Токов удар

печат
Отново предстои поскъпване на тока. Едно от основните оправдания, като изключим вечната песен, че “така било в Европа”, е покриването на разходите за т.нар. “зелена енергия”.

Звучи убедително, нали? Глупости!

Погледнете си сметките, хора! Поне от края на миналата година в тях фигурира “добавка за зелена енергия”, която възлиза на близо 5% от консумираните от домакинството ви киловатчасове електричество. С други думи, въпросните разходи вече се покриват.

Ето с какво ви натоварват за всеки 10 лева изгорен ток при дневна тарифа от 0,08003 лв./кВтч и 0,03602 лв./кВтч нощна:

10,00 — консумация (по данни от електромера)
0,48 — зелена енергия
1,52 — пренос по електропреносната мрежа
1,40 — достъп до електропреносната мрежа
0,35 — високоефективно комбинирано производство
0,88 — достъп до разпределителната мрежа
5,52 — пренос по разпределителната мрежа
2,00 — ДДС

Излиза, че когато сте използвали електричество за 10 хартийки, “гарантирани” от Народната (държавната) банка, вие дължите още 10 лева и 15 стотинки, плюс още 2 лева ДДС (основната захранка на националния бюджет). Дължите ги за чудати услуги като “високоефективно комбинирано производство” (а нали високоефективните неща с това са високоефективни, че би трябвало да са евтини?), като веднъж достъп до преносната мрежа, после достъп до разпределителната мрежа, а след това имате още пренос през преносната мрежа и пренос през разпределителната. И най-последната е стряскащо голяма, повече от 50% спрямо основната консумация.

Лично аз не разбирам разликата между преносна и разпределителна мрежа, може би някой специалист ще ми го обясни? По различни жици ли тече този пусти ток?

Друг “интересен” момент в проектите за поскъпване е увеличаване на нощната тарифа. Съвсем безсрамно е посочен мотивът – хората да не се топлят през зимата на ток, а да ползват парно… Чакайте малко, господа регулатори! Държавната комисия лобира, увеличавайки изгодите на един монополист, за да принуди хората да ползват “услугите” на друг, покрай когото непрекъснато избухват скандали с нереални сметки?

Електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕОН и коя беше другата мафиотска абревиатура, също не се свенят да надписват сметки. И заедно с “Топлофикация” се заканват да си вземат дължимите суми по съдебен ред. Знаем, че „Топлофикация“ веднъж взема пари за подадена топлоенергия, след което иска пак да я продаде на онези домакинства, които нямат радиатори. Тоест иска пари и за топлинните загуби, за които вече й е платено.

Не разбирам защо все още се търпи подобно нахалство.

Но да оставим този въпрос настрана. Явно доста граждани страдат от илюзията, че с оплаквания към държавата ще решат проблема. Нека продължават да се заблуждават, въпреки че е очевидно – държавата е съучастник в този грабеж.

Помислете, сънародници, над друго. В страната ни има свръхпроизводство на ток. Когато разполагаш с  достатъчно енергия, даже не в излишък, а просто достатъчно, тогава обикновено се съживява производство, добив, рециклиране. При излишък цените на енергията падат, което стимулира икономиката. Има ли такова нещо у нас? Не. Големите индустриални предприятия не работят. Електрическият транспорт е намален като брой на мобилни единици, разписанието е разредено. Освен това, локомотиви, тролейбуси и трамваи, ползвайки електрически двигатели, когато се движат по надолнище, генерират ток и го връщат обратно в мрежата. Това е свойството на всички електрически машини – да функционират в режим на консуматор и в режим на генератор, пише го в учебниците по електротехника. Впрочем, както споделят железничари машинисти, връщане на ток в мрежата у нас не се практикувало. Технически проблем? Не. Нямало норматив, според който това да става. Което пак потвърждава факта, че в България се произвежда повече ток от нужното за задоволяване на потребностите ни. И затова се пилее с широка ръка. Преди “демокрацията” също се харчеше много ток на единица продукция. Сега, в условията на “демокрация” (всъщност – обикновен капитализъм, докато предишният режим беше партийно-държавен капитализъм) наблюдаваме същото разточителство. Защо?

Ами да се продаде в чужбина? Основен купувач едно време беше Турция, но сега там са пред пускане атомни централи, имат нови ТЕЦ-ове, нови ВЕЦ-ове. Не им е нужен нашият ток. Гърция? Имат си. Сърбия? Имат си. Румъния? И те си имат. Но дори да се продаде, кой ще прибира парите? Вие? Аз? Комшията ви? Гладните? Бедните? Ядец! Пак в бюджета над който гражданите нямат контрол, ама никакъв нямат!

Тогава защо ни трябва да строим нови мощности като АЕЦ „Белене“, на всичко отгоре централизирани инфраструктурно? При положение, че съществува алтернатива? И защо големците вдигат цените на енергия, която прахосват?

Защото капиталистическата икономика преследва други цели. Защото властта се нуждае от повече лостове и механизми за контрол над населението. Винаги и навсякъде. Даже в “нормалните” страни държавата и бизнесът постъпват точно по същия начин. Ако беше другояче, никъде по света нямаше да виждаме и чуваме за протести, за стачки, за вълнения, че и бунтове – тъкмо в уж най-благополучните части на планетата ни.

Добре де, и какво ни остава?

Мислете.

Има един начин – спрете да плащате. Всички. Заедно с техници и инкасатори. Ако сте от последните – не прекъсвайте тока на длъжниците. Пратете шефовете си да вършат мръсната работа, защо те все си бършат ръцете с вас? Може би ви дават привилегии да ползвате ток по специална тарифа? Толкова ли сте евтини? Мислите ли, че можете да оцелявате поединично?

Ако можехте, никога нямаше да ни стъпят на врата по този начин.

Васил Арапов

Остави коментар

  • Славянка Мундрова

    Пионките, работещи в споменатите монополисти, също са подложени на рекет. Например ако си служител в някоя топлофикация, си длъжен да си платиш сметката за парно едва ли не в момента, когато ти я пуснат в пощенската кутия. Ако се забавиш, направо ти я удържат от заплатата. Чувала съм от потърпевши, че са вземали заеми, за да си платят сметките за парното. Принудени са били да направят така точно защото работят в такъв монополист.
    Няма да го коментирам.

  • фотоволтаичните и вятърни генератори се изплащат за 15-20 години, пък гаранцията и работният им цилкъл е 5-7 години. много европейски компании построиха такива централи за да получават месечни приходи от националните бюджети, използвайки европейските директиви. това е европейска форма на пирамида и загубите се плащат от населението без то да разбира основния принцип.

  • следователно, не е нужно да предприемаме „свещени походи“ срещу монополистите – достатъчно е да насърчим и подкрепим служителите им, които имат вече не зъб, а бивници срещу началниците си…

  • верно, че продавахме ток на Турция, сега тя строи като изоглавено тецове и АЕЦ-и. Въпросът е какво правим, след като изтече след три-четири години експлоатационния срок на всички реактори от Козлодуй, 50% от тока в България идва от тях? Какво правим тогава????- Що да купуваме ток от Турция или от друга страна, при положение, че можем да построим Белене.

  • ддт, май не сте прочели нито статията, нито линка в нея.
    Предлагате удължаването на една инфраструктурна (централизирана), а оттам и социална, политическа и стопанска агония.

  • morkov,
    извинявай, постът ти не се появи веднага заради технически проблеми със сайта.

    всъщност, чисто технически, слънчеви генератори биха били ефективни, ако се правеха като уредба от рефлектор със стирлингов двигател във фокуса.
    Ветрогенератори има хубави модели с вертикална ос и хеликоидално извити перки.
    Проблемът е съхранението на енергията. Електрическите акумулатори „не държат“ трайно.

    но въпреки това, не техническите задачи са спънката, а социалния модел, когото те обслужват.
    Затова, според мен, енергийните проблеми нямат адекватно решение в рамките на държавността и капитализма – в това число и проблемите на ядрените установки (в къито пак могат да се приложат двигателите на Робърт Стърлинг – при това без разлика какъв изотоп се използва).

  • аз не знам какви са печалбите от продажбата на наш ток в чужбина и в чий джоб отиват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.