Национализмът в Гърция
Интервю с Никос Харитидис от групата за солидарност с имигрантите и бежанците „Кландестина“
Като участник в групата за солидарност с имигрантите и бежанците „Кландестина“, какво можеш да кажеш за развитието на национализма през последните години и какъв е изходът от това положение според теб?
Национализмът в Гърция е част от официалната политика, не е нещо маргинализирано. Когато Жан-Мари льо Пен беше в Гърция преди десет години, поканен от една националистическа партия, той каза, че в Гърция няма възможност за голяма националистическа партия, защото всички гръцки партии са националистически, тоест ние не можем да продаваме национализъм на тълпата, защото има много продавачи. В Гърция съществува и национализъм отляво, който твърди, че десният национализъм е продал Гърция на империалистическите сили и това е пропаганда, която съществува от година – че Гърция е бедна страна и че САЩ контролират страната и това нещо е твърде много вкоренено в съзнанието на хората тук. За това състояние на нещата е отговорна до голяма степен гръцката левица. Например хората тук преди поддържаха Милошевич, въпреки че той беше диктатор и националист, но едва когато Гърция стана по-силна страна на Балканите след колапса на съветския блок.
Ти мислиш, че от този момент Гърция е станала по-силна?
Преди това страната беше икономически по-слаба, защото имаше някои политически проблеми – тогава Турция беше по-силна икономически, защото беше по-близо до съветския блок, до Иран и контролираше пътя до Черно море. Освен това Турция е мюсюлманска страна и може да влияе на други мюсюлмански страни. Изобщо, преди Турция беше много по-голям играч в играта на глобалните сили, но Гърция винаги е имала голяма финансова сила – много кораби например. Смешното е, че много гърци са националисти, но голямата част от притежаваните от гърци кораби не плават под гръцкото знаме, защото искат да избегнат данъците, така че същите хора, които се бият в гърдите, че са националисти, плават под флага на Панама, например.
Когато Гърция се превърна в силен играч на Балканите, започна приток на имигранти от всички съседни страни, които работят за без пари. Същевременно много фабрики бяха преместени в България и други балкански страни – тогава гърците започнаха да се чувстват по-добре. В този момент национализмът се превърна нещо съвсем обичайно – хората не казваха, че са националисти, твърдяха, че не са расисти, но знаеш, когато някой, който не е бил толкова важен преди, изведнъж стане важен, той забравя своето минало и започва да показва силата си, но не срещу тези, които са над него, а срещу тези, които са под него. През 60-те години много гърци бяха имигранти в Германия, Австралия и други страни, а изведнъж всички забравиха – за тях имигрантите тук в Гърция просто не са хора, като животни са за тях, даже животните се третират с повече уважение. Това може да звучи пресилено, но стана нещо обичайно – на имигрантите от други страни се гледа като на животните във фермата.
Как мислиш, че може да се разреши проблемът между младите хора от всички балкански страни, които не са националисти?
Хората трябва да се опознаят, защото когато не познваш другия, ти можеш да го разбереш само от своята собствена перспектива и единственият начин е да опознаеш другите хора, да разбереш, че всички хора са едни и същи, че всеки е братовчед на всеки и че тази земя е наш дом. Нашият дом не е нацията, а планетата, но единственият начин хората да разберат това е когато работят заедно и се борят срещу общия си враг. Сегашната криза според мен е отчасти истинска, а отчасти се създава изкуствено, за да могат да ни контролират по-добре, защото през годините глобланият контрол беше изграден върху конфронтацията между Запада и комунистическите страни – разбира се, това беше фалшива конфронтация, защото нито един от двата свята не беше истински свободен и „победителите“ спечелиха, защото бяха по-силни, а не защото бяха по-демократични. След това те се нуждаеха от нов враг и създадоха Ал Кайда и мюсюлманския тероризъм, сега вече кризата е новата форма на контрол над населението. В името на кризата национализмът в Гърция и гръцкото население ще се засилва, ще се обвиняват имигрантите и действията срещу тях ще се ожесточават. Другата възможност е гърците да започнат да имат проблеми, каквито имаха преди имигрантите – може би тогава ще разберат, че всички имат един и същ враг. Така че имаме тези две посоки като развитие – едната е консервативна и дори фашистка тенеденция, а другата е по-освобождаваща – да се сближат хората, да бъдат в контакт един с друг, хора с различни идеи да работят заедно, да помагат на хората да бъдат заедно – хората да могат да разбират общите проблеми, общите начини за справяне с тях. Кризата води и до нови нива на безумието. Преди 3-4 века аристократите са живели в големи къщи, имали са философи, артисти, музиканти, ходили са на лов, на почивка – сега големите капиталисти се опитват да прецакат своите конкуренти, за да извоюват повече власт, повече пари, но този живот е лудост – за да постигнат всичко това, те унищожават живота на други хора, разрушават цялата планета – това е лудост! Това е живот, подчинен на унищожението. Имаме управляваща класа, която просто полудява, разрушава всичко с цел да произведе – не щастие, а власт и това е власт, която просто се произвежда, разпространявайки лъжи, лудост. Това в момента просто е побъркана планета. Тази планета има достатъчно ресурси, за да има всичко за всеки. Вместо това имаме система, контролирана от едно малцинство, а дори и то не живее щастливо – тези хора също живеят тъжно и побъркано, акумулирайки все повече и повече власт. Имаме роби и господари, които също са роби на някой друг господар, и не се позволява на хората да разберат, че те са роби, както и много други хора. Имам предвид, че всеки в един момент е едновременно роб и шеф, мъжът е шеф на своята жена, жената е шеф на децата си, гъркът е шеф на имигранта, дори имигрантът е шеф на друг имигрант. Преди известно време имаше някои сблъсъци, в Атина главно, между новите имигранти срещу старите. Преди 20 години имахме имигранти главно от бившите социалистически страни. Сега имаме имигранти от страни, които западните империи са унищожили чрез войни като Афганистан, Пакистан, Ирак, и те идват тук като бежанци. Гръцкото общество не се нуждае от тях, не се интересува от тях. И старото поколение имигранти – албанците например, те също не ги искат, защото сега вече те са част от системата. Така че бившите роби не искат нови роби – да, албанците живеят лошо в сравнение с гърците, обаче живеят по-добре в сравнение с новите имигранти от Близкия Изток и сега са шефове на някои други. Така че сега с тази криза имаме две възможни посоки и трябва да се борим в посоката на истината, разбирателството, солидарността и обща борба за нашето общо бъдеще. Имаше хубаво изказване от един индиански вожд, когато белите християни съсипват континента: „когато всички реки бъдат отровени, когато отрежете всички дървета, когато унищожите всичко, тогава ще разберете, че парите не стават за ядене“.
Какво мислиш за този проблем между Република Македония и Гърция, който е толкова дискутиран в повечето медии?
Смешното е, че страшно много гръцки компании са в Македония и откакто България е в ЕС и трябва вече да прилага някакви европейски норми, баш хората, които тук казват, че македонците са наш голям враг, местят своите фирми там. А иначе македонците са голям враг, няма що – те, които са по-малко от 2 милиона, са голямата заплаха за гръцката държава, която е една от 5-те най-силно въоръжени държави в света. Гърция харчи страшно много пари за оръжие и тези хора ми казват, че Гърция е застрашена от македонската държава? Извинявайте, но дори гръцката полиция може да завладее Македония, това е просто смешно. Именно хората, които разправят, че Македония е голям проблем, сега си местят фабриките от България в Македония, защото явно можем да експлоатираме много добре този наш враг.
И какъв е изходът според теб?
Същият. Да се накарат хората да се познават.
Но как да се опознаят хората, ако едни от тези хора имат виза, бедни са и нямат пари да пътуват? Не мислиш ли, че това е проблем?
Разбира се, но тези от нас, които имаме повече възможности, могат да помагат на хората, които имат по-малко възможности, за да могат да се борят заедно. Например миналата година бях в Скопие, бях за 1 май и не видях там да имаше протест. Разбирам, че по югославско време това е било официален празник и чух, че тази година за първи път е имало демонстрация в Скопие, по същото време ние бяхме в София, за да изразим своята солидарност с нашите български другари и да продължим борбата за Костадина Кунева в нейната родина. В един момент смятам, че трябва да се проведе гръцко-македонска демонстрация, може би с помощта на другари от България и други балкански страни, за да покажем общите реални проблеми като хора, борещи се срещу общи врагове. Знам, че това ще е трудно, но ако всичко е много лесно, то тогава борбата не е истинска. Трудните борби са истинските борби и само тези борби имат някакъв резултат.
Съществува това клише, че Балканите са нещо различно, някакъв друг тип Европа. Какво смяташ за това?
Глобалният капитализъм прави нещата да изглеждат така, но експлоатацията е една и съща навсякъде. Всичко е като във филма на една българска режисьорка „Коя е тази песен?“ Всички претендират че песента е тяхна, всеки балкански народ. Тази песен е на всички нас и затова трябва да преоткрием и върнем нашата обща история и борба, за да можем да имаме възможността за общо бъдеще, защото ако нямаме общо бъдеще, въобще няма да имаме бъдеше.
