Кибуците – една провалена идея
Кибуците са създадени като селскостопански комуни в Израел с общо имущество и равенство в труда и потреблението. Общностите помагат на хората да оцелеят в суровия климат. За няколко десетилетия кибуците успяват да изградят свободен комунизъм с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства. След създаването на държавата Израел условията за съществуване на подобни селища изчезват и те загубват първоначалния си облик. Днес кибуците са подвластни на капитализма и лесните пари, на ционизма и държавата – неслучайно са се превърнали в нарицателно понятие за бедните и трудещи се хора.
Хората, които населяват тези общности, са заченали съвременен Израел след първите емиграционни вълни от ХХ век, предизвикани от ционизма и зова за завръщане към Обетованата земя и създаване на Национален дом за еврейския народ. Първият кибуц е основан през 1909 г.
След 1948 г., когато е обявено създаването на държавата Израел, кибуците стават основните опорни точки за строеж и защита на новата държава.
В тези селища няма частна собственост и членовете прехвърлят всичките си активи (без личните вещи) на общността, когато се присъединяват. Кибуцът се грижи за всички нужди на своите членове и техните семейства и обикновено осигурява комунални услуги, заведения за хранене, пране и други съоръжения за своите членове. Семействата имат частни домове и малко лично имущество. Това, което е предвидено, зависи в значителна степен от това колко е богат кибуцът и какво могат да си позволят.
Практиката е „от всеки според способностите, на всеки според нуждите“. Кибуцът се грижи за своите членове от началото до края на живота. Това включва образование и социално осигуряване. Децата до голяма степен са отгледани от общността. Те са отделени от родителите и спят в обществени детски спални.
Чрез този вид кооперативен живот нуждаещите се хора успяват да оцелеят във враждебна среда. С помощта на общността като цяло населените места се поддържат и развиват.
Днес кибуците притежават и експлоатират заводи, хотели и ресторанти. Кибуцът „Дегания“ например притежава завод с годишен оборот от около 15 млн. щатски долара, от който осигурява около 75% от дохода си.
Два процента от населението на Израел живее в 270 кибуца с размер от 200 до 2000 члена. Те произвеждат 35 на сто от селскостопанската продукция на Израел и около 9 на сто от промишлените стоки.
В рамките на комуната всички са равни и всичко се поделя по равно. Някои от хората са по-способни от други, някои работят повече от другите, но всички са еднакво платени. Печалбата се събира и разделя по равно.
Решенията се вземат съвместно на Общото събрание на всички членове на кибуца. Събранието разпределя отговорностите на отделните хора.
На един член може да бъде възложена например отговорността за изготвянето на график на работата и нейното разпределение. В по-големите кибуци тази дейност би могла да се извършва от комисии, чиито членове се избират от Общото събрание.
Те поемат ролята за ограничен период от време – една или две години. Според идеологията на движението всичко е организирано по този начин: финанси, транспорт, здравеопазване, краткосрочно и дългосрочно планиране, социални и културни дейности, комунална трапезария, пералня, съоръжения за детски ясли и т. н.
Вземането на решения от Общото събрание може да включва разгорещени спорове и вътрешни борби между фракциите.
Животът на хората в кибуците включва културен център, ползване на плувен басейн и тенис кортове, излъчване на филми, лекции и концерти.
Всички възрастни членове на кибуците първоначално са включени в отрядите на военизираната организация за отбрана Хагана. Кибуците са използвани за нейни бази, а също и убежища за нелегални репатрианти. Днес голям брой членове на кибуците влизат в командния състав на армията на държавата Израел.
Докато градският живот в Израел е труден и несигурен, членовете на комуните са осигурени и имат висок стандарт на живот. Поради това името им се е превърнало в нарицателно в страната.
Построяването на фабрики и наемането на работна ръка извън общностите кара хората от останалата част на страната да виждат в тях „рая на земята“, а живеещите в тях – като „общност на милионерите“. Много израелци смятат, че богатството и стилът на живот в кибуците е резултат от държавни подаяния.
Кибуците са подкрепяни от Световните еврейски общности. Голяма част от парите са разпределяни чрез Еврейското представителство. То финансира снабдяването с вода и електроенергия. Същото така помага за построяването на пътища, жилища, оборудване и машини.
Години наред доброволци влизат в кибуците, за да участват в борбата за по-добър и по-сигурен живот на общността. В днешно време те вече не са мотивирани от идеологията и са се превърнали в евтина работна ръка. Кибуците Кфар Блум и Кфар Ханаси, например, наемат работници от цялата страна в своите фабрики. Нито един от трудещите се в леярната на Кфар Ханаси не е член на кибуца.
Кибуците стават работодатели. Кооперативната идеология е заменена от личния интерес. По този начин животът и качеството на кибуците расте за сметка на работниците. Днес социалистическият кибуц постоянно наема работна ръка отвън. Нуждата от комунална общност започва да изчезва с годините. Младите все по-често желаят да напуснат тази среда. Това изисква материални възможности, които не винаги са налице – родителите не са заделили никакъв капитал за семейството и това усложнява нещата с интеграцията на младежите във външния свят. Така част от младите се чувстват по-скоро икономически затворници в кибуците, отколкото ентусиазирани участници в изграждането на нещо ново.
Голяма част от общностите са се превърнали в капиталистически формирования. Афиким е вторият по големина кибуц в Израел. В него живеят 1400 жители. Селището има фабрики, които се движат по чисто капиталистическа линия от бордове на директорите и най-вече външни експерти. Промишлените начинания са разделени между кибуцниците, а политиката и управлението са отделени от тях. Мениджърите и директорите започват постепенно да изземват контрола от местните. Кибуцниците са на път да изгубят самоуправлението на селищата. Техните общности стават притегателно място за фирми и компании.
Кибуцът Саса в северната част на страната край границата с Ливан е показателен пример за икономическа промяна. Днес там работи заводът Пласан, който произвежда броните на американските транспортьори, използвани в Афганистан и други горещи точки на света. Това е голям бизнес – продажбите само на военното министерство в САЩ са за стотици милиони долари, а заводът доставя продукция и за останалия свят. След завода Пласан е учредена и свързаната компания Сасатек, която произвежда химикали и наема служители както от кибуца, така и извън него.
Съвременните кибуци печелят от земята, която държавата им е дала за ползване. Промяната в икономическото състояние се свързва и с вливането на средства в нови технологии и нови отрасли на стопанството. Когато парите не стигат, няколко кибуца се обединяват в един, създава се предприятие, а печалбата се дели в съответствие с вложеното. През последните години отново се наблюдава разцвет на кибуците. Това е резултат от няколко тенденции – отдаване на земя под дългосрочен наем, както и за строителство на търговски центрове; наличие на евтина работна ръка – предимно китайци и тайландци; отказ от равенството и промяна на начина на живот в общността. Всичко това противоречи на първоначалната идеология. Останали са едва 80 селища, които живеят в пълно равенство на доходите и начина на живот.
Настъплението на религията не подминава и кибуците. В началото всички са светски, а днес има около 40 синагоги. Атеистите се опасяват, че след построяването им, ще последва разделение на мъжко и женско отделение, ще започнат уроци по вероучение на децата и накрая ще се разтърси светската образователна система, изградена на либерални принципи. Религиозните се опитват да изгладят противоречията с желанието на някои членове да се приближат към наследството на предците си и в същото време да останат социалисти и атеисти. Очевидно, че това противопоставяне ще формира до голяма степен и бъдещия облик на движението. •
Инферно
