Критика на платформата от 1945 г.

печат

Платформата на ФАКБ от 1945 г. четете тук и тук.


I.
Дори без да се позоваваме на Бакунин, е могло да декларираме, че между днешното (тогавашното) общество и нашата Социална революция няма място за никаква друга революция. Трябва само да се подчертае дебело, че победата на тази наша революция е възможна само в световен мащаб и следователно тя ще бъде перманентна, тоест разгръщаща се в ширина и в дълбочина до окончателната трансформация на капитализма и на държавността (във всичките им форми) в едно интернационално анархокомунистическо общество.

Следователно при анархистите няма място за „програма минимум“, а евентуално за една „преходна програма“ в случай, че България се окаже „Пиемонт“ на световната социална или на анархокомунистическата революция (което е малко вероятно, за да не кажем с нулева вероятност). В такава почти невероятна ситуация, в „преходната програма“ трябва да се предвидят поне три неща:

1)   Участие на страната в световния пазар с всичко, което произтича от него: външна търговия, внос-износ, обмен, пари, дипломатически представителства и т. п.

2)   Във вътрешен план, поради липсата на изобилие (производствен капацитет), позволяващо реализацията на комунистическия принцип „от всекиго според възможностите, на всекиго според нуждите“, въвеждане на равно разпределение или възнаграждение за труда, коригирано с броя на неработоспособните членове в семейството му и съобразено с оптималното (или максималното?) използване на икономическия потенциал на страната.

3)   И не на последно място, развитие на оръжейната индустрия, необходима за отбраната на революцията, без да подхранваме сталинисткия мит или илюзия, че „строителството на анархокомунизма в една отделно взета страна“ е възможно и че островчето на социалната революция може да се съхрани в океана на империализма, ако тя не продължи своя марш в ширина и дълбочина и не реши въпроса „кой – кого?“.

Предвид горното, трябва да се направят следните критични бележки относно „издигнатите лозунги“ в частта „непосредствени задачи“ на ФАКБ:

  • Едновременното съжителство на държавата и контролираните от народа свободни Съвети и Комитети (които са органи на анархията) е краткотрайно състояние, което води до „или – или“!
  • Присъединяването на българските работници и селяни към МРА (и на българските анархокомунисти към анархистическия Интернационал) трябва да има за цел освен борбата за мир („възпрепятстването на бъдещата война“, което – както показа опитът на двете световни войни – се оказа не по силите ни), идейната, психологическата, организационната и „техническата“ подготовка на масите за превръщането ѝ в класова война и в последна сметка – в Социална революция. С оглед на това, ежедневните социални борби за глобалните и локалните интереси на трудещите се може да се разглеждат само като маневри и репетиции на бъдещето генерално сражение. Всички изтръгнати от капитала и държавата отстъпки са страничен продукт на тази тактика, подчинена на постигането на стратегическата цел на анархокомунистите.
  • Всички лозунги надолу от „участието в печалбите“ са искания за предизборната демагогия на реформистите или са невъзможни в условията на политическата и социално-икономическа система, за чието ликвидиране водим нашата борба. Ако „създаването на доброволна милиция на работниците и селяните“ е възможно, поради специфичните условия в дадена страна и момент, при съхранение на държавата, то ще означава само едно – гражданска война. При положение, че политическата класа, капиталът и църквата съществуват и очевидно ни превъзхождат по сила, влияние и средства, създаването на „цялостно научно образование, широко достъпно за новите поколения и освободено от влиянието на господстващите сили на стария свят“ е абсурдно или сеещо илюзии сред лековерната публика. Накрая, дори да се проведат някои от въпросните лозунги-искания, реформираният капитализъм и подобрената „демокрация“ не са цел на едно социално-революционно движение.

В следващи бележки ще се спра на останалите части на „Платформа-1945“.

Георги Константинов

2 коментара

  • Zlatko Zlatkoff

    Платформата от 1945год.
    Поради бурните временна на съвсем неблагоприятни условия, малка част от анархическото движение са присъствали взели активно участие в изработването на този важен за тогава и за организацията Ф.Ь.К.Б. исторически документ. Има неща които са слабо недостатъчно, и може би на пръв поглед непълно предадени. После, времената бяха съвсем други, базирахме се строго, главно на нашите теории от Бакунин, Кропоткин,Малатеста и други. От Световното сътресение на Парижката комуна, Руската и специално Испанска революции нямахме време изцяло и основно да разгледаме, и се поучим да създадем цялостна съвременна платформа. Днес повече от всякога ние трябва световно да се организираме и въоръжим с горните несполучливи революционни опити плюс технологичната светкавична революция пред идущата СОЦИЯЛНА РЕВОЛЮЦИЯ.
    От всичко до тук, напоследък достатъчно добре разбираме че анархизъм – свободно общество в отделна държава ще бъде почти невъзможно да построим, предвид фашизирания световно организиран терористичен държавен капитализъм. Следователно, според мене ще бъде много по умно,правилно и ефектно, първо да се изработи ОБЩА МЕЖДНАРОДНА КОЛЕКТИВНА ПЛАТФОРМА на международен конгрес. След това да се приеме национално с някой специфични изменения да отговарят на местоположението и организационните условия по места.
    Сърдечни другарски поздрави. Златко Златков – Нова Зеландия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *