САЩ: неписаната история

печат
wpid-untold-history-of_optРежисьорът Оливър Стоун и историкът Питър Кузник разкриват истината за американския империализъм

Трудно може да се каже дали Оливър Стоун е сред най-скандалните кинематографи в Холивуд, но със сигурност е сред най-отличените. Носител на три награди Оскар – за сценария на „Среднощен експрес“, режисурата на „Взвод“ и „Роден на четвърти юли“ и още десетки златни глобуси, сребърни мечки и пр., включително и два ордена от войната във Виетнам, където служи като 20-годишен младеж. Заедно с доцента по история от Американския университет във Вашингтон Питър Кузник, именитият сценарист и режисьор създава документалния телевизионен сериал „Неписаната история на Съединените щати“, който в момента се излъчва в САЩ, а през ноември излезе от печат и обемистият том със същото заглавие като „помагало“ за зрителите. На 750 богато илюстрирани страници с академично прецизна библиография Стоун и Кузник запознават читателя с множество истини за „Века на Америка“, които остават слабо известни и днес, когато, по думите на авторите, „завесата бавно се спуска над Американската империя“. В продължение на няколко броя ще публикуваме откъси от тази забележителна книга.

Из Увод: корените на империята: „войната е рекет“

…Защо нашата страна има военни бази във всяка част на земното кълбо – над хиляда на брой по някои данни? Защо Съединените щати харчат за своите въоръжени сили толкова, колкото всички останали страни взети заедно? Защо все още разполагат с хиляди ядрени оръжия, много от които в готовност да бъдат изстреляни моментално, при положение, че няма държава, която да представлява непосредствена заплаха? Защо разликата между бедни и богати е по-голяма в Съединените щати, отколкото във всяка друга развита страна, и защо Съединените щати са единствената развита нация без универсално здравеопазване?

Защо такъв малък брой хора – независимо дали цифрата е 300, 500 или 2000 – контролират повече богатства, отколкото най-бедните 3 милиарда души в света? Защо на едно нищожно малцинство от богати американци е позволено да упражнява такъв контрол върху вътрешната политика, външната политика и медиите на САЩ, докато влиянието и жизненият стандарт на огромните маси постоянно падат? Защо американците днес са подложени на такива нива на следене и намеса, потъпкване на гражданските права и нарушено право на личен живот от страна на държавата, които биха потресли основателите на САЩ и предишните поколения? Защо в Съединените щати има по-малък процент синдикално организирани работници, отколкото във всяка друга развита индустриална демокрация? Защо в нашата страна власт получават водените от лакомия и тесни лични интереси, а не носителите на такива общочовешки ценности като добрина, щедрост, състрадание, взаимопомощ и солидарност? И защо за огромното мнозинство от американците стана толкова трудно да си представят различно, да не кажем по-добро, бъдеще от очертаното от текущите политически инициативи и обществени ценности?

…Проблемът се утежнява от това, че американците постоянно отричат имперското минало на своята нация и начините, по които то формира днешната ѝ политика. Както отбелязва историкът Алфред Маккой, „за империите миналото е просто поредната чужда територия, която плаче да бъде устроена и даже измислена наново“.

…След изборите [президентските през 1900 г., по време на агресията на САЩ във Филипините – б. прев.] започват да циркулират сведения за зверствата, извършени от американската армия във Филипините, изпъстрени с потресаващи разкази за убийства, изнасилвания и прочулите се и напоследък изтезания с вода. През м. ноември, 1901 г. кореспондентът на в. Филаделфия Леджър в Манила пише:

„Днешната война не е безкръвна, фалшива, бутафорна схватка. Нашите войници безмилостно избиват мъже, жени, деца, арестанти и пленници, активни бунтовници и заподозрени – от десетгодишни момчета нагоре. Преобладава представата, че филипинецът сам по себе си не е нещо повече от куче,… чието място е на бунището. Нашите войници наливат солена вода в гърлата на мъже, за да „ги накарат да говорят“, взимат в плен хора, които се предават с вдигнати ръце, и час по-късно, без капка доказателство, че са бунтовници, ги изправят на перилата на моста и ги разстрелват един по един, за да паднат във водата и да плават за назидание на онези, които намерят разкъсаните им от куршуми трупове“.

Войник изпраща следния разказ на в. Омаха Уърлд-Хералд:

„Просваме ги по гръб, по един войник стъпил на всяка ръка и всеки крак, след това вкарваме тояга в устата им и изливаме една кофа вода в устата и носа. Ако продължат да се опъват, изливаме друга кофа. Надуват се като жаби. Казвам ви, това е ужасно мъчение“.

…През септември 1901 г. един двайсет и осемгодишен анархист, Леон Чолгош, застрелва президента Маккинли на Общоамериканското изложение в Бъфало. Негов познат анархист разказва как Чолгош се е възмущавал от „зверствата, извършени от американското правителство във Филипинските острови“. По ирония на съдбата атентатът довежда на власт още по-закоравял империалист – Теди Рузвелт.

…Защитата на все по-големите инвестиции на американските бизнесмени изисква постоянна военна намеса за поддържането на корумпирани диктатури и смазването на революционни движения. От 1900 до 1925 г. Съединените щати правят непрекъснати военни интервенции в Латинска Америка. Те пращат войски в Хондурас през 1903, 1907, 1911, 1912, 1919, 1924 и 1925 г.; в Куба през 1906, 1912 и 1917 г.; в Никарагуа през 1907, 1910 и 1912 г.; в Доминиканската република през 1903, 1914 и 1916 г.; в Хаити през 1914 г.; в Панама през 1908, 1912, 1918, 1921 и 1925 г.; в Мексико през 1914 г. и в Гватемала 1920 г. Единствената причина, поради която не се намесват и по-често, е, че в много случаи войските просто остават там и окупират страните продължително време: Никарагуа от 1912 до 1933 г., Хаити от 1914 до 1933 г., Доминиканската република от 1916 до 1924 г., Куба от 1917 до 1922 г. и Панама от 1918 до 1920 г. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *