Още за „Предвестници на бурята“

Отминаващата 2015 година е юбилейна за семейството ни. Навършиха се 100 години от рождението на баща ни Георги Костадинов Зяпков, анархист от Ракитово, и 25 години от смъртта му.

Татко беше умен и смел човек, но това, което най-силно ценя у него, е, че не отклони децата си от анархистическите идеи, въпреки жестокостите, изпитани в лагера „Богданов дол“, и последващите срещи с Държавна сигурност.

Когато учех в гимназията във Велинград, той ме изпращаше с някакви поръчки при негови приятели анархисти – навярно, за да преценя колко стойностни хора са. Така повече или по-малко опознах братята Георги и Борис Попгеоргиеви, Васил Гугалов, Захари Ненчов, Димитър Щерянов, Милош Попов, Петър Лозанов… А като студент в Пловдив ме запозна с Митко Димитров, д-р Константин Кантарев и Иван Корметев.

Иван Корметев беше прекрасен събеседник. Той ми откри, че в Пловдив живее един от гемиджиите – Петър Манджуков. За него, за книгата му „Предвестници на бурята“ и за някои действия на баща ми, свързани с тази книга, ще разкажа на читателите на вестник „Свободна мисъл“.

Манджуков и съпругата му живееха на ъгъла на ул. „Никола Вапцаров“ (сега „Авксентий Велешки“) и ул. „Велико Търново“. Съпругата му беше приветлива и тиха жена, зъболекарка, а той – дружелюбен и приказлив. Тогава, през 1965 година, беше на 87 години.

Първа го посети съпругата ми. Когато дядо Петър разбрал, че тя е попаднала в анархистическо семейство, ѝ дал първа и втора част на книгата си „Предвестници на бурята“, написани на пишеща машина. След прочитането трябваше да ги върнем.

Баща ни, усещайки колко ценна книга е у нас, организира преписването ѝ на ръка. Тогава още не съществуваше копирна техника. Да се препишат на ръка 1000 машинописни страници беше голям труд, но тъй като Манджуков беше доста възрастен и нямаше наследници, имаше опасност книгата да се изгуби. Спомените се състояха от пет части. Следващите папки вземахме след връщане на първите.

Манджуков беше завършил работата си върху записките през 1959 г. Няколкото опита да я издаде били неуспешни. Редакторите му предлагали да я преработи, да избегне писането за анархизъм и анархисти. Пред нас споделяше, че не иска нито ред да промени, на всичкото отгоре ѝ беше дал подзаглавие „Анархистите в македонското революционно-освободително движение“.

След ръчното преписване татко убеди една машинописка от Батак да препише книгата на машина в три екземпляра. Той намираше хартия, индиго, пари.

Единият от готовите екземпляри беше изнесен нелегално във Франция с помощта на анархисти от Варна. Втори екземпляр още пазим у нас. Не знам какво стана с третия.

На 2.01.1966 г. тръгнах от Ракитово, където вече живеехме, за Пловдив с някакви задачи и с намерение да се срещна с дядо Петър. Пристигайки до тях, видях погребалното шествие. Беше починал предишният ден. Доктор Кантарев помоли оставащите в дома му да не допускат никого да влиза, докато той не се върне. Бързаше, за да говори в ритуалната зала. По-късно разбрах, че именно той е депозирал записките на своя приятел и съидейник в Държавния архив.

Горещо препоръчвам на всеки от приятелите да прочете книгата. Никой по-добре от автора не може да разкаже за революционната дейност, започнала от първия пловдивски ученически анархистичен кръжок, вдъхновен от Михаил Герджиков, минала през Тайния Македонски Революционен Комитет в Женева, заедно с Герджиков, Славе Мерджанов, Иванка Хр. Ботева, Георги Стаматов и други, в Цариград, заедно с Мерджанов и Соколов, в Македония с Гоце Делчев, Орце Попйорданов, Гьорче Петров и много други.

Прочетох тези около 1000 машинописни страници със захлас, с какъвто бях чел някога „Записките“ на Захари Стоянов, и тогава още почувствах, че в много отношения – по изобразителна сила и интелектуална дълбочина – Манджуковата мемоарна проза може спокойно да дели мегдан с краля на българската мемоаристика – пише Н. Хайтов.

След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Петър Манджуков завършва лесоинженерство в гр. Нанси, Франция. Връща се в България и работи цял живот като лесовъд. В Казанлъшко и днес съществува Манджуковата гора, а в Разложко – местност „Манджуковото“.

През 1993 г. „Предвестници на бурята“ се появи под редакторството на Николай Хайтов. Той твърди, че е получил машинописен екземпляр от сродницата на Манджуков, актрисата Невена Коканова. Не съм сравнявал нашия с неговия екземпляр.

Знам, че до последните си дни Манджуков правеше справки и коригираше написаното.

Двадесет години по-късно, през 2013 г. Федерацията на анархистите в България успя да издаде с нова редакция забележителната книга.

Призовавам читателите на вестника ни да отделят малко средства, за да закупят книгата за своята библиотека или за библиотеката на селището, където живеят. •

Костадин Зяпков