Кой всъщност вдига цените?

печат
(продължава от миналия брой)

Това поне казва Голдман Сакс на своите едри инвеститори през 2005 г. в книжка, озаглавена „Инвестиране и търговия с индекса на суровините на Голдман Сакс“, раздадена предимно на пенсионни фондове и други подобни. Суровини като нефт и газ, твърди Голдман, ще осигурят на инвеститорите „възвръщаемост, подобна на тази от акциите“, като същевременно ще намалят риска.
Има обаче няколко сериозни проблема в този начин на мислене – например в идеята, че цените на нефта, газа, пшеницата и соята са нещо, в което си струва да се инвестира дългосрочно – както в акциите на фирмите.
Цялата идея да се вземат пари от пенсионните фондове и дългосрочно да се изсипят на пазара на суровините изцяло противоречи на духа на крехкия баланс между реалния производител и спекуланта, залегнал в закона от 1936 г. Там спекулантът, да си припомним, трябва да купи царевицата от земеделеца, ако фирмата за зърнени храни не купува през този ден, и да я продаде на фирмата, когато реколтата на земеделеца пострада от насекоми, суша и пр.
Онова, което спекулантът изобщо не бива да прави, е да изкупи грамадни количества царевица и да ги стиска двайсет години. Това е точно обратното на идеята. Това се нарича презапасяване.
Другият проблем на „индексното инвестиране“ е, че тонове пари се изсипват на пазар, в който хората по традиция са изключително чувствителни към цената на отделните стоки. Ако имате десет фермера, които отглеждат какао, и десет шоколадови фабрики, които продават и купуват на пазара на суровини за общо половин милион долара, се получава доста точна цена на какаото. Но ако към парите на тези реални производители изведнъж се добавят още 10 милиона долара от индексни спекуланти, нещата отиват на майната си. Защото на спекулантите не им пука изобщо каква е цената. Те просто искат да купят договори за какао за 10 милиона и да чакат цената да скочи.
Да припомним един често цитиран пример на Мастърс: представете си, че някакъв тип постоянно ходи в автокъщите и иска да купи коли за 500 хиляди. Този тайнствен играч не се интересува колко коли ще купи – просто иска коли за половин милион. Ясно е, че накрая някой ще му продаде една кола за 500 хиляди. Ако обаче маса такива типове плъзнат по автокъщите, цените на колите доста бързо ще станат идиотски. Съвсем скоро хората, които отиват в автокъщите, за да си купят кола, която реално смятат да карат, ще разберат, че някой ги е изхвърлил от пазара с раздутите си цени.
С други думи, когато парите от индексните спекуланти се излеят на пазарите на суровини, цените скачат. На фондовите борси спекулантите играят с цените на акциите и в двете посоки – едни залагат на тяхното качване, други – на тяхното падане (дълги и къси позиции) и това вероятно има някакъв смисъл. При суровините обаче почти всички спекулативни пари са на дълги позиции – т. е. очак­ват цената да се качи – и това никак не е хубаво, освен ако не си спекулант. Вероятността обаче е малка точно ти да си един от тях в цялата тази трагедия. Най-вероятно ти си един от хората, които изведнъж получават много по-голяма сметка, поради причини, за които нищо не знаят.
„Едно е да караш хората да инвестират в Ай Би Ем или нещо такова – казва Макхю, търговец на фючърси за природен газ. – Но царевица и соя…? Това са неща, които реално засягат живота на хората.“
От 2003 г. до юли 2008 г. количеството пари, инвестирани в индексите на суровините, се увеличава от 13 милиарда долара на 317 милиарда – 25 пъти в рамките на по-малко от пет години.
Какво съвпадение – цените на двайсет и петте основни суровини в индексите на S&P и Dow-AIG скачат рязко през това време. Не скачат цените на някои от тях, не скачат цените на всички средно, а на всяка една поотделно и на всички заедно. Средното увеличение на цените е 200 процента. Цената на нито една суровина не пада. Какъв невероятен късмет за инвеститорите!
На Уол стрийт няма никакво съмнение какво става. Всички са наясно, че цените на суровините растат заради притока на нови спекулативни пари на пазара. Ситигруп през април 2008 г. нарича това „Приливна вълна от капитали“. Гринуич Асошиейтс пише месец по-късно: „Навлизането на нови финансови или спекулативни инвеститори на световните пазари на суровини води до рязко повишаване на цените“.
Дори главният анализатор на цените на петрола в Голдман Сакс признава под сурдинка през май 2008 г., че „несъмнено увеличеният приток на капитали към суровините рязко увеличава цените“.
Едно нещо е ясно със сигурност – скоковете на цените нямат нищо общо с търсенето и предлагането. Напротив, предлагането на петрол е на най-високата си стойност в историята, а търсенето на практика пада. През април 2008 г. генералният секретар на ОПЕК, либиец на име Абдала Ел-Бадри, категорично заявява, че „предлагането на петрол на пазара е достатъчно и високите цени не се дължат на недостиг на суров петрол“. Държавната информационна агенция по енергетиката на САЩ се съгласява – нейните данни сочат, че световното предлагане на петрол е нараснало от 85,3 милиона барела на ден на 85,6 милиона от първото до второто тримесечие на същата година, докато световното търсене на петрол е паднало от 86,4 милиона барела на ден на 85,2 милиона за същото време.
Не само това, но и хората в бранша, които разбират от тези неща, знаят, че предлагането на петрол в световен мащаб е на път да се увеличи. Две нови находища в Саудитска Арабия и още едно в Бразилия скоро ще започнат да изсипват стотици хиляди барела нефт всеки ден на пазара. Фадел Гаит, анализатор от Опенхаймер, който дава показания пред конгреса на САЩ по проблема, казва, че лично е разговарял с генералния секретар на ОПЕК през 2005 година, който настоявал, че цените на петрола трябва да се вдигнат по една много проста причина – увеличените разходи за охрана.
„Той ми каза така: „Виждате какви сътресения имаме в Ирак и в целия регион… И нито един наш танкер не е нападнат, а всеки ден отплават стотици. Това струва пари. Много пари.“
Затова, казва Гаит, ОПЕК счита, че има основание да вдигне цената на петрола. До 45 долара на барел! На най-високата точка на бума в цените на суровините обаче петролът се търгува на три пъти по-висока цена.
„Разбирате ли, петролът не може да струва дори 60 долара, да не говорим за 149“ – обяснява Гаит.
Затова и няма опашки по бензиностанциите, никакви видими признаци за недостиг. Независимо какво ни баламосват Барак Обама и Джон Маккейн, дефицит на бензин няма. Нищо лошо не се е случило с предлагането на петрол.
Нищо ново няма в това политическата журналистика в Америка да не разбира за какво става дума, особено във финансовите теми. Невероятното обаче в историята със скока на бензина е, че тя засегна дълбоко живота практически на всеки човек в страната, разгорещено се обсъждаше от политическите партии и политолозите в разгара на предизборната кампания и въпреки това, колкото и да търси човек, изобщо не можеше да открие някъде да се споменава достатъчно ясно, че притокът на спекулативни пари в индексите на суровините е потенциалната причина за тази криза. На изслушванията пред комисиите в конгреса гласове като тези на Майк Мастърс и Фадел Гаит се опит­ваха да обяснят реалните причини за кризата, но заглавията като цяло следваха изявленията на главния икономист на държавната комисия по стоковите борси Джефри Харис, според когото проблемът се дължал на нормални процеси в търсенето и предлагането.
Главният икономист на правителството по въпроса дори стигна до там, че обвини за скока на бензина лошото време!
Една от основните цитирани причини за повишеното търсене на петрол по това време е увеличеното потребление на китайската икономика. Това наистина е така: за тези 5 години – от 2003 до 2008 г. – Китай наистина увеличава потреблението си от около 2 милиарда барела на близо 3 милиарда барела годишно. Това е „реално“ потребление. За същия период обаче „нереалното“ потребление, предизвикано от парите на спекулантите“ е почти същото – над 900 милиона барела петрол по официални данни на правителството.
Още по-откачено е, че Харис очевидно е бил дотолкова решен да скрие факта, че спекулантите играят роля в проблема, от анкетните комисии, че дори се е обадил на един от свидетелите, за да го накара да промени показанията си.
„Тоя тип се опита да ме рекетира!“ – казва Гаит и все още не може да повярва какво се е случило. Спомня си странен телефонен разговор, в който Харис се обажда на анализатора на Опенхаймер, пуска го на високоговорител, за да можел да го слуша и друг негов колега, и казва на Гаит, че няма доказателства спекулантите да играят някаква роля в кризата и че може би ще бъде добре той да помисли за това, преди да дава показания пред конгреса.
Гаит, който първо решава, че обаждането е от някакъв помощник в кабинета на сенатор Карл Левин, започва да се чуди какво става. „Аз го питах: „Вие на чия страна сте?“ Бях сигурен, че това е някой от Голдман Сакс или Морган Стенли. Толкова беше шантаво всичко.“
Ще мине цяла година, преди държавната комисия по стоковите борси, вече в кабинета на Обама, да признае, че анализът на Харис е почивал на „дълбоко погрешни данни“ и че спекулантите са изиграли основна роля в кризата.
Но тогава вече е твърде късно да се спре случилото се през 2008 г. Цената на петрола се изстрелва като ракета и достига невероятните 149 долара на барел през юли 2008 г., като повлича цените на всички останали суровини в различните индекси. Цените на храните скачат, заедно с цените на енергията. По изчисления на световните агенции за хуманитарна помощ – които, между другото, не обвиняват спекулантите със суровини за проблема, – около 100 милиона души по цял свят са се наредили сред гладуващите поради скока в цените на храните.
Тогава балонът логично се пука и цените на петрола се сриват, заедно с цените на другите суровини. През декември петролът е 33 долара на барел.
След което всичко започна отначало.
Тази история е идеалният пример за най-големия политически проблем на Америка. Ние сме отвикнали да мислим достатъчно задълбочено, за да се справим с която и да било от кризите на 21 век. Живеем в икономика, която е безкрайно усложнена, и сме изцяло във властта на една групичка хора, които я разбират и които по някаква случайно са същите хора, които са построили тези идиотски сложни икономически системи. Трябва да имаме доверие на тези хора, че ще постъпват правилно, но не можем, защото те просто са гадове. А това вече си е бая проблем. •
от книгата на Мат Таиби „Гешефтопия: машини за балони, октоподи-вампири и голямото ужилване, което разсипва Америка“
(Matt Taibbi, Griftopia: Bubble Machines, Vampire Squids and the Long Con That is Breaking America. Spiegel & Grau, New York, 2010)
превод А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *