Следизборните демагогеми или обзор на най-големите лъжи през последните дни

печат

Който не е гласувал, няма правото да мрънка!

Също толкова обосновано звучи и обратното: който е гласувал, той няма право да мрънка, защото е избрал от предложената му политическа стока една щайга персонажи и се е съгласил те да решават съдбата му.Като на всичко отгоре настоява и всички останали да се подчинят на неговия избор!

Турски вот! Етническа религиозна партия!

Кой е етническа и религиозна? ДПС? Ами Атака или ВМРО тогава какви са? Тъкмо националистите говорят повече за етнически права на “титулната нация” и за това колко било важно православието за “истинските българи”. Кой е чул новия доган на депесето да разправя подобни работи? Кой е видял далавераджиите, каквито са вождовете на ДПС, да влизат в джамия и да правят от това събитие?

(Че депесарските лидери са за бесило заради “възродителния процес” и ограбване на народа, това е отделен въпрос; но редом с тях ще увиснат и други партийни величия, включително от “патриотичните”, за съучастие в терора на Държавна сигурност над трудовите хора на страната ни)

Законът, срещу съществуването на който никой политик не рита, а само предявява претенции за формата му, ясно посочва, че гласуват ГРАЖДАНИ на дадена страна, без разлика от етноса си и всякакви други характеристики. И това е логично за демократичната идея. Никакви цензове не се вписват в РАВНОПРАВИЕТО (уви, само пред ЗАКОНА, и то чисто теоретично) на гражданите; нито образователен ценз – защото липсва реалната възможност да се изучи човек; нито имуществен, данъкоплатен или работозает – инак получаваме диктатура на богатите, каквато и без това съществува, но поне се мъчи да не се издаде; цензовете противоречат на демокрацията, в която иначе политиците и свято вярващите в тях избиратели се кълнат. Но! Има едно естествено ограничение, което приляга на демокрацията, даже и представителна да е тя, тоест кастрирана и хронично болна от лъжа. Това е ограничението по местоживеене: който не живее в страната (“и не плаща данъци” – ще добавят убедените в правото на държавата да стриже рекет от населението), не бива да натриса на живущите в страната какъвто и да е управник, защото лично и пряко не страда от маймунджулъците на управника.

За съжаление, представителните демократи не дружат с логиката, не дружат даже със собствените си лозунги, с които славят демокрацията. И не само по този въпрос.

Политиците да се държат като държавници!

Чиста глупост. Това са синоними. Политиците са кормчиите на държавата (капитаните обикновено стоят на сянка). Държавата е машината за управляване на обществото. Съставена е от бюрокрация. А гражданите пък са РЕСУРС на държавата. Гражданин според държавата означава “електорат” и “данъкоплатец”, нищо друго. Ни личност, ни нищо. Задължено към чиновниците и политиците лице е гражданинът. И то въпреки твърденията на държавата, че тя е САМО “слуга” на гражданите. Откога е правило слугата да е с повече права и да е по-богат от “господаря” си?

По същия начин капитализмът третира гражданина преди всичко като ПЛАТЕЖОСПОСОБЕН консуматор на стоки и услуги, а и като “работна ръка”, на която даже е отказан статута на “производител” (за такива се смятат собствениците, които карат работната сила да произвежда не онова, от което “силата” има житейска нужда, а което собственикът може да търгува), и която не се цени много, след като е по-изгодно дори мартениците, доматите и чушките да внася от чужбина. Който гражданин не е паралия да плаща и не е нает да бачка за жълти стотинки, жълти са винаги на фона на печалбата на собственика, който не гласува, той за държавата и бизнеса е ИЗЛИШЕН БАЛАСТ. Него го плюят, клеветят за “мързелив”, “лош матриял” и какъв ли не още.

Тъй че политиците така и така се държат като ДЪРЖАВНИЦИ. Навсякъде по света. Който мисли другояче, който си мечтае за утопична държавност, нека си изясни понятията, защото сигурно бленува за нещо различно от държава, но няма думи (и смелост) да го назове и РАЗБЕРЕ.

Избирателят ни задължава да се коалираме!

Една от най-наглите демагогеми, ако не и най-наглата. Ако “демократичните” партии наистина бяха верни на демокрацията, те предварително честно биха описали в програмата си с кого и при какви обстоятелства ще се коалират, така че избирателят да прецени, след като се е излъгал все пак да иде да гласува, да даде легитимност на професионални измамници. Но щом отсъства такава точка в предизборните обещания, депутатите би трябвало да поискат от избирателите си мандат за съгласие на коалиция. И, ако не получат такъв – нови избори.

Само че реалната система е друга: избраниците, веднъж овластени, престават да се съобразяват с електората си. Научно доказан факт: властта развращава. Партийците толкова са свикнали с това, че правят ошашавени муцуни при избирателна активност под 50%, все едно гръм от ясно небе е ударил. Догмата на представителната демокрация е, че веднъж дал (или продал, или му е изтръгнат със заплахи) гласа си, гражданинът става безгласна единица. Думата, правото и силата преминават в пухкавите, но здраво стискащи ръчета на политиците. Което е чиста диктатура. Със “задкулисия”, алтънфингърчета и други подобни мерзости. Затова анархистите казват, че буржоазната представителна демокрация е за боклука. Че тя би работила “нормално”, демек без нарушения, само ако всички са еднакво богати (но тогава за какво е държава?). Смешното е, и основно за това говори тази статия, че вътре в този боклук стават измами, лъскавата опаковка на политическата система крие воняща мръсотия, като отделните части на мръсотията се състезават коя от тях не смърди непоносимо, коя е „по-малкото зло“!

Затова и не е нужно да се чудят КАКВО КАЗВА ИЗБИРАТЕЛЯТ, който НЕ СЕ ЯВИ пред урните, за да ги напълни с документирано съгласие политиците на шиш да го въртят ако им скимне през следващите четири години. НЕГЛАСУВАЛИТЕ казаха съвсем ясно, че са ОТВРАТЕНИ и не желаят да легитимират властта на наличните партии от политическата сергия. Може би искат ДРУГИ партии? Ако искаха, щяха да гласуват, понеже ДРУГИ също има цяла камара и една количка отгоре. Но не гласуваха. НЕ ХАРЕСВАТ САМАТА СИСТЕМА повече от половината пълнолетни граждани на България – това е истината. Не я харесват и немалка част от гласувалите, но надеждите (или глупостта?) им още не са се стопили безвъзвратно.

Това нехаресване МОЖЕ БИ е окуражаващ момент. Но не е сигурно. Въпросът е не какво НЕ ХАРЕСВАШ, а КАКВО БИ ПРЕДПОЧЕЛ, както и дали БИ СЕ БОРИЛ ЗА ПРЕДПОЧИТАНОТО. Отново за съжаление, „протестният вот“ по-скоро говори за едно глухо и нямо озлобление. Хората знаят какво не искат, но не знаят какво да поискат (най-вече от себе си). Демагогията на властниците дълго се е разхождала като с танкови вериги по умовете им, поливала ги е с отровата на лъжата, набивала е черното да зовем бяло и обратно, даже когато то е сиво или другоцветно.

Това е положението.

И, за да не проточваме дългия списък пустословия, които се изричат през медиите с много важен и мъдър вид, завършваме с перлата на пропагандата от тези дни:

Резултатът от изборите 2014 ще съдейства за пречистване на политическата система у нас!

Нека прощават читателите, които в момента се хранят, докато преглеждат тази статия, или пък са си гнусливи поначало, но дори много старателно пречистена фъшкия си остава ЛАЙНО, нека и измито с парфюмиран перилен препарат.

Политическата система, която нарича себе си “демократична”, която поставя само два избора – дали държавата да регулира икономиката, или да се занимава само с полицейска работа и разтягане на дипломатически локуми, – и нарича тези два пътя “ляво” (социализъм) и “дясно”, е порочна в корена си. Тя не допуска гражданите нито да я контролират, нито да участват в управлението, нито да променят мястото си в социалната пирамида, тоест бедните остават бедни. Системата ражда (може би е уместно да речем “изсира”) купища закони, които образуват истински лабиринт на Минотавъра, в резултат на което всякакви действия, включително изпаряването на зле платени работници при “авария”, формално не биват определяни като престъпления. Моралните оценки системата не ги брои.

Системата преди всичко се стреми да замаже простата истина, че всичко, което тя предлага като “опции”, не изпълва света от край до край. Има и други изходи, други възможности – например опцията СИСТЕМАТА ДА Я НЯМА. И ако я няма, човечеството не ще измре, както ни плашат служителите на системата. Стотици векове е живяло без нея, но с появата й е почнало да понася единствено повече страдания. По-скоро ако продължи да я има, хората ще ги няма. И рискът да изчезнем е същият, както във взривоопасен цех на някой горни лом – просто е въпрос на време да се случи.

Хасан Девринджи

Остави коментар

  • Илюстрация на нравите на политическите лидери:
    най-кресливите и „пламенни“ персонажи на политическата ни фауна, Бареков и Джамбазки, предпочетоха евродепутатството, вместо да останат да „служат на родината и народа“ на място, където ги избра този народ. Поне да бяха питали избирателите си дали са съгласни…?
    Действията на тия двамата са повече от прозрачни: на първо място, избягват политическия риск и отговорност за властта от неопределеността на ситуацията в България; на второ, гарантират си депутатство за твърд срок, няма да паднат заедно с нестабилния сегашен български парламент; и най-сладкото – значително по-сочните еврозаплати.
    Каквото и да говорят в свое оправдание, други мотиви нямат.
    И това са типичните реакции на политическата класа. Просто тия двамцата имат късмета да се шмугнат на завет. И пак да вряскат, за да имитират загриженост за народа. Системата на държавността ги е създала такива, им подобни и ще създава занапред, докато същата система съществува.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *