Между двата тура…
… още няма данни за най-важния показател на мероприятието „демокрация веднъж на четири години“ – избирателната активност. Организационният хаос и протоколният бардак в зала „Универсиада“ е слабо извинение за липсата на тази информация. В самия ден на изборите чак до пет часа следобяд ставаше дума за вяло участие, след което се замълча, но времето за гласоподаване бе удължено официално с час, а на места шаманският ритуал с урни и бюлетини е траел до полунощ. Лидерите на властната партия обаче се похвалиха с висока избирателна активност, без да произнесат конкретни цифри. Момент, имаше цифри – близката до 100% активност в… затворите. И в почти обезлюдените села далеч от големите градове. Но като цяло в страната надали повече от 40% от имащите право на глас са си дали труда, било поради безразличие („от мен нищо не зависи“), било като протест („няма за кого да гласувам“).
Прикриването на масовото неучастие на гражданите в имитацията „демократични избори“ е обяснимо – никоя власт не може да признае публично, че легитимността й е под сериозно съмнение. Просто казано – народът не й е дал своето съгласие да управлява.
Остава само още една крачка, може би, до осъзнаването, че изобщо няма такава власт, която заслужава да й се даде привилегията да решава вместо нас как да живеем, все едно сме бавноразвиващи се.
Но докато това осъзнаване не е настъпило отчетливо, ситуацията с новите управници вече е ясна. Местната администрация попада в ръцете на предимно две партии – и двете популистки, и двете трудно определими по делата им „леви“ ли са, „десни“ ли са, но и двете с върхушка, която притежава високо самочувствие, че „знае и може“ – и това трудно се оспорва: знае да лъже и може да краде, при това и двете й умения са на световно равнище.
Кандидатите за президенти са предизвестените – единият бил министър на регионалното развитие, като по негово време развитието подозрително прилича на деградация, а другият сияе най-вече с отразената светлина на своя вице – сиянието на ненаучно-фантастичния екшън „На всеки километър“ и сапунените мехури на „Стъклен дом“.
Това са хората, които имат претенциите да ни управляват – все познати лица.
И ще управляват, ако на втория тур не получат категоричната плесница на масовото неучастие в шмекерските им игри.
… още няма данни за най-важния показател на мероприятието „демокрация веднъж на четири години“ – избирателната
активност. Организационният хаос и протоколният бардак в зала „Универсиада“ е слабо извинение за липсата на тази
информация. В самия ден на изборите чак до пет часа следобяд ставаше дума за вяло участие, след което се замълча, но
времето за гласоподаване бе удължено официално с час, а на места шаманският ритуал с урни и бюлетини е траел до
полунощ. Лидерите на властната партия обаче се похвалиха с висока избирателна активност, без да произнесат конкретни
цифри. Момент, имаше цифри – близката до 100% активност в… затворите. И в почти обезлюдените села далеч от големите
градове. Но като цяло в страната надали повече от 40% от имащите право на глас са си дали труда, било поради
безразличие („от мен нищо не зависи“), било като протест („няма за кого да гласувам“).
Прикриването на масовото неучастие на гражданите в имитацията „земократични избори“ е обяснимо – никоя власт не може
да признае публично, че легитимността й е под сериозно съмнение. Просто казано – народът не й е дал своето съгласие да
управлява.
Остава само още една крачка, може би, до осъзнаването, че изобщо няма такава власт, която заслужава да й се даде
привилегията да решава вместо нас как да живеем, все едно сме бавноразвиващи се.
Но докато това осъзнаване не е настъпило отчетливо, ситуацията с новите управници вече е ясна. Местната администрация
попада в ръцете на предимно две партии – и двете популистки, и двете трудно определими по делата им „леви“ ли са,
„десни“ ли са, но и двете с върхушка, която притежава високо самочувствие, че „знае и може“ – и това трудно се оспорва:
знае да лъже и може да краде, при това и двете й умения са на световно равнище.
Кандидатите за президенти са предизвестените – единият бил министър на регионалното развитие, като по негово време
развитието подозрително прилича на деградация, а другият сияе най-вече с отразената светлина на своя вице – сиянието на
ненаучно-фантастичния екшън „На всеки километър“ и сапунените мехури на „Стъклен дом“.
Това са хората, които имат претенциите да ни управляват – все познати лица.
И ще управляват, ако на втория тур не получат категоричната плесница на масовото неучастие в шмекерските им игри.
