Спонтанност и неорганизираност

печат
От двете страни на днешните барикади чувам… тю, за какви БАРИКАДИ приказвам и аз! На барикада се лее кръв, а не бира, хвърчат куршуми, а не само храчки! Как да е, та по ЛИНИИТЕ на противопоставяне на протести и контрапротести честичко чувам следните декларации: Ние не сме организирани, ние сме излезли спонтанно!
Ама хора, недейте така. Неорганизираността не е нещо, с което човек да се хвали по мегдани и жълти плочки. Спонтанно – туй ще рече „непремислено„. Спонтанно можеш да намигнеш на непозната хубавица. Но щом си тръгнал да променяш света около себе си, тук се иска здраво мислене какво и как да бъде различно.
Неорганизирано – туй ще рече „предизвестен провал„, понеже насреща, не по площадите, а в тежките лъскави сгради, са нащрек добре организирани сили, нека и малобройни, но с огромни богатства и хронично дебелоочие. Сблъсък между организирани и неорганизирани, между безредно разпилени и стегнати в строй, въоръжени както буквално, така и преносно, завършва винаги по един и същ начин – абе вие филмите с Гойко Митич не сте ли ги гледали?!
Спонтанни и неорганизирани – туй ще рече ТЪЛПА, а не осъзнато общество. Значи, че всеки сладкодумец може да дърпа за емоциите като конци на кукла. Тълпата не мисли, тя реагира, лесно се лъже. Щом и от двете стани на „барикадата“ викат че искат ДЪРЖАВАТА ДА СЕ ОПРАВИ, значи наистина, човек в навалица не мисли, защото ако помисли, ще види, че ДЪРЖАВАТА си е ДОБРЕ, ама НАРОДЪТ Е ЗЛЕ, от което може и да се досети, че „държава“ и „народ“ и „страна“ и „родина“ НЕ СА ЕДНО И СЪЩО. Но, докато е частичка от тълпата, умът не разделя тези понятия. Лошото е, че и насетне, връщайки си усещането за самостоятелна личност, не всеки човек отхвърля натрапените заблуди да възприема черното за бяло и да си вярва до самозабрава, че е точно така и никак другояче.
От друга страна, не всякаква организираност е повод за гордо надуване на гърди и бузи. Ето ги юнаците от КНСБ – изкараха в ЕДИНЕН СТРОЙ работници и администратори. Леле какво мило ЕДИНСТВО! Бива такова само по общите банкети на предприятието, дето май вече не се правят за ВСИЧКИ, от чистача до началника на „Личен състав“ и изпълнителния директор. По Живково време спретваха такива: вижте класовия мир при социализЪма! И при Мусолини са провеждали подобни: вижте единство на нацията! Хубаво, ама извън кьорсофрата, работникът и администраторът (еле пък работодателят!) НЯМАТ общи интереси. Натоварени са различно, условията на труд за различи, заплатите им са различни, целите в „общото предприятие“ са различни. Да ги събереш в единна организация е противоестествено. Сбирането в случая е с друга цел: лишаване онеправданите от спонтанност. Защото организираните хора МОГАТ да си позволят да са спонтанни, понеже в организацията вече са премислили защо са заедно и какво искат да постигнат. И когато ги притискат – СПОНТАННАТА РЕАКЦИЯ е реакция на СЪПРОТИВА. Борба за права, които не се дават, но се вземат. Точно това формации като КНСБ не искат да става, понеже ще наруши рахатлъка на синдикалните лидери да изпълняват ролята на безкрайни преговарящи с министерства и работодатели. Досущ адвокат, който проточва делото, за да смуче по-дълго хоронари за услугите си, понеже реши ли проблема, остава без никакъв поминък.
Поука: мислете какво правите и правете каквото мислите, не давайте друг да мисли вместо вас и да ви кара да му вършите черната работа. А за да не се дадете – самоорганизирайте се. Така спонтанните ви пориви няма да ви отведат в лъжлива посока, но пък ще ви предпазят от насадения страх да действате в свой (осъзнат) интерес.

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.