Философията на Пьотр Кропоткин

Еволюционната синтетическа философия на Кропоткин като естественонаучна диалектика и основа на анархическото учение
Като характеризираме философията на Кропоткин като диалектическа, за нас е ясно, че на пръв поглед това може да звучи в дисонанс с неприязънта, с която самият той произнася думата „диалектика“ в «Съвременната наука и анархията», 1912 г. (ср. статията за философията на Кропоткин в „Св. мисъл“, 2009 г., бр. 7, раздел 3.1, п. 5). В тази връзка ще подчертаем, че по-късно, в посмъртното си съчинение „Етика“, като разкрива ценни моменти в разсъжденията на Хегел за морала, той характеризира неговата диалектика като своеобразна форма на теория за еволюцията: „В своето разбиране на развитието на нравствените понятия Хегел безспорно се е доближавал до тези от френските философи, които още в края на ХVIII век са поставили основите на теорията на еволюцията. Хегел е бил първият мислител на Германия (ако не смятаме Гьоте), който е построил своята система на философията върху идеята за последователното развитие, еволюцията.“1 Към това следва да добавим, че доколкото са налице логически основания диалектиката да се разглежда като някаква форма на теорията за еволюцията, както именно се прави в току-що приведения текст, точно дотолкова са налице логически основания теорията за еволюцията, третирана на философско равнище, в случая еволюционната синтетическа философия на Спенсър и на Кропоткин, да се третира като някаква форма на диалектиката.
За Кропоткин синтетичната философия по определение е „философия, обхващаща всички физически, химически, жизнени и обществени явления като едно цяло“2. При това, той особено подчертава необходимостта от установяване на връзка между различните природни науки и, по-нататък, между природните и обществените науки, в следните два плана – методологически и концептуален:
1) Установяването на такава връзка в методологически план се състои в пренасянето на точните научни методи (разбира се, на първо място се има предвид индуктивно-дедуктивният метод), първоначално развити и утвърдени при изучаването на по-тесен кръг природни явления, а именно на физическите, към изучаването на всички природни явления (методологически физикализъм), чрез което се постига методологическо единство на природните науки, и по-нататък, в пренасянето им към изследването на обществени явления, чрез което на мястото на „метафизическите“, имащи произволен характер, възгледи за тях, се формират научни социални теории и по този начин се постига методологическо единство на цялото човешко познание, обхващащо в своя обект на изучаване цялата действителност – природна и социална. Вследствие на това се оказва, че науката, взета в нейната цялост, се състои от две основни части: (1) класа на природните науки и (2) класа на обществените науки. При това, като следва схващането на Спенсър за философията като обобщено научно знание, Кропоткин съответно разглежда и философията като състояща се от две части в посочения ред: (1) естественонаучна и (2) социологическа. Тук ще се ограничим само да отбележим, че следвайки Спенсър в игнорирането на математиката и съответно на философията на математиката при разглеждането на въпроса за структурата на науката и философията, Кропоткин значително се отклонява от Конт, който поставя тъкмо философията на математиката в основата на системата на позитивната философия, което пък отговаря на схващането, че математиката е в основата на науката.
2) Установяването на такава връзка в концептуален план се състои в установяването на сходни свойства и отношения в различни сфери на природата и, по-нататък, в природата и в човешкото общество, чрез което се постигат широки обобщения.
Разбирано в един по-всеобхватен смисъл, понятието за синтетична философия включва в себе си и понятието за еволюционна философия. В духа на методологическите изисквания на синтетическата философия е стремежът да се свързват различни еволюционни теории, било паралелни във времето, било последователни, чрез което се получава синтез на различни еволюционни теории в по-широка еволюционна теория.
Формирането на синтетичната философия според географа-революционер е закономерен резултат от историческото развитие на научното познание. Напредъкът на науката според него има за резултат постепенното включване в обсега ѝ на най-различни области от действителността: първоначално от неорганичната природа, след това и от живата природа, а впоследствие и от човешкото общество. Съответното формиране на разнообразни научни дисциплини съвсем естествено поражда при научните изследвания стремеж към разкриване на връзки между тях и към техния синтез в едно цяло. При това, веднъж възникнала по такъв естествен, закономерен начин, синтетическата философия придобива съществено значение за по-нататъшния научен прогрес, както и за обществената дейност на личността: (1) такъв синтез играе евристична роля за разкриване на нови закономерни връзки в хода на научните изследвания и (2) той съществено засилва нашата увереност в истинността на социалните теории, върху чиято основа изграждаме нашия идеал за обществено устройство и програма за социална дейност на личността, насочена към реализацията на този идеал. Последното има за резултат усилване на увереността ни в нашите собствени идейни убеждения, от които се ръководим в борбата ни за преустройство на света и които често пъти се намират в противоречие с общоприети и официално насаждани схващания.
Тези схващания на Кропоткин са намерили израз преди всичко в първата глава на книгата му „Съвременната наука и анархията“, която има същото название3. Тук ще приведем някои по-характерни пасажи от тази глава, изразяващи казаното по-горе.
Като посочва „всеобщия подем на мисълта“4, който е започнал през ХVIII век, Кропоткин изтъква, че този подем „е въодушевил тези мислители с желанието да обхванат цялото човешко знание в една обща система – система на природата. Френските философи, с присъщото им чувство за стройност и системност, се заели да построят по един общ план и върху едни и същи принципи всички човешки знания: естествени и исторически. Те направили опит да построят обобщено знание – философия на целия свят и на целия му живот в строго научна форма.“5
Като изтъква по-нататък огромния напредък, който е постигнала науката през ХIХ век, особено в краткия период 1856-1862 г., при който „цели отрасли на знанието са били създадени с поразителна бързина“6, Кропоткин заключава: „Очевидно, щом като науката започнала да достига такива резултати, трябвало е да се направи опит за построяването на синтетическа философия, която би обхващала всички тези резултати. Естествено е било да се направят опити за построяването на философия, която би била систематично, обединено, обосновано резюме на цялото наше знание. Издигайки се постепенно от простото към сложното, тази философия би трябвало да изложи основните начала на живота на Вселената и да даде ключа за разбирането на природата в нейната цялостност. С това тя би ни дала могъщо оръдие за изследване, което би ни помогнало да се открият нови отношения между различните явления, т. е. нови закони на природата, и същевременно би ни внушило увереност в справедливостта на нашите умозаключения, колкото и да са влизали в противоречие с установилите се сред хората схващания.“7
Като оценява високо философската система на Спенсър за това, че тя представлява по-нататъшна стъпка в процеса на изграждането на синтетическата философия и същевременно като разкрива недостатъци в нея в това отношение и даже противоречия в нея, Кропоткин пише: „Тези и други противоречия от този род несъмнено могат да се обяснят с това, че Спенсър е построил социологическата част на своята философия под влиянието на английското радикално движение значително време, преди да е разработил нейната естественонаучна част. До настоящия момент ние нямаме още истинска синтетическа философия, построена чрез един и същ метод и в двете си части: естественонаучната и социологическата.“8 Кропоткин разкрива, че при разработването на синтетическата философия Спенсър се доближил до анархическия комунизъм и е спрял тъкмо пред тези проблеми, чието решаване има съществено значение за неговото обосноваване9. А това означава, че научната задача да се завърши изграждането на пълна синтетическа философия, която да обхваща цялата действителност – както природна, така и обществена, от една страна, и задачата за научното обосноваване на анархическото учение, от друга страна, е всъщност една и съща задача. Върху методологическата основа, която вече разгледахме, Кропоткин разработва два тезиса, които са от съществено значение за доизграждането на синтетическата философия и в същото време за научното обосноваване на анархокомунизма.
(Следва)
Ст. н. с. I ст.
д.ф.н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ
1 Кропоткин П.А., Этика, Издательство политической литературы, Москва, 1991 г., с. 181.
2 П.А. Кропоткин, Хлеб и воля / Современная наука и анархия, Изд. «Правда», Москва, 1990 г., с. 257.
3 Ср. пак там, с. 244-361.
4 Пак там, с. 249.
5 Пак там, с. 249-250.
6 Пак там, с. 259.
7 Пак там, с. 260.
8 Пак там, с. 272; ср. също разсъждението му за системата на философията на с. 239.
9 Ср. пак там, с. 572.