриотизъм и афинитет към италианския фашизъм.

Дотук с историческите паралели. Не твърдя, че хората, които си купуват „българското”, са фашисти, разбира се. Просто искам да покажа в какъв контекст се появява лозунгът.

Друг проблем с патриотично натоварената икономика ми се струва смешното налагане на етнически граници на над-националния капитал. Тоест, ако един продукт е произведен тук, но с китайски материали, той все още ли е „български?” А ако българска фирма изтегли кредит от Американска банка и изнесе производството в Индонезия да речем, пак ли продуктите са български? Експлоатацията на хора „извинена” ли е, когато се случва тук в България от българи? А фирма, която работи с българи, но шефовете са от другаде, небългарска ли е? С други думи, къде слагаме границата с „етноса” на стоките и нужно ли е лепенето на патриотични етикети по продуктите?

Въпросите ми са реторични. Целта им е да се замислим доколко е правдоподобно да слагаме етнос и националност на световната икономика или да се борим за „национален капитал”, както нео-нацитата от БНС (по примера на NSDAP), когато икономиката на всяка страна е супер обвързана с тази на всяка друга страна и пред капитала националните граници не важат.

epistemic murk

още от автора можете да прочетете в Интернет на

epistemicmurk.blogspot.com

Вече доста години „изложения” (всъщност чаршии) под надслов „Изберете Българското” или „Произведено в България” са традиоционно събитие преди празниците.

Безспорно, както всеки нацилюбив призив, и този служи на местните капиталисти да вземат кинтите на хората, вместо да ги вземат чуждите. И безспорно това не е достатъчно, за да си оправим положението, иначе щяхме да прегърнем идеологията Чучхе на другаря Ким Ир-Сен.

Протекционизмът обаче е широко прилаган доста преди Адам Смит (иначе той нямаше да се прослави с критиките си срещу него) и политическите домогвания на доморасли „патриоти” – когато нацията е била съвсем мъгляво понятие.

Фашистката „мисъл” (с извинение) не измисля тези неща – те са вече измислени в трудове като „Австрия над всичко, стига да поиска” (буквално Остеррайх юбер алес…) на един от бащите на протекционизма Филип фон Хьорниг (1684 г.), писан, когато турската армия обсажда Виена за пореден път. Той пише: „Жителите на страната трябва да полагат всички усилия да се задоволяват със своите местни стоки… В никакъв случай не бива да се допуска внос, ако у дома има достатъчно количество с подходящо качество.”

Ботев в своята статия „Железниците са вредителни за нас във всяко отношение” пише: „Изъ насъ ще да се изнасятъ съ никаква цена нашите произведения и преработени, ще се внасятъ съ тая сѫща цена, умножена само няколко пъти на себе си; съ други думи — нашиятъ производителенъ трудъ ще да отива на вятъра, а европейскиятъ, почти непроизводителенъ, ще да се плаща стократно… А колкото за нашата промишленость и занаятия, ние ще да попитаме, кой уби нашите платнари, за които прочутиятъ социологъ Кери въ своята Социология говори така: „само въ Търново преди 100 години е имало до 1000 фабрики за платна”? (това ще са астарджиите, от които сега не съществува ни единъ.) Кой уби нашите табаци, които са носили сахтияни даже и въ Виена? Кой уби нашите шаяци, нашите гайтани, нашите дървени и сребърни изделия?”

Чомски също пише за протекционизма на силните за сметка на „либерализирането” на слабите. Като защитници на класовата борба, далеч не виждаме в протекционизма решение на проблемите, но ако пред капитала националните граници не важат, пред нямащите капитал гайтанджии и табакчии нещата стоят другояче. •

Златко и Сашо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *