Националисти нападат инвалид

печат

След шествието на анархистите и левите организации на 1 май, хулиганите неонацисти, които безуспешно се опитаха да го саботират, си изкараха злобата върху няколко жени на кръстовището на Орлов мост.

Една от тях разказа за Свободна мисъл какво се е случило, страхува се да назове името си затова са използвани инициали.

Разкажете ни какво се случи след шествието?

Л. Ц. След шествието, с приятелка, дъщеря ми и още четирима души от нашата партия отидохме в Парка на Свободата. Вървяхме към спирката на автобусите на Орлов мост, когато срещу нас от около 30 метра се затичаха 15-16 младежи, членове на фашистка организация. Може би направихме грешка, че побягнахме. Тичахме колкото можем, но онези ни настигнаха. Двама от нашите изостанаха, други двама избягаха. Дъщеря ми не се подчини на вика ми да бяга, а аз изобщо не мога да тичам, както и третата жена. Събориха ни на земята, като ни разделиха. Първоначално станахме, аз се опитвах да покрия с тялото си дъщеря ми и знамето, което носех на митинга, а след това и към момента на нападението, в брезентов зелен калъф. Естествено, не успях да предпазя детето си, както и да спася знамето. Бяхме пребити, ритани и удряни с бирени бутилки в главите. Всичко трая не повече от 5-6 минути, когато дойдоха другите двама от нашите и нападателите ни избягаха, защото нямаха срещу себе си вече само 3 жени, две от които болни. Абе, фашистка история.

Уплашихте ли се? Какви наранявания получихте?

Л. Ц. Дали се уплаших? Бясна съм! И не ми минава! Не мога да опиша с думи какво ми е, защото на празничен ден, в 13,45 ч., на обществено място, не можем да се разхождаме спокойно.

Нараняванията още ги лекувам, от ритниците по краката, в корема, където имам операция отпреди четири години, пръстите на ръцете ми бяха изкълчени, защото се опитвах да запазя знамето си, което ми бе откраднато от нападателите.

Какво е здравословното ви състояние?

Л. Ц. Аз съм инвалид с Кроон – много тежко автоимунно заболяване на храносмилателната система, от 99 кг преди десет години, сега съм едва 43 кг за 168 см ръст. Тънкочревна резекция 150 см, половината ми черва са извън София, постоперативна хистологична диагноза тънкочревна саркоидоза. Имам висше медицинско образование и съм наясно със състоянието си. Ако бях по-яка, едва ли щяха да ни нападнат онези „куражлии“. Лошото в случая е, че не видях лицата им.

Това, че Л. Ц. не е видяла лицата на нападателите, не им е помогнало много, защото точно след нападението, налетели на полицейски патрул в Борисовата градина. Младите „националисти“ явно са били без служебни карти от телевизия ББТ, защото седем от тях са били задържани и един впоследствие е осъден по бързата процедура.

СМ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *