Властта на закона

печат
Върховенството на закона (англосаксонски термин) е доктрина, според която никой не е по-висок от закона, всички са равни пред закона и никой не бива да бъде наказван за друго, освен за нарушение на закона и според установен от закона ред.

Доктрината има две версии – формална и „съдържателна“. Формалната трактовка не се интересува доколко етични и справедливи са нормативните актове. Съдържателните модели държат законите да бъдат съобразени с фундаментални човешки права, с неписаните правила на морала и разбиранията за справедливост.

Формалната трактовка е рай за юристите и същински ад за всички останали – жертвоприношение на живота в името на сухи букви и параграфи, но и съдържателната концепция не е сладка попара за сърбане.

Чий морал определя съдържанието на законите? Чий неписан кодекс за справедливост им дава облик? Справедливостта на един работодател като бизнесмена Захариев е в разбирането, че който работи за него по-малко от 24 часа на денонощие, е мързеливец. На въпроса кога ще изплати трудовите възнаграждения, господинът безочливо отговори: „Парите трябва да се изработят!“ Очевидно смята, че досега миньорите и металурзите, които на 40 години изглеждат като старци от дивните условия на труд, киснат по курорти и си клатят краката.

В крайна сметка „съдържателните закони“ се ориентират според вкусовете и интересите на силните и богатите – политици, мутри, чиновници. Никой ДНК-анализ не би могъл да различи едните от другите. За определянето на видовата им принадлежност преди време е бил изобретен по-фин инструмент на справедливостта – гилотината.

Препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да наричаме формалния подход „върховенство на закона“, а съдържателния – „върховенство на правото“ – не представляват нищо повече от словоблудство.

Какъв сорт закони се пишат в България? Формални или „съдържателни“? Според зависи, според както отърва на властническата клика. Например бюрокрацията си раздаде бонуси, понеже законът не го забранявал. От всички незабранени от закона неща, чиновниците предпочетоха да направят онова, което беше в тяхна изгода. Всяка социално-професионална група преследва своите интереси в света на конкуренцията и „свободния“ (на практика винаги регулиран от държавата) пазар. Защото бизнесът е война, а войната – бизнес.

Кой остава лишен от правото да тълкува и даже да прилага законите? Народът. Безброй села изнемогват от тормоза на крадци. Къде са ченгетата? Как къде – в Мадан и Кърджали. Около банки, държавни учреждения, пред парламента, министерския съвет, свърталището на суетливото човече с етикетче „президент“. По пътищата, където стрижат левчета от шофьорите. Вясват се само когато някой се престраши да се опълчи срещу нападателите – за да го арестуват. По закон самоотбраната е престъпление. Насилието е монопол на държавата. Няма значение кой е дошъл да те обере – изгладнели и оскотели апаши, напомпани мутри или лъскави съдии изпълнители. Всички те спазват или използват закона в своя изгода – и в наша обща вреда.

Има ли закон, който да е подобрил живота на трудовите хора? Точно обратното – законите породиха милионери, олигарси, мутри. Токът, горивата, храните поскъпват според закона.

Прилагащите закона у нас благополучно оправдаха бивш министър на здравеопазването, закупил и ненужни, и скъпи лекарства – и той е действал според закона. Комай трябва да прекръстим ведомството му на „Министерство на прекия геноцид“, за да го различаваме от другите геноцидни организации. Те също се вписват в закона.

Въпросът е дали страдащите от „властта на закона“ разбират какво точно ги яде и имат ли куража да кажат „Стига!“, решително да отсекат пипалата на хранещото се с тях чудовище и да установят истински ред на свободни договори между свободни хора. Само така може да се разкъса обръчът на системната грешка, недоразумението „закони“!

Идеята за „правов ред“ (или „правова държава“ според римско-германската юридическа терминология) е стара. През далечната 1610 г. с тази фраза Палатата на общините се обърнала към тогавашния английски крал по повод на едно съдебно дело. Самият крал сметнал подобно отношение към пълномощията си за „държавна измяна“.

По-рано, през ХIII век, Тома Аквински изрекъл, че върховенството на закона е отражение на установения от дядо Боже „естествен ред“. „Ред“, според който едни се раждат господари, а други просто нямат късмет и ще бъдат възмездени на оня свят.

Но още преди това Аристотел, учителят на Александър Македонски (един болен от манията да „завладее света“ масов убиец), казвал: „Законът трябва да управлява“. Почти същото е повтарял и Цицерон: „Всички хора сме роби на закона“. За разлика от Ботев („Законът е написан за робове“), талантливият древноримски демагог явно се е гордеел с факта, че е роб.

Още по-преди пък китайските „легисти“ абсолютизирали законите – и когато се докопали до властта, развързали небивал терор, сурово наказвайки поданиците си за най-невинни нарушения. Легистите поне били последователни и откровени – законът не е средство за обуздаване на властниците, а оръдие за контролиране на народа.

Въпреки всички прокламации за човешките права и свободи, мнението на древните китайските легисти остава в сила, не в думите, но в делата на днешните управляващи. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *