ОТЦЕПЕНОТО КРАЛСТВО

печат

Референдумът на британците

Прости сметки дори без калкулатор показват, че за напускане на ЕС са гласували 37 души от всеки 100 избиратели (по-точно 75 от всеки 200), докато за оставане се обявяват 35. Около 27 британци от всяка стотица не са се произнесли по различни причини.
Въпросът в тази статия не е за качеството на Евросъюза – за анархистите няма съмнение, че във вида си на бюрократичен правителствено-корпоративен картел Европа не бива да съществува. Не е и за мотивите на британците да гласуват така или иначе – очевидно е, че вотът е разцепил обществото на практически две равни части, при това не по друг признак, освен личното усещане за полза (материална). Който имал непосредствена изгода от членуването, той е гласувал за оставане. Който е бил ощетен – обратно. Има мегдан за разсъждения, но в друга насока, различна от тази, която ми се струва важна.
Все пак, за да няма недомлъвки, не виждам нищо лошо в това ЕС да бъде разтърсен, а Великобритания да се разпадне – отдавна ѝ е време. Рухването на всеки повече или по-малко потиснически режим отваря възможности за радикална промяна, макар и да не липсва риск от свличане в по-дълбока тирания – разбира се, ако „субективният фактор“ е прекалено обременен от предразсъдъците на старото и слабо си представя нещо наистина добро, справедливо и свободно, рязко различно от привичното бунищено битие – ако не е представител на привилегированите слоеве, за които съществуващото положение по принцип е повече от добро и по-добро физически не се среща в природата.
Но статията ми е за друго – за референдума, за резултатите и защо те предизвикаха такава драма.
Прекият отговор гласи: драмата, да не кажа извращението е там, че конят-вихрогон на пряката демокрация е впрегнат в кривата, тежка и поначало сбъркана (нарочно, с точна цел) каруца на представителната „демокрация“.
Още по-дълбоко – пряката демокрация в условия на материално неравенство, на капитализъм, колкото и „очовечен“ (според апологетите му подобно ашладисване е възможно, но пък за 400 години така и не се е получило – защо ли?) да е капитализмът, Е МИСИЯ АБСУРДНА. Можем безчет пъти да делим примерно 12 на 2 и все ще получаваме 6, защото само в италианската шега такова делене дава резултат VІІ. „Народният“ капитализъм все го няма и няма, а дори и не дава признаци за пристигане – също както „комунизъма“ не бързаше да допуфти на Централната гара на „социализъма“. Защо? Защото „социализъма“ беше банален държавен капитализъм, за който бе противоестествено да се стреми към общество на всеобщо ФАКТИЧЕСКО равенство, свобода и самоуправление. Така и частният капитализъм може до края на света да лъже за себе си, че е най-доброто възможно нещо – остава си пак строй на потисничество, на прееби-другарче, даже надянал одеждите на „демокрацията“.
Прощавайте, но що за „демокрация“ постулира такъв връх на „здравия смисъл“ като правото на 37 души да определят живота на всичките 100? Както и обратното – откъде-накъде стоте ще се водят по акъла на 35-тимата?
Ааа, не! – ще рекат „демократите“ – РЕФЕРЕНДУМЪТ се е ПРОИЗНЕСЪЛ!
Какво именно е произнесъл?

Според българските политици – парламентарни властващи, парламентарни опозиционни, извънпарламентарни властолюбиви, извънпарламентарни наточени те да властват „по друг начин“ и прочее паплач – референдумите били „лошо решение“, защото „не можело неподготвеният народ да се изказва по толкова важни въпроси“.
А по какви да се произнася? По маловажни? Че то така си е в момента – сърбаме надробената попара от „подготвените“ – с очевадни катастрофални резултати. Само дето режим с характеристиката „управляват КОМПЕТЕНТНИТЕ“ се нарича ОЛИГАРХИЯ, тоест и формално не покрива критериите на „представителната демокрация“. Представително избраните „компетентни“ задници ни натикват в мечи гъз, почти буквално, с всяко свое „национално отговорно“ действие, да не говорим пък за (обичайните) безотговорни им действия (от въпросите на енергетиката до здравния геноцид на населението).
Сред претендентите за „първенци на обществото“ наблюдаваме трогателно единодушие (например между функционери на БСП и крайни „националисти“): народът е ПРОСТ и МЪРЗЕЛИВ. Референдумите не са за него.

Не знам как е на читателите, но на мен туй ми мяза на малоумна фатмашка реплика: докато не се научиш да караш колело, няма да се качваш на него!
Смазващо ясният факт, че без практикуване на пряката демокрация е НЕВЪЗМОЖНО хората да се научат да я използват и живеят, някак „естествено“ отива по дяволите.
Трагичното е, че самите „обикновени хора“ масово се съгласяват с тази въпиеща глупост и, подигравайки се на простаците политици, приемат тяхното превъзходство над себе си.
„Демократите“ не спират да възразяват, че „ако би имало референдум“, ще настъпят ужасии и нелепости, пред които Брекзит ряпа да яде.
Разбира се, че ще настъпят. При всяка неправилна употреба на кой да е инструмент настъпват големи бели – счупени пръсти, откъснати ръце, крака, глави. Инструментът „референдум“ е по-опасен от бензинова резачка, когато се държи за веригата, тоест когато (нарочно) се употребява по предизвикващ злополуки начин. Критиците на пряката демокрация, тези измежду „представителните демократи“ (за диктатурофилите изобщо няма смисъл да разтягаме локуми, те са ясни като въшка на чело), преднамерено покриват с мъгла правилата за техника за безопасност, правят всичко възможно да изключват у публиката елементарната логика. Защото според тази логика референдумите в частност (далеч не единствените инструменти на пряката демокрация) и пряката демокрация изобщо НЕ РАБОТЯТ, не са предназначени да работят НА ЕДРО, накуп.

Пряката демокрация дава социално нужните резултати, когато се прилага ДИФЕРЕНЦИРАНО. С други думи – ФЕДЕРАТИВНО.
Това значи, че отделните териториални общности следват единствено своя избор, без да се съобразяват с мнението на съседни и по-отдалечени райони. Също както е нелепо да караме гражданите от един Ямбол да избират кмет според резултатите от изборите в Благоевград, така е нелепо и да караме ВСИЧКИ британци да излязат или да останат в ЕС заради желанието на една трета от цялото население, и то сумирано механично, без оглед, че в Северна Ирландия, Шотландия и Лондон настроенията са съвсем обратни.
Следователно, не референдумите, не пряката демокрация „дава дефект“ – дефект ще дава и всяка шевна машина, ако я насилвате да работи като принтер – дефектът е в системата на днешната капиталистическа псевдодемокрация, дефектът е в самия капитализъм – дефектът е в СИСТЕМАТА. Нека не се подлъгваме, че Системата се държи като идиот, който упорито кара шевната машина да му прави разпечатки – но дори и така да беше, е редно да отстраним идиота. Системата СЕ ПРЕСТРУВА на идиот, за да накара подчиненото ѝ население (все повече свикващо с етикета „мат’рял“) да постъпва идиотски – защото в противен случай Системата (политическите партии, корпоративната и държавната бюрокрация, периферията от мафиотски и други силови, включително униформени групировки, цялата паразитираща върху обществото сган) просто ще пукне като вампир всред обожаващи чесъна люде.
Ами да пукне.
А междувременно, дали ЕС, дали Великобритания ще се пропукат – все е за добро, защото предоставя шанс.
Дано отново не го профукаме, както са профукани 1791, 1848, 1871, 1917, 1936, 1956, 1968, 1989.

Шаркан

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *