До Чикагската школа и назад

печат

Кой, как и защо продава неолиберализъм
в българските университети

Българско либертарианско общество, или накратко БЛО е създадено през 2012 г. под името Либертариански клуб в УНСС. Скоро след това се появяват клонове в СУ, ИУ Варна, Американския университет в Благоевград, в Габрово, Пловдив и Русе. Целта на организацията е пропаганда на консервативни икономически политики сред студентите чрез организиране на кампании, лекции, дискусии, участие в младежки форуми, конференции и пр. Позициите на БЛО най-общо могат да бъдат характеризирани като крайно десни, пропазарни, авторитарни, крайно индивидуалистки, антидемократични, антиекологични, антисоциални, антифеминистки, а нерядко и расистки и ксенофобски. Членовете на БЛО варират от десни консерватори през монархисти до привърженици на Пиночет и крайно дясната диктатура.

Кой създава такава организация в България?

БЛО е създадена като част от SFL (Студенти за свобода), основана през 2007-2008 г. в САЩ от студенти, членуващи в Институт за хуманитарни изследвания, съкратено IHS. Този институт е едно от пипалата на огромния неправителствен октопод, изграден през последните няколко десетилетия от братята Чарлс и Дейвид Кох – едни от най-богатите хора в света, шефове на огромния петролен конгломерат Кох, основан от тейко им, започнал своя възход в петролния бизнес като строител на първите рафинерии на Сталин и Хитлер. charles_koch_david_koch
В наскоро излязлата книга Тъмни пари: скритата история на милиардерите зад възхода на радикалната десница на известната журналистка Джейн Майър от Ню Йоркър е разкрита с потресаващи подробности операцията, с която шепа американски милиардери успяват на практика да овладеят изцяло политическия процес в САЩ и да прокарват и до ден днешен всичко, което им скимне, независимо от това кой търка креслата в Белия дом, Конгреса или Върховния съд. За осемте години царуване на уж непоносимо левия за тях Обама те учетворяват авоарите си.

Днес Кох Индъстрис е не само сред най-големите мултинационални корпорации, но и сред най-големите замърсители на околната среда и носител на незавидния рекорд за най-тежко обезщетение за престъпна небрежност – 296 милиона долара за гръмнал газопровод, убил две деца, тръгнали с колата до къщата на съседа да съобщят за силния мирис на газ, защото вкъщи нямали телефон.

Идеите, разпространявани от династията Кох, чрез нейната мрежа от институти и НПО са не по-малко пагубни. Кампаниите им през годините включват атаки срещу публичното образование, социалните помощи, финансиране на учени, отричащи предизвиканите от индустриалното замърсяване климатични промени.

Kochtopus

Реалният размер на парите, инвестирани за влияние от братята и техните събратя милиардери от „мрежата“ не може да се изчисли, тъй като те създават стотици НПО с мъгляви наименования и още по-мъгляви „каузи“, които постоянно прехвърлят неподлежащи на деклариране суми помежду си, докато реалните им източници станат неоткриваеми. Въпреки милионите, наливани в студентски организации, НПО и спонсорирани катедри в университетите, консервативните идеи на т. нар. „либертарианство“ не успяват да спечелят сърцата на младите. На конференцията на IHS през 2008 г. (когато е създадена SFL – организацията майка на БЛО) присъстват едва 40 студенти. Въпреки че с времето (и парите) конференциите увеличават своята посещаемост, те остават маргинални в студентските среди в САЩ, което кара семейство Кох да обърнат поглед навън. В годините след 2010 г. „либертариански“ организации са създадени в Южна Америка, Африка и… България. Това е началото на Българско либертарианско общество, което въоръжено с пари, литература и ноу-хау от американската мрежа на Кох започва активна дейност у нас.

Какво представлява организацията?

join-bloБЛО е йерархична организация, управлявана от председател и борд на директорите, които взимат всички решения в рамките на организацията – нещо типично за този род животни, които смятат, че всичко правителствено, неправителствено и изобщо цялото общество трябва да се управлява като корпорация. Един човек – един глас за тях е комунизъм, правоверната формула е една акция – един глас, както си му е редът. За 30 лева получавате членска карта и право на участие в събранието на организацията веднъж годишно. За 60 лева получавате възможност да участвате в борда на директорите, а за 100 лева – възможност за среща с донорите на организацията (като ВИП-билет с автограф и млясване зад кулисите с актуалния чалга кумир след концерта).

Защо се наричат „либертарианци“?

„Либертарианството“ отскоро се пробутва като импониращо на масовия потребител търговско наименование на пещерния егоистичен капитализъм. Подобно на болшевиките, присвоили „комунизма“ като подсладител за отровната си полицейщина, крайнодесните капитализатори свиват „либертарианството“ от левите, антиавторитарни среди, които го използват още от 19 век, заедно с голяма част от реториката и символиката на антиавторитарното ляво. Терминологичният кретенизъм кулминира в дървения камък „анархокапитализъм“. Анархокапиталистите вземат традиционния анархистки флаг, като променят червения цвят с жълт. Често използват в своята пропаганда и символа на анархизма (главно А в кръг).

Въпреки афишираните за парлама исторически и философски корени, дясното „либертарианство“ е по-скоро маркетингов продукт. Неговата теория и практика представлява обвиване на отдавна вмирисани консервативни идеи и политики в дизайнерски амбалаж и тяхното активно пласиране от платени философи, платени активисти и дори музиканти и артисти, служители в спонсорирани от едрия бизнес институти и мозъчни тръстове.

Как БЛО разпространява неолибералната доктрина?

Освен привлекателния външен вид, заимстван от противоположния лагер, десните „либертарианци“ са принудени да използват и част от тактиката и каузите на левите. Докато крайният индивидуализъм, комерсиалният начин на мислене и пазарните отношения, превърнати в ерзац култура, виреят добре в определени обществени сегменти – например в така наречените „чалга среди“ в България (и техните събратя на концертите с много каубойски шапки в САЩ), – те изискват доста по-“инвазивна“ операция, за да проникнат сред студентите и изобщо младите хора извън тази рамка. За целта активистите на БЛО, както и техните менторски организации в САЩ, хвърлят големи усилия и средства в самореклама чрез участие в популярни сред младите каузи – например декриминализиране на марихуаната. Те полират техния имидж на младежка организация, лансират ги като „борци за свобода“, а в същото време са достатъчно безобидни, за да не засегнат интересите на държавата и на частните им спонсори и ментори.

Освен в университетите, интересите на БЛО са насочени и към алтернативното и субкултурно обществено пространство. През последните години на комерсиализация на Беглика Фест той неизменно е атакуван от неолибералите от БЛО, които изнасят лекции на фестивала. Същата съдба сполетя и фестивала Broken Balkanz.

Друга хватка е антидържавната идеология. Техните статии и изказвания изобилстват от жлъч срещу държавата – предимно повърхностна критика на някои нейни инструменти. За да поддържат „антисистемния“ си имидж, те отново прибягват до кражба от левите антиавторитарни среди, лансирайки тези като „държавата е насилие“ и „данъците са кражба“. При малко по-внимателен прочит на техните позиции става ясно, че те нямат нищо против кражбата и насилието, стига да са извършвани от порядъчните „корпоративни граждани“, а държавата е особено полезна като гарант за същото. Неолибералите нямат нищо против най-насилническите държавни проявления като полицията и армията, дори напротив. За да бъдем точни, исторически тази идея на неолибералите претърпява известна еволюция. Докато първите десни „либертарианци“ от началото на 20 век се придържат към твърди етатистки позиции, що се отнася до репресивния апарат, техните съвременни наследници започват да развиват теории за приватизацията му. В писанията откриваме плановете на спонсорите им за създаването на частни полиции и частни армии, които да изземат ролята на държавните такива. Тези планове вече се реализират повсеместно с набъбването на многомилиардния отрасъл на частните армии, затвори и разузнавателни агенции, почти 100% финансирани от държавата, за която са и удобен „бушон“, ако някъде „изтече“ нещо за нечовешките експерименти със затворниците, предоставени за експлоатация на частни корпорации, например.

Защо го правят?

След всичко изписано дотук някои ще се запитат „кой изобщо би членувал в подобна организация?“ Желаещи не липсват, защото търговията със съвест е доходоносен бизнес – пряко финансиране, множество стипендии, стажове и менторски програми за техните членове. За млади юпита от студентските среди, каквито са повечето членове на БЛО, те осигуряват възможност за стабилен доход, полезни контакти с едри бизнесмени, а нерядко и примамливи служби в техните корпорации.

Добра илюстрация на комфортната среда в сферата на НПО активизма ни дава биографията на председателя на Българско либертарианско общество – Стоян Панчев. От 2011 г. до днес неговият професионален опит се изчерпва с участието му в различни НПО, разпространяващи неолиберални политики в България. Няма данни дали някога изобщо е работил каквото и да било. Въпреки това е чест гост-анализатор в медиите по теми като трудовото законодателство, пенсионното осигуряване, бизнес средата и пр.

Подобна картинка наблюдаваме и сред други членове на организацията. Някои от тях действително се надяват, че с послушание и всеотдайност за каузата на богатите един ден ще се наредят сред тях. В същото време, за голяма част от младите хора в България е трудно да идентифицират неолибералната пропаганда, продавана от организации като БЛО, поради широкоразпространената аполитичност и дълбокото неразбиране на икономическия експеримент прилаган в България през последните 26 години.

Никола Петканов


Първоначална публикация от 26 Май 2016 в „Живот след капитализма“

2 коментара

  • фан српске музике

    Аз имам една теория, че (прегръщането от мнозина на) извращението „анархо-капитализъм“ е израз на вътрешно-класова борба. Бедните момчета, с амбиции и нищо друго, недолюбват едрите капиталистически тузове, които обират каймака, обикновено по същия начин както и Пеевски. (Да не забравяме, че „Атлас…“ е писана 1958 г., насред разцвета на държавно-монополистичния капитализъм.) И понеже друго освен капитализъм няма в главите им, биват обработени да вярват, че държавата е това, което им пречи да изместят онези и да станат самите те рокфелеровци. Гладна кокошка просо сънува…
    „Либертарианският“ офис планктон действително обвинява държавата за всевластието на корпорациите. Интересно как смятат да преборят това всевластие, при положение, че самите те са служители на същите тези корпорации, предполагам, с постване на цитати от Мизес във фейсбук 🙂 Горките не могат да зацепят, че господарите им са баш етатисти, понеже много добре разбират, че държавата много по-добре ще пази богатствата им, отколкото каквато и да е „анархо-капиталистическа“ утопия…
    Абе с една дума: „Няма друг Бог освен Айн Ранд, и Пиночет е нейният пророк!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *