Проблемите на Студентски град

печат

Защо това място се превърна в свърталище на пияници, наркомани, дилъри, побойници, мутри, мутреси и всякакъв тип отрепки, а в последно време и убийци?

УбийциДоскоро голяма част от обществото не знаеше за положението в Студентски град, докато завесата не се вдигна с убийството на студента от Сливен – Стоян Балтов. Десетки кръчми, казина, барове, дискотеки – всичко необходимо за доброто на бъдещите хора на науката, техниката, здравеопазването, образованието и администрацията.

След трагичния случай с убития младеж пред екрана се изредиха всевъзможни умници, психолози, управници, журналисти, с идеи и решения на проблема. Предложи се по-силно полицейско присъствие, повече камери, повече осветление из целия студентски град. След дъжд – качулка. Проблемът на студентски град не е от вчера и държавниците не биха могли така лесно да се справят с него. За никого не е тайна, че последните години в студентски град не се спря строежът на жилищни сгради, търговски комплекси, нощни барове, дискотеки и заведения. За сметка на това книжарниците, библиотеките и дори градинките и спортните игрища се броят на пръсти. Търсенето определя предлагането. Днес студентски град прилича повече на нощен увеселителен парк с голям избор от заведения и клубове, отколкото на студентски жилищен комплекс. Проблемът е ясен. Не им е мястото там. Но това, освен самите студенти, никой друг не би могъл да промени. Държавата има изгода от всичко това. Тя е тази, която е отговорна за цялата нелепа ситуация. Държавниците и общината, както и капиталът (при това с доста съмнителен произход) са тези, които издават разрешения за строеж на заведения от подобен род и помагат на и без това „затъналия“ мутрагенски бизнес. Грешка е, че нашите студенти подкрепят или не изразяват никакво отношение към всичко това, а малцина от тях недоволстват. Ясно е! Докато студентски град не се промени, такива случки няма да бъдат рядкост. След убийството на Балтов някои от студентите все пак се организираха и дори на 19 декември се проведе студентско шествие и протест с доста дълъг маршрут – от зала „Христо Ботев“ в Студентски град до парламента в центъра. За първи път не се потърси мнението на „официалните“ студентски „съвети“, а вместо това в организацията на протеста се оказаха две сравнително нови студентски организации – „Призив“ и „Сроксос“ – първите, борещи се най-общо срещу приватизацията на образованието, а вторите с по-„либерални“ възгледи, но също против сегашното статукво. На самото шествие имаше близо 1000 души, което, като се има предвид, че отдавна не са били организирани подобни протести от страна на студентите, си беше успех. Най-често скандираните лозунги бяха „Студентски град – на студентите!“и „Мутрите – вън“, както и призивът към хората на улиците и най-вече студентите по факултетите „Елате с нас, протестът е за вас!“ Пред Биологическия факултет се скандираше още „Елате биолози, стига некролози!“ – някои от студентите от там се присъединиха към шествието. Други с по-радикални възгледи бяха издигнали транспарант „Стига реституция!“, който ясно показваше мнението им относно връщането на имоти на територията на Студентски град. За съжаление липсата на единна позиция сред участниците също личеше ярко. Отгоре на всичко имаше и групичка от 30-тина неонацисти, които отново показаха неадекватно поведение и се опитваха да викат неща от типа „България на българите“, но за щастие бяха заглушени от по-адекватните лозунги. Пред парламента множеството се сля с протеста на еколозите срещу приемането на новия закон за (или по-скоро против) горите, който предвижда приватизация на всички гори у нас. Депутатите се бяха изнесли още сутринта, оставяйки само клоуна Пирински и пиара на „събранието“, който стоя около минута с вдигната напред по нацистки ръка – явно, за да поздрави хулиганите от футболните агитки и да издразни всички останали. Имаше и доста полицаи, които пазеха като цяло празния парламент, явно изплашени „заразата“ от Гърция да не се разпространи и тук. По този случай, скандирайки, им зададохме въпроса от екологичните протести от лятото на 2007 година: „От кого ги пазите? Ние сме младите!“, а се чуха и по-радикални възгласи като „Днес в Атина, утре тук – ще изринем тоз боклук!“ За съжаление започнаха да се приказват и откровени глупости като това, че МВР трябвало да бъде с нас, призиви за единение с църквата и удивително глупави и неуместни националистически „разсъждения“, включително от страна някои организатори от „Сроксос“. Към края на протеста зърнопроизводителите се опитаха да дойдат при нас, заедно с бенесарите на Расате, и в първия момент не бяха допуснати от ченгетата. Впоследствие дойдоха, но пък Расате изненадано констатира, че не е радушно приет от мнозинството протестиращи. Някои от присъстващите природозащитници и анархисти алармираха, че на протеста има откровени фашисти, един от организаторите обяви, че има провокатори и че протестът е приключил. И трите протеста постигнаха част от исканията си, поне на първо време – на зърнопроизводителите бяха обещани субсидии, законът „за“ горите беше върнат за преразглеждане, а убийството на Стоян Балтов беше признато за такова, а не за „нещастен случай“. В следващите дни преди празниците се чуха всякакви коментари относно това как Студентски град може да се промени и върне към нормалното си функциониране – като се започне от идеята за масирано полицейско присъствие (Първанов) и масирано видеонаблюдение (Б. Борисов) – за съжаление подкрепени от доста студенти – и се стигне до абсурдни идеи от типа забрана на алкохол по заведенията, недопускане на външни хора в Студентски град изобщо и други подобни. Според мен всички тези драконовски мерки няма да решат проблема. Проблем е даже, че има студенти, които настояват за повече полиция – все едно признават, че не могат да се контролират и трябва друг да го прави вместо тях. Решението не в приемането на фашистко-морализаторски порядки. Решението е в борбата против тоталната власт на бизнеса на територията на студентското градче! Защото съществуването на всички тези барове, казина и дискотеки е продукт на алчността на дивия капитализъм в България, който иска да използва докрай младежкото влечение към забавления и развлечения, за да печели огромни количества пари. Именно затова комерсиализацията на Студентски град е в този невиждан досега вид. Защото бизнесът не се интересува дали студентите имат достатъчно добра среда за образование, а единствено от своя апетит за ежесекундна печалба. Явно държавата като цяло и общината в частност също не се интересува от друго след като доскоро едва ли не всеки ден издаваше разрешения за строителство на какви ли не сгради буквално навсякъде в Студентски град – унищожавайки всяка останала полянка. Да не говорим за десетките жилищни блокове, построени също на студентска територия. По времето, когато аз лично живеех там, също имаше доста „купони“, студентите също се забавляваха и учеха, но тогава имаше не повече от 10 заведения (барове, кръчми, дискотеки) общо. Сега са 110. Затова мястото, което би трябвало да изглежда като истинско студентско градче, прилича повече на Златни пясъци. Затова има и богаташки синчета-нестуденти, затова има студентки-проститутки, затова има и убийства. Защото Студентски град принадлежи не на своите студенти и на университетите, а на Капитала и контролираната от него държава. Затова и целта, срещу която трябва да се борят жителите на града, е изгонване на бизнеса – сенчест и „почтен“ от тяхната територия, извоюване на автономия и самоуправление на Студентски град, а не полицейско управление и наблюдение тип „Биг брадър“, което няма да унищожи проблемите. Когато „Студентски“ град стане наистина студентски, а образованието спре да се третира като стока, тогава ще изчезнат и тези болни проблеми, за които всички говорят и морализаторстват сега. За да стане това обаче, първо самите студенти трябва да се активизират много повече. Те трябва да бъдат подкрепени от всички прогресивни организации. Но активизирането трябва да започне от самите тях. Поглеждайки към опита на техните колеги от Гърция и други страни, те трябва сами да си изяснят какво точно искат – повече полиция и видеонаблюдение (неща, срещу които техните колеги в чужбина се борят от край време) или повече свобода, автономия, самоконтрол, пряка демокрация и социални придобивки, каквито са извоювани в много страни и където борбата е те да се запазят. Само тогава боклукът – и в буквален, и в преносен смисъл – ще бъде наистина изринат! И само тогава Студентски град ще принадлежи наистина на обществото, а не на държавата и капитала!

Davies, Iwan

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.