Революцията в Унгария от 1956 г.

печат
През юли 1956 г. начело на унгарската компартия застава прикритият сталинист Ерньо Гере, заместил откровения сталинист Матиаш Ракоши.

На 16 октомври група унгарски студенти възраждат разтурения след войната Съюз на университетската и академична младеж. На 22 октомври Съюзът формулира искания към властта: демократизация, десталинизация, извеждане на съветските войски.

На 23 октомври по обед съветският посланик Юрий Андропов изпраща телеграма до Москва с искане за намеса, след това десетки хиляди демонстранти изпълват улиците на Будапеща. Вечерта, възмутени от официално изявление по радиото, демонстрантите превземат сградата на Националното радио. Падат първите убити. Военни части се присъединяват към въстанието.

Минаващият за реформатор Имре Наги е назначен за премиер. Той веднага призовава населението към „незабавно спиране на безредиците“, обещава амнистия.

Съветски танк Т-54 в Будапеща на 31 октомври
Съветски танк Т-54 в Будапеща на 31 октомври

Ръководството на компартията иска военна помощ от СССР, която пристига в ранните сутрешни часове на 24 октомври – 6000 войници, 400 бронирани машини, 160 оръдия. Пред парламента пламва съветски танк, в отговор са убити десетки демонстранти. Въстаниците залавят агенти на унгарската държавна сигурност АVН и ги избиват на място. Партийните и държавни институции се разпадат, на тяхно място изниква стихийно народно самоуправление.

На 27 октомври Янош Кадар замества Гере. Правителството на САЩ декларира „ненамеса“ – в ход е Суецката криза, където СССР губи позиции, Унгария е нарочена за компенсация.

Имре Наги, безсилен да овладее ситуацията, прави опит да оглави въстанието. Отказът на унгарската армия да съдейства на съветското военно командване проваля плана за щурм на Будапеща сутринта на 28 октомври. На 29 октомври Наги разпуска AVH. Боевете стихват. Съветските войски започват да се изтеглят.

На 30 октомври са освободени 13 000 затворници. В цялата страна въстаниците екзекутират партийни функционери. Профсъюзите формират териториални и фабрични съвети. Те пренебрегват правителството на Наги, което не спира напъните да играе роля на лидер, като обявява възстановяване на многопартийната система и насрочва извънредни избори.

Към онзи момент правителството на СССР все още оценява събитията като „справедливо и прогресивно движение на трудещите се“, към което обаче се „присламчили реакционни провокатори“. Москва декларира готовност за преговори с Унгария, но вече е наредила подготовка за повторно нахлуване – операция „Вихър“. Одобрена от участващите във Варшавския договор страни плюс Югославия, операцията се развихря на 4 ноември – 60 000 войници, 3000 танка, авиация и артилерия. Янош Кадар публично оприличава бунтовна Будапеща 1956 с метежния Кронщат 1921. Правителството на Наги е обявено за „контрареволюционно“.

Следват ожесточени боеве, в столицата са напълно разрушени 4000 сгради и още 40 000 са значително повредени, половината от 3000-те загинали въстаници са пролетарии. На 8 ноември са потушени последните огнища на съпротива, на 10 ноември работническите комитети и студентските съвети официално обявяват прекратяване на огъня.

Властите провеждат мащабни репресии – над 300 смъртни присъди, десетки хиляди хвърлени в затвори, включително в лагери в СССР, 200 хиляди унгарци напускат родината си.

bfc74ac251878bbbcfae6d05cea20cdeСъветското ръководство се опасява, че либерализация на режима може да провокира същото в СССР, затова КГБ „засилва бдителността“ – през 1957 г. за „контрареволюция“ са осъдени 4 пъти повече съветски граждани, отколкото през предходната година.

Маршалът касапин Жуков получава четвъртата си звезда на „герой на Съветския съюз“. Награден е и сивият кардинал, шефът на КГБ Суслов.

Тогавашният френски премиер, социалистът Ги Моле, сравнява похода на Червената армия срещу Будапеща със смазването на Парижката комуна от пруския ботуш.

Едва през декември Общото събрание на ООН осъжда нахлуването на СССР в Унгария. Списание Тайм посочва за „човек на годината“ събирателния образ на унгарския въстаник.

Албер Камю по този повод пише: Истината е, че международната общественост с голямо закъснение изведнъж намери сили за намеса в Близкия Изток, но позволи разстрела на Унгария. Преди 20 години пак така допуснахме чужди диктаторски армии да погубят Испанската революция.

За причините за Унгарското въстание, неговите лозунги и постижения през 18-те му кратки дни, четете в следващия брой.

Шаркан

3 коментара

  • Австро-унгарската империя.
    С приключването на 2-рата световна война, Австрия остава в съветската зона и до 52-ра е вътре. Под силен натиск и необходими компромиси, Сталин а отстъпва на „западните сили“. Днес този ден е национален празник в Австрия. 53-та стали умира и надеждите на другата половина от империята се възобновяват. Надеждите са подхранвани от западният блок (сащ) и в 56-та възстанието е резултат. Излъгани (от сащ) надежди. Поемат само огромната вълна бежанци. И днес унгарското присъствие в америка е значително и е от тогава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *