„По какво се различавате?“

печат

При репортажи и интервюта често се мярка, пряко или завоалирано, питането „що за хора сте? с какво сте различни?“

Анархистите НЕ СМЕ по-различни от „обикновените“ хора. Може би само с мъничко повече късмет, за лични качества не съм сигурен, колкото и основания да имам, колкото и ми се иска да е тъй.
Късмет да получим малко по-широк кръгозор, късмет да попаднем на правилните хора или книги (демек, пак на хора, в книгите е написаното от тях, изливаното от душата) – с тяхна помощ изразяваме по-ясно на идеите си.
Всички – хайде, поне огромна част от човечеството (единият процент, който е богат колкото всички останали, или шейсетината хубостници, притежаващи толкова, колкото всички признати за бедняци по света – тези ги изключете от формулата) – изразяват недоволство от общественото устройство – и съответно заявяват желание за „по-добър живот“.
Ние, анархистите просто по-отчетливо – и явно твърде „крайно“ за някои вкусове – посочваме източника на проблема на проблемите.

Освен това по-категорично описваме този „по-добър живот“ – състояние, с каквото според нас трябва да разполагат ВСИЧКИ хора, вместо, както досега и както преди, единствено ограничен кръг да се радва на благото.
Смятаме, че това е възможно, че производителните сили на земното население притежават нужния капацитет. Значи, задачата на обществото е да осигури ВСИЧКИ УСЛОВИЯ ЗА ДОСТЪП на всяка личност до нещата, които дефинират понятието „по-добър живот“.
Дали обаче отделно взет човек ще е щастлив, това е лично, това изисква лични усилия и, ако щете, нагласа. Не планираме да се борим за насила вкарване в щастие.
Но настояваме да предоставим условията, върху които всички люде могат да стъпят, за да МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ да бъдат щастливи – което ще рече и по-човечни в отношенията си. По-човечни – подчертавам.
Ето с това сме „различни“.

Разполагаме с набор принципи и мотив да ги отстояваме. Тоест, същите сме като всякакви други политически активисти.
Само дето „другите политически активисти“ залагат на стари ястия в нови опаковки.
Ние пък държим новото наистина да е НОВО.
При все че то не е голяма небивала новост – анархични са всички естествени човешки връзки, спонтанната взаимопомощ, нагласата за спогаждане, вместо скарване; измисляне начини нещо да бъде за обща полза, вместо заграбване парче от рая и, пазейки го от „завистници“, зорлем да го сведат до концлагер – студени бараки за затворници и пищни сараи за надзирателското началство.

Ама „не е ли наистина твърде крайно?“ – питат обикновено красиво гримираните репортерки, когато в интервюто речем нещо от написаното по-горе. Или пък възкликне някой коментатор в потока на Фейсбук под публикация на наша статия: „Абе това вашето си е чист комунизъм, олеле! Не, не искам!“

На изписаните госпожици ще кажа, че „крайното“ в случая е единствен изход. Ако госпожиците надебелеят, „умереното“ решение за тях е да се въртят в среда на още по-дебели или да се обличат така, че да ИЗГЛЕЖДАТ стройни, но носи ли им удовлетворение това? Тц. Напротив, втурват се по диети, фитнеси, тормозят кантара в банята, себе си и своите близки, като целта на всички тези напъни е да влязат в желаните елегантни телесни габарити – туй не е ли „крайно“, момичета? Защо тогава недоумявате, че вместо запудряне на недъзите ние, анархистите, предпочитаме отстраняването на тези недъзи от лика на човешкото общество? Пъпката, и напудрена, пак е пъпка. Или я махаш, миеш си редовно лицето, сменяш режима на хранене, ако се налага, лекуваш кожата си – или трупаш връз цирея пласт подир пласт фон дьо тен, докато не почне да пада като парчета варна мазилка от стар коптор. „Истина по средата“ тук липсва. Или – или.

На коментаторите с много време, бърз интернет и маса свободно време за убиване ще отговоря, че „олеле“ е тъкмо капитализмът; ще се поинтересувам какво именно не им уйдисва в комунистическия принцип „всекиму според потребностите“ – нима искат да ползват само колкото са „заслужили“? Пред кого са заслужили? С какво? Ще ги приканя все пак да помислят логично, колкото и трудно да им се струва неопитали: след като комунизмът ПО ДЕФИНИЦИЯ е общество БЕЗ държава, БЕЗ класи, БЕЗ принуда и експлоатация – откъде накъде ще наричат „комунизъм“ онази диктатура на партократи, виреела у нас под властта на БКП, помазана на българския трон от Кремъл? И пак ще попитам: харесва ли им да живеят така, както живеят четирима от всеки петима граждани на РБ?

Та, да не прекалявам с приказките – с това се различаваме, че поставяме точните въпроси и не търсим начин да избягаме от точните отговори, само понеже изискват от нас прекомерни усилия.
Другото е от лукавия, дето го набедихте за всички злини по света, за да кръшкате от поправянето им.

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *