Страшна ли е революцията?

печат
Страшна е за тези, които ни мамят, лъжат, потискат, експлоатират и ограбват ежедневно. Страшна е за тези които смятат, че стоят над морала и нравствеността.

Дошло е време да си отговорим на този въпрос. По целия свят народите се вълнуват и протести заливат улиците на големите градове. От Испания през Гърция и Русия та до Щатите, активната част от населението се е обединила, за да покаже, че не ще приеме спокойно отредената и от властимащите участ, че не е съгласна нито с водените политики, нито с безнаказания пазарен фундаментализъм.

Как обаче нашите медии отразяват тази протестна вълна? Те показват шокиращи кадри на сблъсъци с полицията, горящи сгради и автомобили, окървавени демонстранти и т. н., без обаче да изложат причините, довели до тези протестни действия. И ние, стресирани от видяното, от това, което медиите ни втълпяват, че е плод на действията на пияни тълпи, на хулигани, че това са безредици и противообществени прояви, а не протести на възмутени, на разгневени граждани – ние се отказваме от последното си оръжие и потъваме в блатото на безверието, стреса, апатията и безсилието. Ние се отказваме от протестите, от съпротивата, от революцията?

Страшна ли е революцията – да, страшна е! Но не за нас, а за тези, които са ни поробили! Страшна е за тези, които са заграбили властта и я използват за собствените си интереси! Страшна е за тези, които са си купили неприкосновеност от закона! Страшна е за тези, които ни мамят, лъжат, потискат, експлоатират и ограбват ежедневно. Страшна е за тези които смятат, че стоят над морала и нравствеността. Страшна е за тези, които смятат, че собствените им интереси стоят над интересите на обществото, на човечеството. Страшна е за тези, които в името на закона вършат беззакония. Страшна е за правителствата, които са дошли, не за да управляват в името на обществения интерес, а за да грабят в свое име. Страшна е за тези, за които печалбата стои над общественото благо. Страшна е за тези, които в името на парите са готови да погубят хората, Земята, че и себе си.

Но що е това Революция? Защо правителствата могат да обявяват войни, да водят военни действия в името на демокрацията и възцаряването на справедливостта, а народите не могат да вдигат революции в името на същите тези идеали? Кой определя дали едно правителство е демократично – самото то или народът, който то управлява? Щом войната е продължение на политиката с други средства, нима революцията не е продължение на демокрацията със същите тези средства? Наистина ли тези, които са отишли да заграбят богатствата на по-слаборазвитите народи, водени от чисто икономически подбуди и съображения, са праведници, а тези които са излезли на улиците, за да протестират и потърсят сметка от управляващите и олигархичните кръгове около тях, са престъпници? Наистина ли?

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Затова навсякъде, където властта се чувства заплашена от нея, се опитва да я контролира и стъпче още в зародиш. Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че към всеки протест, към всеки митинг, към всяко шествие има опити да се присламчи една или друга политическа сила, да го овладее, да го контролира, да го подчини и така да не допусне случващото се да прерасне в революция. Няма власт, която да не е приела закони, ограничаващи по един или друг начин правото ни да протестираме, да се бунтуваме, да търсим сметка на измамниците и продажниците? Нима е нормално, правителството, срещу което протестираме, да приема закони, които ни казват как, докъде и колко време можем да протестираме? Нима е нормално да бъдем обявени за престъпници, задържани и осъдени, затова, че сме протестирали срещу престъпните практики на самите управляващи политически и бизнес елити – същите, които са приели законите как да протестираме?

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Затова и политиците са готови на всичко, само и само да не допуснат тя да се състои! Властта е сладка, а привилегиите от упражняването ѝ – огромни. Затова не бива да се учудваме, че няма политическа сила, няма партия, която да не се е обявила срещу революцията, да не я е заклеймила и отхвърлила. Тука говоря за тази революция, която се бори за равенство, братство и солидарност. За равенство във взаимоотношенията, братство в труда и солидарност в моментите на изпитания. Това е истинската цел на революцията, а не онова което лукавите и хитрите се опитват да втълпят на лаиците – че равенство било да се раздели всичко по равно без оглед на способностите и положения труд, че братство било да мислим еднакво, а солидарност да ти отнемат това, което ти е нужно за да живееш.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Страшна е за властта, престъпила границите на чувството за справедливост у собствения си народ. Не трябва вярваме на тези, които искат да ни управляват. Не трябва да вярваме на тези, които искат да им делегираме правото да определят как да учим и възпитаваме децата си, при какви условия да се трудим, как да се разпореждаме с плодовете на труда си, как да продаваме уменията си, какви ценности да изповядваме, кое е полезно за нас и за бъдещето на децата ни. Не трябва да им вярваме! Съзнаваме ли каква огромна власт предоставяме в ръцете на тези хора, които дават мило и драго, само и само да ги изберем да ни управляват? Съзнаваме ли, че легализираме собственото си робство? Че предоставяме в техните ръце правото да решат дали да живеем, или да умрем. Че законите, които те приемат, уж в наша полза, всъщност ограничават нашата свобода и гарантират тяхната неприкосновеност. Вярваме ли, че този, който сме избрали да ни представлява, е компетентен във всяка една област, в която е призван да приема закони? Че когато гласува, той гласува по вътрешно убеждение, а не по указание на лидера си или купен от заинтересовани бизнес среди?

Страшна ли е Революцията? Да страшна е! Затова винаги, когато назрее революционен момент, политическата машина заработва, олигархичната мафия развързва кесиите си и създава уж нов политически проект. Нова партия която да уталожи нашите страсти и да възроди вярата ни в политическата класа, в партийната демокрация. Ако се вгледаме внимателно обаче, ще видим, че всяка нова партия, всяко ново уж народно движение, стремящо се към властта, към правото да ни управлява, е всъщност маска. Маска, зад която прозират стари муцуни и едни и същи мафиотски финансови структури. Властта е притегателна сила за мошениците, за алчните, за безскрупулните, за тези които искат да живеят от труда на другите и да богатеят за наша сметка. Те казват, че ще ни гарантират законността, но законните са всъщност решетките на нашата свобода. И дори до властта да се добере човек с чисти помисли и намерения, то той скоро ще бъде смазан, сдъвкан и изплют от системата или ще стане част от тази система, без да може да я промени, защото самото право да ни управляват нарушава нашата свобода. Не можем да вярваме на онзи, който ни казва, че иска да ни управлява, за да защитава нашата Свобода – това е невъзможно.

Страшна ли е революцията? Да, страшна е! Особено тогава, когато е назрял моментът тя да се състои. Кога обаче идва този момент? Тогава, когато не можем да различим управляващите от мафията. Тогава, когато тези, които са призвани да въздават правосъдие, извършват престъпления. Тогава, когато законите се прилагат съобразно тежестта на кесията, а не съобразно тежестта на прегрешението. Тогава, когато затворите са пълни с кокошкари, а улиците – с мафиоти. Тогава, когато на народа се казва, че не разбира, че не е компетентен, че не знае какво иска и затова само трябва да слуша и да изпълнява. Тогава, когато интересите на обществото са поставени в подчинение на интересите на парите. Тогава, когато работодателите четат законите така, както дяволът чете евангелието. Тогава когато, банкерите, монополите и политиците определят едностранно правилата, по които да живеем и по които да функционира обществото. Когато работникът е оставен без защита, а работодателите са се обединили в картелни структури, защитаващи неприкосновеността на техните печалби. Тогава, когато да откраднеш хляб, за да нахраниш децата си, е престъпление, а да откраднеш милиони е подвиг. Тогава, когато тези, които сме избрали да ни управляват, се възползват от властта, за да вземат бонуси, консултантски хонорари и сами си гласуват редица привилегии, недостъпни за обикновения човек. Тогава, когато, накъдето и да се обърнем, виждаме неправди, неправди и неправди. Тогава, когато да говорим за революция, да мислим за революция, да желаем революция е престъпление.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Страшна е, когато се извършва от хора измамени, излъгани, потиснати и унижени. Още по-страшна е, когато се извършва от хора идеалисти. Още по-страшна е, когато се извършва от хора, осъзнали, че да бъдеш човек, значи да бъдеш свободен. Още по-страшна е, когато се извършва от хора, които са усетили истинския живот – лишен от стрес, страх и безропотно подчинение. Още по-страшна е, когато се извършва от хора презрели и властта, и смъртта. Но най-страшна е, когато се извършва от тези, които знаят що значи Свобода, от тези, които осъзнават, че ако можеш да действаш, си длъжен да действаш.

Страшна ли е Революцията? Да, страшна е! Защото тя се ръководи от един единствен принцип, по силата на който сме длъжни да се отнасяме с другите така, както искаме да се отнасят с нас. Да, аз знам какво ще попитате – с какво право тогава ще наказвате тези, които желаят да ви управляват? С това, че ако ние пожелаем да ви управляваме, да ви диктуваме закони и правила, то в същия миг попадаме под ударите на революцията. •

Блога на Чергар

http://networkedblogs.com/v7LhD

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.