Коренът на проблемите
по текста на Пьотр Кропоткин „Безвластническата работа по време на социалното преустройство”
Избиването на потисниците заради триумфа на свободния живот – това е безумие. Самото им количество не допуска вече това; защото освен тези милиони капиталисти-експлоататори, които по хипотезата на Фукие-Тенвил (Антоан Кентен Фукие дьо Тенвил – обществен обвинител в революционния трибунал на френската революция, гилотиниран след термидорската реакция на 7 май 1795 – бел. ред.) трябва да изчезнат, има още милиони работници – полукапиталисти, които трябва да последват първите. И тези последните не желаят нищо друго, освен да се превърнат на свой ред в потисници – и те биха сторили това, ако съществуването на потисниците не бъде поразено в своите причини, а само в последствията. Що се отнася до организирания и узаконен терор, то той в действителност служи само да създава окови на народа. Той убива индивидуалната инициатива; той увековечава идеята за силно и властно правителство; той подготвя диктатура на този, който слага ръка върху справедливия съд на народа и съумява да го ръководи с хитрост и предпазливост в интерес на своята партия.
Кое, прочее, в действителност позволи на потисниците да да провалят всички опити за създаване на справедлив обществен строй, всичките опити за социални революции още от XV век? След бунтове и обществени преобразувания аристократичното и религиозното основание за експлоатацията най-сетне беше сведено до фарс и фактически премахнато. Кое е това основание, по-солидно от уважението към религиозните суеверия или от правото на аристократическия произход, което им даде възможност да използват революциите за укрепване на своето господство и поробване на мисълта?
Това е държавата. Докато държавата съществува, докато законът остава свещен в очите на народите, докато революциите на бъдещето работят за запазването и разширяването на правото на държавата и закона, дотогава експлоататорската класа ще бъде уверена в запазването на своята власт и в господството си над масите. С помощта на закона и държавата буржоазията обсебва капитала и създава своята власт. С помощта на закона и държавата тя управлява. С помощта на закона и държавата тя обещава да излекува тези болести, които разлагат обществото.
Всъщност, докато всички дела бъдат в ръцете на неколцина управляващи и докато те се ползват с такава неограничена свобода, с каквато се ползват понастоящем, експлоататорите ще могат да спят спокойно. Такива управляващи помнят римските предания за всемогъща държава, те създадоха, изработиха и образуваха този механизъм; те го поддържаха в продължение на цялата съвременна история. Те го изучават в своите университети; от него те се ръководят в своите съдилища; те го изтъкват в училищата, те го разпространяват и държат за него в своята преса.
Техният ум е така добре приспособен към традициите на държавата, че не се отделя от нея даже в своите мечти за бъдещето. Утопиите им носят отпечатъка ѝ. Те нищо не могат да измислят вън от принципите на римската държава по отношение на устройството на обществото. Ако те срещнат учреждения, развили се вън от тия понятия – било в живота на селяните или в живота на друга класа, те ги унищожават, вместо да се потрудят да изучат техния смисъл.
Ако, за нещастие, по време на бъдещата революция народът за сетен път не разбере, че неговата историческа мисия е да унищожи държавата, създадена от римските и папските закони; ако той още един път си позволи да се заслепи от правото на собствеността (за което упорно работят социалистите-държавници), тогава нему още веднъж ще се случи да предостави грижата за общественото устройство на такава организация на потисниците.
Ако народът не разбере, че истинският смисъл на народната революция е неизбежното разрушение на йерархическата държава с цел тя да се замени от свободното съглашение на личностите и групите, т. е. федерации свободни и временни (всяка изпълняваща своя определена цел); ако той не разбере, че трябва да се унищожи собствеността и правото на печалба и не отхвърли господството на избраниците, което заменя всеобщото народно съглашение, той е длъжен да предостави всичко на бюрокрацията и да се ограничи с това да проси от нея дребни отстъпки.
Държавническата идея е съвсем чужда на народа. За щастие той нищо не разбира от нея, не знае как да се ползва от нея. Той си остава народ; той остава пропит от такива понятия, които се наричат обичайно право – понятия основани на идеята за взаимна справедливост между хората, на реалните факти. •
