Напред към Голгота

печат

„Напред и ако пътят води към Голгота!“ е заглавието на новата двутомна, трета поредна част от спомените на анархиста Георги Константинов с подзаглавие „Спомени от времето на зрелия болшевизъм“. В уводните думи към своеобразния роман авторът споделя: „Когато влязохме в битката с диктатурата, бях разбунтувало се 19-годишно момче, но мисля, че 10 години по-късно излязох от затвора като завършен революционер. С планове, с намерения и решения, които трябваше тепърва да съпоставям с неизживените реалности от другата страна на каменните и телените огради. Бях решил никога повече да не позволявам на копоите да сложат ръка върху ми. В първото по-сериозно сражение те бяха удържали победа, защото се оставих да ме арестуват. Главната причина като че ли се криеше в проявената сантименталност спрямо колебаещите се приятели и съконспиратори. Мисля, че през годините в килиите и наказателните отделения бях придобил известен опит в ориентирането колко струва всеки, с когото ме срещаше животът и в нелегалната борба. Бях се научил да разпознавам от две думи що за птица е насрещният и най-вече – да различавам думите от делата. Някой беше казал, че един бит струва повече от десет небити, при условие, че си е направил необходимите заключения и извлякъл поуките от изядения бой.
От тюрмата излязох зареден с „политика“ и лишен от всякакъв юношески романтизъм и „дребнобуржоазни сантименталности“. Те останаха да висят по телените мрежи, които опасваха Втори обект на големия остров в затвора до село Белене край Дунав.
* * *
Скоро обаче трябваше да се убедя, че това ми разбиране контрастира с примирението и волското състояние на духовете, което цареше „на свобода“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.