Речник на подменените понятия
Анархия – федералистично структурирано общество, което се самоуправлява без принудата на властови институции, било те политически, икономически или идеологически, съгласно принципите лична СВОБОДА, социална СПРАВЕДЛИВОСТ при всеобщи РАВЕНСТВО и СОЛИДАРНОСТ; другояче – тотална ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.
Анархизъм – учение за облика на анархичното общество и пътищата за постигането му.
Анархист – човек, който възприема АНАРХИЗМА като част от личния си мироглед и действа според силите си за реализиране на АНАРХИЯТА.
Агитация и Пропаганда – общо: просветна дейност за убеждаване на хората в правилността на една или друга идея, която да предизвиква определено действие и поведение у агитираните; АГИТАЦИЯТА е просвета „навън“, докато ПРОПАГАНДАТА (при все несправедливо наложеният негативен оттенък на термина) също така играе ролята и на самоучител на агитаторите, мотивира в тях убеденост да убеждават и умение да го вършат.
Този Речник е пример за ПРОПАГАНДЕН материал.
В разбиранията на АНАРХИСТИТЕ просветната дейност не бива да влиза в противоречие с истината, независимо какви моментни „изгоди“ би донесла подобна измама – правдата, каквато е, представлява най-силното оръжие в КОНКУРЕНЦИЯТА на идеите.
Бюрокрация – рязко обособена от останалото население прослойка държавни или частни служители, пряко натоварени да налагат разпоредбите на правителството или директорския борд на населението или персонала на дадена компания. БЮРОКРАЦИЯТА е основната част на държавния апарат (инструмент за упражняване на ВЛАСТ), използва определени ПРИВИЛЕГИИ и преди всичко защитава собствените си съсловни интереси, след това тези на началството, а ако остане време – извършва и услуги на гражданите и персонала, които декларира като смисъл на своето съществуване. БЮРОКРАЦИЯТА е генератор на КОРУПЦИЯ. Формално подчинена на ПОЛИТИЦИТЕ, тя ги кара да се съобразяват с нейния комфорт, за да функционира в замяна като лоялен агент на централната ВЛАСТ.
Власт – право и възможност на една група хора да натрапват волята си над мнозинството други хора. ВЛАСТТА винаги се оправдава, че „служи“ на подвластните, но в действителност служи само на себе си. Използва ПРИНУДА, гарантирана със заплаха от НАСИЛИЕ, което оправдава чрез съответните ЗАКОНИ. Различаваме ВЛАСТ политическа, икономическа, идеологическа и други подвидове като репресивна, съдебна и т. н.
Граници – очертават територии, от обитаващото население на които ПРАВИТЕЛСТВОТО събира ДАНЪЦИ и над което упражнява ВЛАСТ. Населението е задължено да ги смята за свещени и неприкосновени. Рядко съвпадат с разположението на културните общности, разделят народи, затрудняват рационално инфраструктурно и друго развитие. Следствие са от военни действия или междуправителствени сделки без допитване до населението. ГРАНИЦИТЕ не спират проблемите, например екологичните. В условия на АНАРХИЯ няма да съществуват.
Държава – форма на обуздаване на ОБЩЕСТВОТО за защита на имотните КЛАСИ от претенциите на онеправданите маси. Състои се от БЮРОКРАТИЧЕН апарат, репресивни органи и ПОЛИТИЧЕСКО ръководство, тясно свързано с БОГАТИТЕ класи. В идеологии като ФАШИЗЪМ и МАРКСИЗЪМ играе практически РЕЛИГИОЗНАТА роля на абсолютна ценност, поради което представя себе си като „ОТЕЧЕСТВО“ или „РОДИНА“, налага езикови норми, в които е синоним на СТРАНА, а дори и НАРОД и ОБЩЕСТВО, с което подвежда ПОДАНИЦИТЕ си да ѝ се подчиняват без пряка ПРИНУДА. Погрешно се смята, че за АНАРХИЗМА (който означава липса на всякакъв вид ВЛАСТ) е единствен враг, подлежащ на ликвидиране като практика.
Затвор – институция, задължителна съставна част на репресивната СИСТЕМА на ДЪРЖАВАТА. Чрез СТРАХ от лишаване от СВОБОДА държи ГРАЖДАНИТЕ в зададени от ЗАКОНА рамки на поведение. Деклариран като средство за превъзпитание, реално е избирателно отмъщение за определена категория постъпки, развъдник на ПРЕСТЪПНОСТ и източник на доходи на обслужващата заведението БЮРОКРАЦИЯ чрез КОРУПЦИЯ. В условия на АНАРХИЧНО общество е излишно и вредно явление, несъвместимо с основния принцип на АНАРХИЗМА (СВОБОДАТА на всяка ЛИЧНОСТ).
Комунизъм – безкласов и бездържавен социално-икономически строй, в който трайно и пълноценно е реализиран основният принцип „от всекиго според способностите, всекиму според потребностите“; смята се за развитие на СОЦИАЛИЗМА. Без да е забележимо разработен като теория в МАРКСИЗМА, нито прилаган на практика от съответните ПАРТИИ, КОМУНИЗМЪТ е злоупотребен като демагогема от същите, вследствие на което е силно и незаслужено омаскарен. Последователното АНАРХИЧНО общество в същото време е и КОМУНИСТИЧЕСКО – дотолкова, доколкото в него се прилага основният принцип.
Правителство – заговор срещу свободата на човечеството, акционерно дружество на лентяи и готованковци. Т. нар. изпълнителна ВЛАСТ, част от оперативното ПОЛИТИЧЕСКО ръководство на ДЪРЖАВАТА. Обслужва интересите на управляващите ПАРТИИ, събира и харчи ДАНЪЦИТЕ, изземвани от населението, прилага ЗАКОНИТЕ и репресира нарушителите със съдействието на СЪДА. При всеки удобен случай се кълне във вярност към НАРОДА, извършвайки перманентно предателство срещу същия. При АНАРХИЯ няма да съществува под никаква форма.
